Кой на българина му лежи на сърцето?

    Чухме, че 62 процента от анкетираните от агенция "Медиана" смятат, че положението в страната е зле и ще става още по-зле. Разочарованите от ГЕРБ пък са 58 процента, а по-рано са били само 14%, доверието в правителството се е сринало от 53 на сто на 22%. Единственото, което стои почти непокътнато, е рейтингът на Бойко Борисов. Според изследване на НЦИОМ от началото на април премиерът има подкрепата на над 51 процента от интервюираните. И това ако не е чудо, здраве му кажи. Аномалия, по-голяма от аномалиите на земното магнитно поле - за тях учените са намерили все пак обяснение. А иди търси обяснение как става така, че разочарованите от ГЕРБ, чийто вожд е Бойко, са вече 58%, доверието в правителството, чийто премиер е пак той, е едва 22%, 62 процента оценяват като лошо положението в страната, която от 3 години се управлява от герберерите воглаве с Бойко, а в същото време Неговият образ сияе все така ярко на политическия ни небосклон.

    Не са в състояние да го помрачат и десетките гафове, за всеки един от които би бил осмян, обруган, разпънат на кръст и би се простил с поста си всеки премиер в сестринска европейска държава. И не само европейска. Някои от тях биха били дори клиенти на следствието, ако си бяха позволили действия, които в нашия случай са всекидневие. Като например нареждането генерал Танов да разкара полицаите ли бяха, митничарите ли от фабриката на Мишо Бирата. Откъдето и да го погледнеш, то си е готов за учебниците класически пример за престъплението "търговия с влияние". А тук - единствено някакви неуловими злосторници взривиха редакцията на в."Галерия", който огласи компрометиращите флашки. Сходен случай на консумиране на престъплението "търговия с влияние" беше премиерското обаждане да бъде назначен на лелеяна служба "този, дето с него ритаме мачле". "Че аз министри назначавам, та един митничар ли да не мога да назнача", беше железният отговор.
    А гениалното прозрение, че България надлежно се е застраховала срещу тероризъм, като на всяко кьоше дими дюнерджийница - несломим щит срещу всякакви атентати! Де да беше по-далновиден Джордж Буш, та да нацвъка из Манхатън дюнерджийници - кулите-близнаци и до днес да си се извисяват на мястото си.
    А скастрянето на чешкия президент Вацлав Клаус, че е досадил на европейските си колеги с някакви там искания за гаранции, та да подпишел Лисабонския договор. И те, нали не са юнаци като Бойко, й клекнаха на тази чешка шушумига и взеха, та дадоха гаранциите. Добре, че Плевнелиев  показа как ние се гаврим с такива мушмороци, като уж не сме запомнили този Клаус полски президент ли беше или чехословашки. А, да бе, май чешки беше.
    А като се отклони от червения килим, който му беше разстлал Путин в Кремъл, и се шмугна в тълпата да се здрависва с някакъв познат - руският премиер може да почака, ние в Банкя не подминаваме приятелите заради някакъв там протокол.    
    А всичките иди ми-доди ми - не за това днес мачле в Бистрица ли ще ритаме, или тенис на вързано ще играем - а по съдбовни за страната проблеми. Първо Станишев му оставил в Белене един гьол, после не било гьол и АЕЦ-а ще го строим, после кака Хилари ни каза да не го строим, но площадката ще я използваме за друго, защото тя си е много хубава... А шистовият газ - ще развиваме този алтернативен източник на енергия, не, отказваме се, абе последно мораториум, пък утре нов ден, нов късмет. А АСТА, дето вчера я парафирахме, ама със симпатично мастило, та днес избледняло. А профукването на резерва и мераците за Сребърния фонд, а неплатените заплати при растящи цени, а фирмените дългове... Чет нямат лупингите, салтоморталетата, пируетите и фликфлаците като стил на управление на финанси, икономика, здравеопазване, образование, пенсионно дело, та се стигне до бонусите за чиновниците и тютюнопушенето.
    Е, и? Образът му е все така сияен, все така 51 процента от народонаселението му има доверие. Воистина чудо като оня огън, дето се спуска от небето в ерусалимския храм навръх Великден. При чудесата обаче логика няма и не трябва и да се търси, чудесата се раждат от вярата и се подхранват от нея. Особено от сляпата вяра и именно в тази насока трябва да дирим някакво обяснение на чудото с Бойковия рейтинг на фона на ускореното ни движение към национална катастрофа.
    Аналогия на подобна популярност и всенародна любов може да намерим чак в далечната 1277 г. -  преди повече от 7 века. Тогава, поради комплекс от причини, българското население е доведено до отчаяние. И ето ти, че на сцената се появява свинарят Ивайло, който оглавява народното недоволство. Става и цар, жени се за Мария Кантакузина, вдовица на цар Константин Тих, и царува до 1279 г. Ивайло е известен с прякора Бърдоква, което означава "зелка", "маруля". Предполага се, че така подигравателно са го наричали болярските кръгове, защото като беден отрок свинар се е прехранвал със зеления - зеле и марули. И тук стигаме до ключа, открехващ ни вратата към причината за популярността на Ивайло. "Несъмнената харизма на Ивайло, качествата му на водач и военачалник са подкрепени с известна начетеност, ярко слово, умение да въздейства върху разнородни обществени среди", пише един от изследователите му Пламен Павлов. И продължава, че е съществувала "представа за Ивайло като за човек, който наистина притежава дар да "говори" със светиите и да получава "знаци" от Провидението". Заменете името "Ивайло" с "Бойко Борисов" и ще видите, че цитатът сякаш е писан за настоящия ни премиер. Известна начетеност ("Винету"), ярко слово ("трън да завъртиш у дома, женски гащи няма да закачиш"), умение да въздейства върху разнородни обществени среди (академици, железничари, сполетени от наводнение селяни, синдикални конгресмени, безсребърници от ОЦК Кърджали) - всички го посрещат с бурни, нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации, и искат да се снимат с него за спомен. "Говори със светиите и получава знаци от Провидението". Какви ти тук светии, Той направо си говори с Шефа им, както неведнъж е давал да се разбере.
    Единственото разминаване е, че Ивайло си носи прякора Бърдоква от зелките, с които се е хранел, а Бойко се подвизава в интернет форумите с прозвището "Боко Тиквата", а според собствените му твърдения е тичал на улицата с филия хляб, намазана с мас - какъв ти тук зеленчук, какви ти тикви.
    Ако използваме съвременна лексика, и Ивайло преди 735 години е имал висок рейтинг, като Бойко. Излиза, че на българина през вековете най са му били по сърце вождове като Ивайло свинаря и Бойко пожарникаря.