Кой купува петрол от терористи?

Най-богатата терористична организация в света. Така определи Ислямската държава в последния си брой израелското издание на известното списание "Форбс". По данни на списанието годишният доход на Ислямската държава от нелегалната продажба на петрол е за около 2 млрд. долара. Всеки ден главорезите прибирали в джобовете си 2 милиона долара. Само от Сирия по различни оценки те прибирали доларовата равностойност на 30 до 80 хиляди барела нефт дневно.
Ислямската държава контролира редица нефтени и газови находища в сирийските провинции Рака и Дейр Зор, и в Северен Ирак, които завзе в хода на боевете с правителствените войски в двете страни или с антиасадовската въоръжена опозиция. Някои от тези находища се намират под контрола на джихадистите от година-година и половина, други като тези в иракския Мосул бяха завзети сравнително наскоро. Ако в момента на световния пазар цената на петрола е около 80 долара за барел, то ислямистите продават "черното злато" с огромно намаление - от 25 до 35 долара на барел за тежкия нефт и 60 долара за лекия нефт.
На желаещите да създадат ислямски Халифат не им трябва много. Тези неголеми в сравнение със световния добив количества са им достатъчни, за да финансират похода на религиозния фанатизъм. Но е очевидно, че ако възможностите на воюващите под черните знамена да добиват петрол бъдат ограничени, то ще намалее и настъпателният им порив. Все пак никой не се е научил да води война без пари.
Тук обаче наблюдателите на войната с ИДИЛ в Сирия и Ирак се сблъскват с прелюбопитни обстоятелства. Оказва се, че, от една страна, на думи всички "цивилизовани страни" са срещу ислямистите, но, от друга, никой не взема сериозни мерки, за да ограничи възможността им да се разпореждат с такъв стратегически ресурс като нефта. Според мнозина основния заподозрян, че съдейства на ислямистите, като купува нефт от тях е Турция. В края на октомври т.г. зам.-министърът на финансите на САЩ по въпросите на финансовото разузнаване Давид Коен обвини Турция, Ирак и Сирия в закупуването на нефт от Ислямската държава. По неговите думи търговията ставала на официално ниво. Разбира се, всички държави отричат да купуват нефт от джихадистите, но реализацията на продукцията е факт и очевидно някой купува. Интересни са обвиненията на Коен спрямо правителствата на Ирак и Сирия. И двете страни реално воюват с джихадистите не на живот, а на смърт. В арабските реалности не е изключено обаче търговията, така да се каже, да бъде отделена от войната. Но сирийското правителство например предприе през последните седмици офанзива в провинция Хомс срещу нефтените полета, завзети от Ислямската държава, и успя да си върне контрола върху тях.
По-сложно стои въпросът с находищата в провинциите Рака и Дейр Зор, които от почти две години са извън властта на официален Дамаск. Основните съмнения на местни и чужди експерти са, че петролът от тях се продава на турски, иракси и ливански посредници, които го извозват с автомобилни цистерни до турски пристанища и оттам той потича по целия свят. Посланикът на ЕС в Ирак Яна Хибаскова дори заяви, че някои страни от Евросъюза купуват от контрабандния петрол на джихадистите от Ислямската държава. Хибаскова обаче не посочи кои са тези държави.
Съединените щати, поне на думи, обещават да вземат крути мерки срещу прекупвачите на петрола на ИДИЛ, но на практика не е известно да са направили нещо някому. На пръв поглед е парадоксално, че докато бомбардират позициите на ислямистите в Сирия и Ирак, САЩ си затварят очите за тяхното финансиране, което очевидно минава през продажбата на нефт, в което са забъркани техните съюзници от Турция. Ако обаче се вгледаме по внимателно в ситуацията, няма как да не забележим двойствеността на американската политика в региона.
САЩ искат да свалят режима на Башар Асад в Сирия, но се опасяват да участват директно във военна операция, след фиаското, което претърпяха в Афганистан и Ирак, и след нееднозначните резултати от инвазията в Либия. Въоръжената опозиция очевидно не е в състояние самостоятелно да се справи с редовната сирийска армия и на бойното поле ситуацията е по-скоро патова. Вместо победа на подкрепяната от Запада въоръжена опозиция в Сирия стремително набра тежест трета сила - Ислямската държава, която на първо място унищожи антиасадовските сили в Северна Сирия и така укрепна, че нахлу в Ирак и заедно с местните ислямисти постави под свой контрол голяма част от страната.
Американците се видяха принудени да спасяват правителството в Багдад и да започнат военна въздушна кампания срещу Ислямската държава, но не се отказват от плановете си да свалят от власт Башар Асад. Неговият режим обаче в момента е единствената сила, която реално може да се справи с ислямистите, но не успява да го направи, защото армията е скована край Дамаск, Алепо и други провинции в битки с въоръжената опозиция. При това практиката показва, че тази опозиция не проявява голяма воля за битки с Ислямската държава, лесно търпи поражения от джихадистите и сродните им организации като Джебхат ан Нусра, която е сирийският клон на "Ал Кайда". Фактически към момента се е създала ситуация, при която единственият надежден съюзник на САЩ срещу Ислямската държава в Сирия е... правителството на Сирия, което САЩ искат да свалят. И, за да е пълен маразмът, през последните дни се появиха съобщения, че високопоставени американски чиновници и дипломати смятат, че за да бъде победена Ислямската държава, първо трябва да бъде премахнат режимът на Башар Асад, което, разбира се, е възможно само по военен път. Това пък означава, че в някакъв момент американците де факто ще трябва да станат съюзници на терористите срещу законното сирийско правителство.
САЩ трябва да разрешат, от тяхна гледна точка, следната задача - да унищожат Сирия на Асад и да спрат разпространението на ислямистите без самите да предприемат мащабна военна операция в района на Близкия изток. Ако властта на Асад оцелее, това ще бъде тежко геополитическо поражение за американците в Близкия изток, а ако се наложи Ислямската държава, то това ще бъде директна заплаха за съюзниците на САЩ в Близкия изток.
Според редица анализатори американците смятат да разрешат проблема си, като използват Турция, която отдавна я сърбят ръцете, и не крие това, да се намеси със сила в сирийската драма. Предполага се, че, използвайки турската армия като ударна сила срещу Ислямската държава, ще бъдат постигнати и двете цели - ликвидацията или същественото отслабване на джихадистите и, както се предполага, разгрома на сирийската армия в района на провинциите Алепо и Идлиб, които имат обща граница с Турция. Очаква се това да помогне на т.нар. светска опозиция да предприеме под прикритието на турските щикове успешно настъпление срещу Дамаск.
Този сценарий не е фантазьорски. Силният човек в Турция - Ердоган, от години говори, че режимът на Асад трябва да бъде свален, турската артилерия участва вече в обстрели на сирийските войски, а територията на страната от години служи за тилова база на сирийската въоръжена опозиция. Ердоган не крие, че е готов да вкара войски на територията на Сирия, уж за борба с Ислямската държава, но само при условие, че Америка ще се ангажира със свалянето на режима на Башар Асад. Всяко нахлуване в Сирия без съответното решение на Съвета за сигурност на ООН обаче ще бъде откровена агресия срещу суверенна държава. В същото време е съмнително до каква степен турците действително ще се бият с Ислямска държава след като Анкара беше една от малкото държави, които не пожелаха да осъдят джихадистите за техните ужасяващи престъпления срещу народите на Сирия и Ирак и да ги заклеймят като терористи и главорези.Вашингтон, разбира се, си дава сметка с кого влиза в подобни съюзи. Неотдавна вицепрезидентът Джо Байдън заяви на лекция в Харвард, че "най-големият проблем в Сирия" са турците, саудитите и емиратствата, които давали "стотици милиони долари и десетки хиляди тонове оръжие на всеки, който се съгласявал да воюва срещу Асад". Байдън имаше предвид, че това оръжие е попаднало в ръцете на различните местни филиали на "Ал Кайда" и Ислямската държава. Тоест Америка вижда и знае какво ще се случи, но въпреки това създава военни коалиции с държави, които пряко или косвено подкрепят ислямистките групировки в Близкия изток. Ако те си мислят, че нещата ще се оправят от само себе си след свалянето на Асад, то това няма да стане, както учи опитът на нещастната Либия. Тъкмо обратното - ислямските терористи ще си имат цяла държава на разположение и ще бъдат по-силни отвсякога. 
Много хора смятат, че САЩ имат хитър и коварен план за Близкия изток. Но кървавият хаос, който се задава, не може да бъде изгоден на никоя нормална страна, а САЩ все пак са нормална държава. Ами ако става въпрос за обикновена глупост, умножена по нежеланието да се признават грешките?