Кой и как създаде Украйна

Взгляд

Михаил Диунов
Кандидат на историческите науки

През 9 век на земите на източните славяни, от Новгород до Киев, се появяват варягите. Това са скандинавски воини и търговци, които хрониките на различни държави от Средновековието - от Византия до Франкската империя - наричат рус.
Постепенно варягите все повече се интегрират в славянското общество. За щастие не е имало особени препятствия за това: по външност те са приличали на славяните, обличали се се по същия начин и са използвали същите оръжия. Вярно, говорили се на немски език, но за Средновековието, което се отличаваше с многоезичието си, това не е било пречка. И франките, и византийците, и арабите са наричали варягите "рос", а нашите земи - Рус. Защо "рос"? Съвременниците казаха, че тази дума означава "червенокоси, светлокоси". Нашите предци са се отличавали с такъв външен вид.

Манипулацията с Киевска Рус

Скоро варягите стават толкова влиятелни, че когато болярите в Новгород решават на кого да поверят управлението на това голямо и богато княжество, те са избрали варяжкия княз Рюрик, който идва в Новгород с дружината си. Това се е случило през 862 г., откогато започва летоброенето на древната руска държава и нейната първа управляваща династия - Рюриковичите. Тогава думите "Рус" или "Руска земя" като обозначение на тази държава стават общоприети. Гърците в Константинопол наричали северната страна по свой начин - Русия. Тази дума става "научното" наименование на Рус и от 15-и век влиза в употреба, като измества архаично звучащата дума "Рус".
В Украйна много обичат да наричат древната руска държава "Киевска Рус". Но това е просто манипулация с думите.
Първо, само земите около Киев могат да се нарекат Киевска Рус, точно както в онези времена е имало Новгородска Рус или Черниговска Рус. Нито един надежден източник, достигнал до нас от дълбокото минало, не използва думите "Киевска Рус" като синоним на всички руски земи.
Второ, не бива да се преувеличава ролята на Киев в руската история. Първата столица на Русия е Стара Ладога, след това Новгород. Едва при княз Олег Пророкът разнородните славянски княжества се обединяват под управлението на Варяжката династия. Единството на Русия не е продължило дълго. Последният княз на цяла Рус е Владимир Мономах, който управлява до 1125 г. След него роля на Киев като столица започва да се превръща в измислица. През 12 век град Владимир става новият център на Русия. Именно Владимирска Рус по-късно спасява руския народ от асимилация, запазва руската държавност и руския език. Това беше точно по времето, когато Киев е лежал в руини, а номадите от Златната орда се заселили върху пепелищата му.
Оказа се, че думата "Рус" е свързана с една от най-великите държави от епохата на Средновековието. Русия по своето богатство, население, брой градове и развитие на занаятите не е отстъпвала на средновековна Франция, Англия и Германия. След като древноруската държава загина в огъня на монголските завоевания, две сили едновременно претендираха за нейното име: Великото княжество Владимировско и Москва, където управляваха потомците на Рюрик, и Великото херцогство на Литва, където литовската династия на князете Гедиминовичи се бе утвърдила на власт.
Фактът, че Москва е Русия, не е предизвиквал съмнение сред никой от съвременниците. Но принадлежността към това име на Литва и завоюваните от нея западни и южни руски земи трябваше да се доказва по някакъв начин. Литовските князе приемат титлата "князе на Литва и Русия" и в продължение на два века се състезават с Москва за правото да станат обединители на руските земи. Но в конфронтацията между православна Москва и католическия Вилно побеждава Москва. Руснаците са православен народ и категорично не искат да бъдат управлявани от друговерски елит.

Малката буква на голямата истина

Към 16 век настъпва окончателното разделяне. Московското княжество под управлението на владетеля на цяла Рус Иван III се превръща в централизирана руска държава. А Литва се превърна в полска периферия, свързана с Полша чрез династични връзки, обща култура и католическа вяра.
Когато Русия смазва Литва при цар Иван Грозни в Ливонската война, изплашените литовски елити приемат през 1569 г. предложението на Полша за защита. Но за тази услуга бе платена висока цена. Литва губи две трети от териториите си, които са дарени на Полша. Тогава в ежедневието се появява думата "украйна" или "Полска украйна". Това означаваше отдалечените руски земи, които  поляците са наследили от Литва. Това са Киев, Волин, Острог, Овруч, Брацлав - огромна територия от река Днепър до Лвов. Нека отбележим, че тогава думата "украйна" се е пишела с малка буква, защото това не беше наименование на държава. Пък и такава държава тогава нямаше.
Украйна започва да се възприема като специална част от Полша едва през втората половина на 17 век - след многобройни въстания на казаците и особено след успешната война на православните казаци под ръководството на хетман Богдан Хмелницки. В тези войни местното население - граждани, селяни, казаци - започва все по-ясно да осъзнава разликата си с полските господари. Но не и с руснаците. В крайна сметка лявобрежна украйна е влизала в Русия. Жителите й възприемат Москва като столица на всички руски земи, а руският цар като владетел на целия руски народ. По онова време нямаше разлика между московчанин и киевчанин. Достигналите до нас документи свидетелстват, че руският език е общ, разбираем за всички, отделен "украински" език все още не е съществувал. Имало е местни диалекти, каквито е имало много в коренна Русия.
Това разбиране за сходството на един народ, разделен от държавни граници, доведе до появата на термините "Велика Рус", "Малка Рус" и "Бяла Рус". Тоест от древни времена е съществувала единна Русия, която поради политически колизии е била разделена между "Руска" Русия (или Велика, защо е най-голямата и най-гъсто населена), "Полска" Русия ("Малката") и "Литовска" - Русия (или "Бялата", състевена от руски области, останали в Литва).
До 1917 г. руските лингвисти и етнографи твърдяха, че руският народ и руският език са едно цяло. Имало е разлики между великоруси, малоруси и беларуси, но те са неизмеримо по-малки от разликата между прусака и бавареца, които обаче се считат за представители на единната германска нация, говореща един и същи немски език.

Полша сглобява украинската нация

След разделянето на Полша в края на 18 век, когато Руската империя връща земите, които са били част от Древна Рус, полският елит формулира няколко идеи за борба срещу руското влияние. Най-важна роля в това отношение изигра създаването на "украинска нация" от руското население на "Малката Рус". "Украйна" и "украинците" от самото начало бяха смятани от полските идеолози за "не-Русия", за "анти-Русия", които трябва да нанесат фатален удар на руската държавност.
Полският йезуитски историк Валериан Калинка описва програмата за действие през 1864 г. "Нека [Малката Русия] остане,... но да бъде католическа - тогава тя никога няма да бъде Русия и ще се върне към единството с Полша. Тогава Русия ще се върне в естествените си граници, а с Днепър, Дон и Черно море ще бъде нещо различно... И ако - дори най-лошото - това не се сбъдне, тогава ще бъде по-добре (Малорусия) да бъде независима, а не руска."
И понеже полският елит е контролирал образователната система в украинските земи, до средата на 19 век полската пропаганда е отгледала цяло поколение местни интелектуалци, убедени, че те не са малоруси, не са руснаци, а "украинци". Особена, отделна нация, стояща много по-близо до Полша, отколкото до Русия. Враждебно настроена към Русия. Така името на полските покрайнини, на една граничната зона, се превърна в името на народ, конструиран от поляците.

Паралели и по нашите земи

Паралелът се налага от само себе си. Точно както навремето полската върхушка е измислила украинската нация, за да разширява влиянието си и да вреди на Русия, така сръбският шовинизъм сглоби македонската нация по същите причини. Русия и България са исторически "роднини" и заради враждебните им съседи.     

Публикуваме статията със съкращения, заглавията са на ДУМА