Бойко, луковата глава и член 242
Кой как разбира справедливостта в държавата
/ брой: 14
Екатерина Стайкова
Батман Бойко, държавният Робин Худ, който долита при угнетения народ винаги когато професионалното му обоняние подскаже откъде и в каква посока духа вятърът, се възмути срещу златните пръстени на една работничка от ВМЗ-Сопот. Пратила му лук, а златото оставила за черни дни. Знае Бойко къде да гледа жените. Не случайно е бил бдителен ОХ-ранител!
Така де! Като нямаш пари - продаваш семейните бижута и ядеш! Месец, два, колкото ти стигнат стотината лева, които ще ти дадат от заложната къща. Ако не ти стигнат до изборите, следва да продадеш нивата, тъй или иначе нямаш пари за разсад, а и сили за копане. Естествено спазаряваш мотиката, вилата и търмъка за старо желязо. Предвид, че нямаш нива, е лукс да ги държиш. После се разделяш с телевизора, пералнята - за какво са ти, като нямаш ток от половин година? Лукс! За абсолютната необоснованост да държиш хладилник и печка е ясно още като те погледна в хлътналите очи. Но не се отчайвай, има още много начини да изкараш до изборите.
Ти кръв имаш ли? Мълчиш, а? А деца имаш ли? Те кръв имат ли? Два бъбрека - лукс! Я да не се стискаш! Хленчиш, а с два бъбрека... Всеки на Бойко чака! Че Бойко да не е Господ, златна рибка? Един най-прост министър-председател, от който ти искаш съдействие, за да ти се изплати заработеното към държавна фирма, позовавайки се на чл.242 от Кодекса на труда, който гласял, че "положеният труд по трудово правоотношение е възмезден". Прекаляваш! Това не са задачи за батмани.
Разпореди ли се Бойко относно храненето на полицейското куче? А на археолозите даде ли акъл как да си вършат работата през зимата? На младите алтернатива посочи ли - душиш във фейсбук или копаш компира. Както ти харесва. Това журналистки, съдии, президент. Всеки получи издърпване на ухото за оросяване на мозъка и наставления. Знае Бойко как да ни лекува. Най-вече пенсионерите.
От Европейския съюз до обсерваторията на БАН, ако не беше Бойко, да са измрели. Оставете го малко човека да почине! И той сърце носи, а китарата мълчи ли, мълчи край нестопленото му от фолкдива легло. Най-много да поспи час на рамото на холандския премиер Рюте и пак - асфалт, ножици, ленти, камери, погачи.
И ти сега, нахално протегнала ръка със златни пръстени - претенции. Йок, платете ми за работата. И такава припирня вече - то една петилетка не е минала, откакто сте без заплати, и вече гладни! При тази тенденция в света към затлъстяване имаш редкия шанс да поизрежеш от фигурата си. Да провериш всеотдайността на пенсионираните си родители! Възпитанието на децата си!
И какви са въобще тези златни пръстени на работническите ти ръце? Не ти отива някак, премиерът халка няма, ти детелинка, цирконче - седем-осем грама злато. Какъв е този лукс, питам? То ще дойдат изборите! Тогава гледай да не отдадеш заслуженото на премиера! Пък да се върне на старата си работа... Да те пита как ще си платиш дълговете, че ти е запомнил пръстените!