Кой, как и защо чете ДУМА

Сред читателите на в. ДУМА делът на висшистите е над 2 пъти по-висок от този при другите вестници; най-много го четат хората на възраст от 35 до 64 г. Постоянната му аудитория има най-висок дял спрямо тази при другите вестници. Хората го търсят, защото е "другият, различният вестник", "отстояващ неудобните истини", дисидентът на днешното време. Това показва социологическо изследване за аудиторията на ДУМА, направено по поръчка на вестника от екип на компания G Consulting с ръководител Живко Георгиев.
ДУМА работи единствено за читателите си и е важно да си сверява часовника с тях. Изследването е проведено на 18-28 октомври 2014 г. на два етапа и по методология, подобна на тази в проучването на читателската аудитория през 2013 г. Първият етап е представително проучване за широката аудитория на ДУМА (хора, чели го поне веднъж в последния месец) след изборите за ЕП. Вторият етап е национално представително изследване на населението над 18-годишна възраст след парламентарните избори. Т.е. изследването показва способността на в. ДУМА да се конкурира с другите вестници в условията на повишено информационно търсене. По темата е направена и една групова дискусия с читатели на вестника.

Най-много висшисти предпочитат ДУМА

Според проучването национални всекидневници четат 52% от пълнолетното население на страната. От тях в печатен вариант четат вестници 42%, в електронен - 18%. Когато тези данни се разбият по-подробно, се оказва, че само в печатен вид четат всекидневници 34%; и към печатното издание, и към електронното се обръщат 10%; а само от сайтовете на вестниците се интересуват 8%. 
Социолозите са анкетирали както общата аудитория (четящи вестници поне 1-2 пъти месечно), така и редовната (хора, които четат повече от 3 броя седмично). Между предпочитанията на двете аудитории има известна разлика.
Лидери сред общата аудитория, както и през 2013 г., са вестниците "Телеграф" (17%), "Труд" (16,4%), "24 часа" (13,4%) и "Стандарт" (8,6%). С малки разлики след тях са "България днес" (4,1%), "7 дни спорт" (3,8%), "Новинар" (3,6%), ДУМА (3,2%), "Монитор" (3,1%) и "Преса" (2,9%). С най-ограничена аудитория са "Сега" (2,1%), "Капитал дейли" (2,1%), "Всеки ден" (2%) и "Меридиан мач" (1,3%).
При редовната аудитория обаче - хората, които четат вестник поне 3 пъти седмично, класацията е по-различна:

- "Телеграф" - 5,1 %
- "Труд" - 4,0 %
- "24 часа" - 3,9 %
-  ДУМА - 1,2 %
- "Стандарт" - 1,1 %
- "България днес" - 1,1 %
- "Монитор" - 1,1 %
- "7 дни спорт" - 0,8 %
- "Преса" - 0,8 %
- "новинар" - 0,8 %
- "Сега" - 0,4 %
- "Капитал дейли" - 0,4 %
- "Всеки ден" - 0,3 %
- "Меридиан мач" - 0,3 %

Изводът на социолозите е, че докато при останалите политически всекидневници (без "Новинар" и "Монитор") има съществен спад в редовната аудитория - от 3,9% до 1%, при ДУМА редовната аудитория е намаляла само с 0,1 на сто. Което според социолозите означава, че вестникът има стабилна и лоялна аудитория от около 72 000 души при обща аудитория от 146 000 души. Много интересен факт е, че делът на редовната аудитория на ДУМА от общата аудитория  (37%) е станал най-висок от тази при всички други всекидневници! И спрямо 2009 г., когато изследване бе направено от TNS, ДУМА е увеличила редовната си аудитория над 4 пъти.  
От читателите на ДУМА 28% декларират, че четат основно електронното издание, а 72% - единствено печатното.
Какво показват данните от анкетирането на т.нар. широка аудитория, която чете вестник поне 1-2 пъти в месеца. Според резултатите социолозите са категорични, че

широката аудитория на ДУМА е 146 000 души

което се е потвърдило и в двата етапа на проучването. В тази аудитория 53% са жените, 47% - мъжете. Противно на разпространяваните от някои политици твърдения, възрастното население, което чете ДУМА, е само 32 на сто от аудиторията на вестника, най-много са читателите на възраст от 35 до 64 години - 57% от аудиторията.

- До 24 години - 2%
- 25-34 г. - 9%
- 35-49 г. - 26%
- 50-64 г. - 31%
- 65+ г. - 32%

Показателна оценка за качеството на вестника е, че ако сред читателите на вестници в България средният дял на висшистите е 22%, то сред читателите на ДУМА този дял е над два пъти по-висок - 53%. Хората със средно образование са 46%, и с основно - 1%. Социалният профил на читателите на вестника е:

- учащи - 0,6%
- заети в публичния сектор - 23,6%
- заети в частния сектор - 37,8%
- самонаети - 3,8%
- безработни . 5,0%
- пенсионери - 29,2%

Според дохода на читателите аудиторията на левия вестник в огромната си част е в групата с доходи до 6000 лв. годишно (23%), от 6000 до 12 000 (35%) и от 12 000 до 18 000 (18%). В групата на по-богатите попадат само 10 на сто от читателите на вестника. Резултатите от проучването показват, че ДУМА се чете най-много в столицата и областните центрове, по-малко в малките градове и в селата, което очевидно говори за лошо разпространение в последните две групи селища.
Естествено е, че 84 на сто от читателите на левия вестник се самоопределят като леви, като центристи - 7 на сто, като националисти 5 на сто, а 4 на сто не могат да определят политическата си ориентация. В парламентарните избори от общата аудитория на ДУМА 64% са гласували за БСП (123 000 души), 4% - за АБВ и Патриотичния фронт (8000 души), 19% не са гласували (37 000 души), а 13% (около 24 000 души) са дали вота си за партии, останали извън НС.
Извод на социолозите:
ДУМА безспорно съхранява своята лява идентичност и при разпиляването на левия електорат тя остава мост между БСП като основна лява партия и значима част от разочарован бивш неин електорат - около 69 000 души. Тези хора четат ДУМА, защото е "различният вестник, другият, отстояващ неудобните истини в информационното море от клиентелни, манипулативни, продажни или просто жълтеещи медии" (цитати от груповата дискусия).
Читателите на вестника естествено ползват и други информационни източници - други вестници, телевизии, радиа, интернет. Според изказаните мнения, ДУМА рядко е информационният лидер. Но основното, заради което я четат, е, че тя си остава

източник, заслужаващ доверие

доставчик на специфична информация, често засяга теми-табу за другите медии, отстоява позиции, които за доминиращите медии са дисидентски, характерни с инакомислие. С нея си "сверяват часовника", с нейна помощ информационният шум се подрежда и добива смислен вид.
Извод на социолозите:
В трудни времена на враждебна за левицата медийна среда и центробежни тенденции в БСП ДУМА придобива функцията на поддържащ общността фактор.

Топ 10 най-харесвани от широката аудитория рубрики във вестника практически запазват същото равнище на харесване, както и през 2013 г. Според социолозите това означава, че вестникът е намерил адекватен формат и съдържание за задоволяване на потребностите на своята аудитория:

- Глобус - 78%
- Пътешествия - 78%
- Европа - 77%
- Руски дневник - 77%
- Здраве - 76%
- Наука - 70%
- Искам думата - 68%
- Галерия - 67%
- Книги - 63%
- Неделник - 61%       

А най-нехаресваните рубрики са: "Оръжие", "Шахмат", "Суета" и "Практическо земеделие". Авторите на изследването подчертават обаче, че и тези теми имат фенове сред значими групи от аудиторията и правят вестника пъстър, широкопрофилен, четивен за повече хора. Не се харесва най-вече наличието на реклами, криминална хроника, хороскопи.   
Има тематики и жанрове, които читателите на вестника желаят да бъдат по-широко застъпени - повече журналистически разследвания, анализи, повече социална политика, коментари, репортажи, икономически анализи, очерци, интервюта и... полезни съвети.
Извод на социолозите:
С невъоръжено око се вижда, че читателите на вестника държат той да си остане сериозен, аналитичен, разследващ и алтернативен както на скандално-клюкарските медии, така и на информационните. От вестника се очаква да осмисля информацията, да прави видимо невидимото, да отстоява позиции, близки до гражданската съвест на своите читатели.

Не е чудно, че читателите на ДУМА биха предпочели да купуват друг вестник, ако той промени стила си. Трудности с намирането му и повишаване на цената също биха накарали някои да се насочат към друг всекидневник. Не биха си купили друг вестник 16 на сто от читателите му.
С една дума - ако вестникът не отстъпи от качеството си и не увеличи цената си, пътят за неговото развитие има две посоки - повече абонамент и по-добро разпространение, заключават социолозите.

Прочете изследването Велиана ХРИСТОВА