01 Декември 2021сряда21:11 ч.

Непубликувано

Кой е д-р Рудолф Хедигер?

Какво е правил Георги Димитров в Германия и Западна Европа преди 1933 г. - интервю с Грете Фукс-Кайлсон

/ брой: 137

visibility 93

Атанас Тончев

През 1972 г. Лайпциг привлече хиляди хора от цял свят не само за панаира, а и по повод 90-годишнината на Георги Димитров, чийто двубой с хитлеристките му обвинители се е състоял в този град. Така попаднах там и аз. Бившият Имперски съд, превърнат в музей на героя от Лайпциг, ни предостави огромна информация за него, почти цялата свързана с процеса и известните факти. А аз търсех нещо ново. Тогава се сетих, че Димитров е бил доста време в Германия преди 1933 г., оглавявайки Западноевропейското бюро на Коминтерна, а за тази му дейност почти никой не говори. И се запитах: какво е правил тогава там и защо тъкмо него са нарочили хитлеристите за подпалването на Райхстага? Затърсих хора, които да хвърлят светлина по този въпрос и за мой късмет се оказа, че тогавашната му секретарка Грете Фукс-Кайлсон е жива и се намира в Дрезден. Още на другия ден се озовах там.
Макар че бяха минали близо три десетилетия от Втората световна война, в града още личаха руините от англо-американските бомбардировки. Ала знаменателно бе, че първият възстановен обект след разрухата бил мостът над Елба, носещ името на Георги Димитров. По този мост минах и аз и скоро стигнах до "Стария пазар", където живееше Грете Фукс-Кайлсон. Тя ме посрещна сърдечно. Беше много приветлива - на около 65-70 години, с уморено, но запазило женствеността си лице. Усмихна се мило и след като обясних за какво съм дошъл, попита:



- Е, откъде ще започнем?
- Ами от началото - пошегувах се. - Как станахте секретарка на Димитров?
- Като девойка мечтаех за любов и щастие - почна по-отдалече тя. - Но хората, сред които раснах, говореха за революционно преустройство и създаване на нов свят, в който всички да бъдат щастливи. Аз ги слушах опиянена и реших да се включа в борбата за реализирането на този бленуван свят. Влязох в Германската комунистическа партия и заработих активно в нея, а после ме изтеглиха в секретариата на централния й комитет. Изглежда, активността ми е впечатлила партийния ни водач Ернст Телман, защото един ден ме попита: "Искаш ли да бъдеш секретарка на д-р Рудолф Хедигер?" Тогава не подозирах, че това е псевдонимът на Георги Димитров в Германия и Европа, когото още не познавах, но знаех, че името на д-р Хедигер се произнасяше с уважение в средите ни и с радост приех. На другия ден Димитров ме покани в кафенето към берлинския ресторант "Ашингер" и ми съобщи, че като негова секретарка фактически ще работя в Западноевропейското бюро на Коминтерна. После ми обясни какво трябва да върша.
Димитров се интересуваше живо от преживяванията и реакциите на хората при сложната политическа обстановка. Ала невинаги бе разумно да се среща директно с тях, защото нацистите следяха зорко всичко и по най-малък повод правеха обществен скандал, което при особеното му положение можеше да има сериозни последствия не само за него. Затова често пращаше мен. Аз проучвах мненията на трудещите се по най-щекотливите политически въпроси и готовността им да се включат в антифашистката борба, после му докладвах подробно. Той следеше отблизо всички важни събития, посещаваше много от заседанията и конференциите на партийните органи. Нещо повече - като деец на Коминтерна съсредоточаваше вниманието си върху проблемите и събитията не само в Германия, а и в цяла Европа. Затова периодично посещаваше разни страни на континента. Често го придружавах и аз.
- Тези пътувания сигурно са били много интересни за вас?
- Да, а и твърде поучителни. След всяко посещение на една или друга страна ние се връщахме с много впечатления и материали за положението и проблемите в нея. После заедно ги анализирахме. Това никак не беше лесно, но Георги Димитров притежаваше желязна логика и чудния дар бързо да се ориентира в най-сложните процеси, да намира изход от най-тежката ситуация, да усеща отдалеч опасностите. На такива умения учеше и мен - как да подхождам към хората и явленията, как да разпознавам трайното от мимолетното, фалшивото от истинското в политиката и в живота, как да се оправям в бързо или ненадейно променящи се условия... В това отношение той беше изключителен! През тези пътувания аз го виждах в различни ситуации и го опознавах още по-добре, което засилваше възхищението ми от него. Удивляваше ме и вниманието, с което го посрещаха навсякъде. Отначало го отдавах на длъжността, която заемаше като деец на Коминтерна, но скоро се убедих, че това внимание и международния му авторитет се дължаха преди всичко на личните му качества и на подхода му към хората.
- Какъв беше този подход?
- Във всяка страна, която посещавахме, той не се държеше като шеф, който разпорежда какво и как да се извърши. Никога не се поставяше над дейците, с които се среща, а се отнасяше към тях с уважение и толерантност. Дори в случаите, когато мненията им се разминаваха, ставаше още по-внимателен и тактичен. Изслушваше търпеливо становищата им и казваше вежливо: хайде да поразсъждаваме над проблема. После обосноваваше спокойно, аргументирано своето мнение, доказвайки убедително къде грешат съидейниците му и как би било по-правилно да се реши въпросът.
Спомням си например един случай в Париж през 1932 г. Димитров трябваше да участва в едно съвещание на Международния комитет за борба срещу войната и фашизма. Той прегледа документите и направи някои поправки, които засилваха класовата насоченост на предстоящата антивоенна и антифашистка дейност. Председателят на комитета Анри Барбюс обаче имаше по-широко виждане и двамата влязоха в спор. Димитров знаеше тънката чувствителност на световноизвестния писател, та много тактично обоснова становището си, че потърпевши от войната и фашистките репресии са предимно трудовите хора и затова трябва да се наблегне особено на тях. Барбюс се съгласи и документите бяха утвърдени с поправките.
Като понаучих нещата, взе да ми възлага да съставям политически отчети за положението в западноевропейските страни. После внимателно ги проучваше, щедро хвалеше добрите ми подходи, деликатно сочеше къде съм сбъркала, учеше ме как да избягвам грешките си. Ежедневното общуване с него беше голяма политическа и нравствена школа за мен. В нея аз израснах сякаш с десетилетия, укрепих още повече възгледите си, научих се как да ги отстоявам в трудни моменти.
Като слушах записите от диспутите в Имперския съд, силно ме впечатли немският език на Димитров и находчивите му импровизации в момента на споровете. Затова запитах събеседницата си:
- Как Георги Димитров е овладял така добре немската реч?
- Той имаше вроден афинитет към езиците - отговори бързо тя. - Това, а също и няколкото години пребиваване в Германия му помогна да овладее перфектно нашата реч и се стремеше непрестанно да я усъвършенства. Щом ни останеше малко свободно време, ме молеше да го занимавам с немска граматика и правоговор. Често четеше на глас Гьоте и Шилер и след всеки куплет ме питаше правилно ли е произношението му, не е ли груб акцентът му. Това много му помогна на процеса. Но Димитров проявяваше интерес и към езиците на страните, които посещаваше. Затова когато пребивавахме примерно във Франция, умело вмъкваше в разговорите си и характерни френски изрази, които впечатляваха събеседниците му. Свържеше ли се с британски дейци или пък прибягваше до услугите на Интелиджънс сървис, пак използваше подходящи фрази от тяхната лексика. Ето защо не се учудих, като научих, че дори в килиите на Гестапо след приключването на процеса до освобождаването му продължавал да изучава английски език.
- Защо според вас хитлеристите обвиниха тъкмо него за подпалването на Райхстага?
- Защото бяха разбрали, че той има важна роля в борбата на немските и европейските леви сили срещу хитлеристкото нашествие и целяха чрез него да обвинят тези сили в престъпна дейност.
- Останахте ли в Западноевропейското бюро на Коминтерна след арестуването на Георги Димитров?
- Да, до разпускането му. После нацистите подгониха и мен. За да се спася, емигрирах от Германия и продължих революционната си дейност в Задграничното бюро на ГКП.
- Видяхте ли се с Георги Димитров, след като го освободиха?
- Да, но чак през 1939 г., когато отново постъпих в Коминтерна.
Явно Грете Фукс-Кайлсон отдавна не бе говорила тъй дълго, защото се задъха и последните й думи бяха изречени почти шепнешком. Изчаках я да се съвземе, благодарих й за интервюто и се сбогувах с нея.

 

Кремъл: Украйна изпрати 125 хиляди войници в Донбас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 232

"Политика": Сърбия има най-изгодната цена за руски газ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 232

Папуа търси независимост от Индонезия

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 232

Лукашенко се заигра с "енергийната" карта

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 232

Битката за Москва

/ брой: 232

Рано е за отпускане на мерките

автор:Аида Паникян

visibility 105

/ брой: 232

От пролетта петролът и газът може да поевтинеят

visibility 125

/ брой: 232

Златна мина

автор:Деси Велева

visibility 110

/ брой: 232

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ