05 Юни 2020петък00:12 ч.

Протестираме срещу робския закон, гласи транспарантът, който демонстрантите опънаха по време на последната си протестна акция пред парламента в Будапеща

Кой и какво движи протестите в Унгария

Срещу държавата измамник в центъра на Европа са задействани привържениците на миграцията и либералната демокрация

/ брой: 6

автор:Дума

visibility 1748

Д-р Радко Ханджиев,
Bulgarian Press Pool-Budapest

След празничните дни на "примирие", краят на отминалата седмица отбеляза нови протести в Унгария.  Освен в столицата, демонстрации имаше и в провинцията, включително в Дебрецен, считан за крепост на управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан. Съботният поход в Будапеща започна в ранния следобед от Площада на героите, премина през центъра на града и стигна до парламента на площад "Лайош Кошут". Няколко хиляди излязоха на протест - главно срещу промените в трудовото законодателство. Много от демонстрантите носеха жълти жилетки, по примера на френските протестиращи. Очевидно "заразата" от жълтите жилетки тепърва ще тревожи властващите в Евросъюза.

Председателят на Социалистическата партия Берталан Тот приветства проявата на единство между леви, либерални, екологични и крайно десни опозиционни партии (вкл. "Йоббик"), профсъюзни и граждански сдружения, изразявайки същевременно съжаление, че по време на изборите през април 2018 г. не са успели да демонстрират такава солидарност. 

"Законът за робството", както го нарича опозицията, 

увеличава от 250 до 400 часа годишно извънредния труд, който работодателят може да поиска от работника/служителя, при забавено заплащане от 12 до 36 месеца.

Подписвайки в края на декември закона, президентът Янош Адер заяви, че извънреден труд може да се полага само след предварително писмено съгласие на работещите, като работодателят няма право да санкционира тези, които не желаят да работят извънредно. Следователно, не се отслабват защитните клаузи на Кодекса на труда. Подобно регулиране на извънреден труд има в други страни на ЕС, като Дания, Ирландия, Великобритания, Чехия. Критиците на закона възразяват обаче, че работниците са в по-уязвимо положение, трудно могат, без последствия, да кажат "не", ако работодателят поиска от тях да работят извънредно.

Въпреки надеждите на унгарската опозиция и на финансово подкрепящите ги задгранични фондации и медии, че унгарците ще се разбунтуват срещу политиката на Виктор Орбан, исканията на протестиращите се оказват предимно икономически и социални, а не политически; противопоставят се на промените в Кодекса на труда да полагат годишно до 400 часа извънредно, при отложено заплащане.

Най-облагодетелствани от новите разпоредби са филиалите на международните корпорации в Унгария. При ниска безработица (3,7% по Евростат) и нарастващо търсене на квалифициран труд, правителството бе принудено да извърши промени, с надеждата да облекчи недостига от работна ръка. Вероятно това е станало не без външно внушение - по време на посещението неотдавна в Дюселдорф на външния министър Петер Сийарто представители на германски компании са изразили задоволството си от планирания законопроект.

Ако съдът обаче отмени оспорвания закон за извънредния труд, което е твърде вероятно, след като, според профсъюзите, противоречи на Директива на ЕС, Орбан ще може да каже на германските си партньори: "Entschuldigen Sie bitte, съдът го отмени под натиска на Брюксел. Казвал съм и пак ще го кажа: проблемът е в Брюксел..."

Ето тук е истинската причина за протестите - кой и с какви намерения ги финансира. През май предстоят избори за Европарламент и основателни са твърденията, че с протестите се дава старт на кампания, в полза на масовата миграция в Евросъюза. Има още една причина: след като спечели две-трети мнозинство на парламентарните избори през април 2018 г., Орбан триумфално обяви "края на ерата на либералната демокрация". Това изявление, в допълнение към цялостното му политическо поведение, откакто през 2010 г. пое управлението на Унгария, силно тревожи определени среди в Брюксел и отвъд океана. Поставя се под въпрос не само 

неговата "демократична добросъвестност", 

но и неговата основна надеждност 

като съюзник и член на "демократичния западен свят". "Унгария все повече се държи като държава измамник", писа преди дни The Washington Post. Американският официоз привежда редица факти. 

Първо, на среща на външните министри на НАТО миналия месец унгарският представител направи всичко възможно "да саботира" подобряване на отношенията между Запада и Украйна. Основанията: украинската реформа в образованието отнема правото на унгарското малцинство да изучава майчин език. Този аргумент правителството в Будапеща използва открай време. Но чрез такъв "несериозен" според американския вестник въпрос се препятства подкрепата на НАТО за Украйна, чиято земя е заграбена от Русия. Очевидно Унгария залага на картата на Москва.

Второ, в края на ноември Унгария отхвърли искането на САЩ да екстрадира двама руски "дилъри на оръжие" - баща и син, които се опитвали да продават противоракетни комплекси на мексиканци. Вместо да бъдат предадени на съюзника си по НАТО, правителството на Орбан позволява на "трафикантите" да се завърнат в Русия.

Трето, някои от разузнавателната общност смятат,  че Унгария е главен канал за руско влияние в западния съюз. "Налице е огромна загриженост, че Русия използва Унгария като основна оперативна база в НАТО и ЕС", заяви през 2017 г. пред европейското издание на Politico бивш служител на американското посолство в Будапеща.

Четвърто, макар Унгария официално да подкрепя санкциите срещу Русия, Орбан е най-силният критик на тези евросъюзни мерки 

и призовава за тяхната отмяна 

В момент, когато Европа отбягва Владимир Путин, заради агресията му срещу Украйна и многото други злоупотреби, руският лидер прави многобройни, приятелски визити в Унгария, където се прегръща с Орбан. Нещо повече, по време на посещението на Путин в Будапеща през 2017 г., унгарският премиер заяви: "Всички усещаме това, което витае във въздуха: светът е в процес на сериозно преустройство".

Пето, държавният секретар на САЩ Майк Помпео разкритикува в Брюксел "мощни страни и актьори, чиято амбиция е, изграденият и поддържан от САЩ международен либерален ред да бъде преработен в техен собствен нелиберален интерес". Визиран бе и унгарският премиер. В този дух преди дни е и коментарът на Washington Post: "Днес централната геополитическа борба в Европа вече не е между капитализъм и комунизъм, а между демокрацията и авторитаризма" (разбирай между неолиберализма и нелиберализма). "И все по-трудно е да се каже какво прави Виктор Орбан в самия западен съюз и на чия страна е..."

Шесто, Орбан споделя с Путин реваншизъм - тъмна склонност, забранена в западни институции като ЕС и НАТО. Сто години след края на Първата световна война, когато на Унгария й отнемат две трети от територията, разпалването на националистически настроения сред унгарската диаспора в съседни държави, остава приоритет на унгарската политика. 

Но да се вгледаме във Виктор Орбан. Макар дълго пренебрегван като маргинална фигура и лидер на малка страна в периферията на Европа, всъщност той се очертава като една от най-последователните политически личности на XXI век. Примерът на Унгария се оказва заразителен, привлича не само страните от т.нар. Вишеградска четворка, но и от Централна и Южна Европа. 

И ключовата дума е "национален суверенитет".

Не случайно Стивън Банън, бившият главен стратег на президента Тръмп, неотдавна нарече Орбан "Тръмп преди Тръмп", аргументирайки се, че унгарският премиер е само на 55, че е политически визионер, планира бъдеще на страната си, когато Западът може да се разпадне, прегърнат от исляма. Затова се опитва да преориентира Унгария в усилията си да смекчи последиците от надвисналата нова глобална криза.

Това е унгарският модел - подкрепа за семейството, опазване на националната идентичност и суверенитет! "Това е бъдещето и това бъдеще трябва да бъде наше", категоричен е унгарският премиер.

Ново огнище на COVID-19 в Сърница

автор:Дума

visibility 6

От КЕВР заговориха за по-евтино парно

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 105

Забраняват игралните зали извън курортите от 2026 г.

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 105

НСИ отчете най-ниския ръст на икономиката от 5 години

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 105

НАП няма да запечатва обекти за малки нарушения

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 105

Германия подпомага икономиката със 130 млрд. евро

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 105

Протестите в САЩ стават по-мирни

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 105

Путин гневен заради екокатастрофа

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 105

Датата

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 675

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ