"Котка в трафопоста" и успех на избори

Местните избори в Турция вече са близко минало. Партията на премиера Ердоган е категоричен победител с 43,29%, независимо от оспорваните резултати в много турски градове. Съмненията за фалшификации и манипулации в дадени турски градове, в това число и столицата, за които говорят опозиционните партии, май са основателни, но това не променя крайния резултат. Настана време за анализи и те не закъсняха.
Наблюдателите от цял свят са категорични, че шестата поредна победа на Ердоган за 12 години управление е доказателство, че той самият, както и неговата партия, нямат на практика реален конкурент. Никога опозиционните партии в Турция не са имали по-благоприятна среда за постигане на успех. От дълго време страната е разтърсвана от масови протести, започнали с "Гези" и преминали постепенно към недоволство от спиране на дадени социални мрежи, курсът на турската лира падна до незапомнени нива, скандалите за корупционни практики влязоха и сред семейството на премиера, не само сред министрите му, насилието над мирно протестиращи възмути цял свят и турското общество, спорни законопроекти с откровени ислямистки уклони провокираха търпението на либерално настроените граждани, а светски възпитаните турци трудно преглъщаха натиска върху медии, както и авторитарния стил на управление на премиера Ердоган. Стигна се дори до обвинения от страна на Калъчдароолу, лидер на основната опозиционна НРП, че Турция вече не може да е модел на модерна умерена и демократична мюсюлманска държава. Защото ислямистки норми масово навлизат по волята на управляващите в законодателството и в ежедневието на гражданите. В Европа и по света имиджът на Ердоган премина от икономически новатор и убеден демократ във фаза диктатор и дори параноик.
На фона на всички тези процеси НРП успя да спечели 26,62% от гласовете на 52 милиона избиратели, ПНД - 17,66%, а ПМД (прокюрдска) - 7,5 на сто. Опозицията смята за успех увеличените в сравнение с минали избори свои проценти, които за НРП например са шест. Но през 2009 г. на местни избори ПСР е имала 38,8%, а сега е постигнала 43 процента. На практика партията на Ердоган и той самият издържаха теста за собственото си бъдеще, както и за политико-икономическото бъдеще на страната. Поне на този етап. Или както казват във "Файненшъл таймс", "тези резултати ще помогнат на Ердоган да преодолее трудностите и ще му отворят пътя към президентския пост".
Наблюдатели и експерти предвиждаха тази победа, но днес са изправени пред необходимостта да акцентират върху цената и ситуацията около изборния успех. Несъмнено заплахите, които премиерът Ердоган отправи към противниците си веднага след приключване на изборния ден, дават основание да се допуска, че ислямската демокрация на Ердоган не само още повече ще "хване в железна хватка властта" (според "Гардиан"), но ще има и "още по-силен авторитарен мирис" (по CNN). Убедени са, че "Турция върви в обратна посока", което не пречи да се отдаде заслуженото на победителя. Все пак ПСР е онази политическа сила, която най-правилно от десетилетия преценява обстановката в страната, разслоението сред обществото, и заложи на мнозинството от народа, а именно хората от Анадола, които са до средно ниво по доходи, и на мюсюлманските общности, които винаги са имали повече привърженици в страна като Турция. Нееднократно Ердоган е демонстрирал, че не се интересува особено от реакциите на международната общност, например по отношение на забраната на социалните мрежи, а единствено го занимава мнението на неговите избиратели. Във всички 81 вилаета ПСР има свои организации и в предизборната кампания Ердоган ги обикаляше неуморно, независимо че той лично не участва в тези избори. Поради загуба на глас не успя да посети Коня и Кайсери, но в победната си реч обеща да ги посети след дни, за да благодари за подкрепата им. До него в повечето случаи е забрадената му жена и Турция вече може да се похвали с първия валия-жена (Коня), която също е със забрадка. Общо победилите жени, вече валии, в тези избори са три. Ердоган обяви победата си с думи като "ще платят цената тези, които нападаха Турция" и по този начин отново постави знак на равенство между ПСР и страната. За повечето турци наистина се оказаха по-важни икономическите придобивки, които получиха по време на управлението на Ердоган, отколкото термини като свобода на словото, граждански права или корупция по високите етажи на властта, защото те отдавна са свикнали с корупционните практики в страната. За тях е важно, че безработицата е намаляла, че прииждащите от Анадола в Истанбул или Анкара могат да намерят работа по строителни обекти и магистрали, които са ключови за икономическата програма на премиера и негова гордост. Те са и неговите избиратели, към чиито сърца опозицията не успя да намери път, независимо от основателните критики към управляващите за авторитарни закони, натиск върху съдебната система, реформи в училищата с въвеждане на ислямистки норми, чистки в прокуратура и полиция с политически мотиви, насилие върху протестиращи и т.н.
Европейските ценности се оказват в периферията на вниманието на избирателите на ПСР, за които хлябът и религията са основните стълбове на живота им. Печеливша стратегия за ПСР, но анализатори се питат дали тази победа няма да е пирова за Ердоган. Страната е разделена повече от всякога, икономическите проблеми не са преодолени и предизвикателствата пред управляващите са повече от друг път. Трудно може да се каже, че Ердоган е обединител на нацията, както се представяше доскоро. Одринска Тракия и Егейското крайбрежие останаха верни на опозиционните днес НРП и ПНД, защото винаги са споделяли т.нар. светски политики на тези партии. Факт е обаче, че при такъв противник те не успяха да се обединят, да застанат зад единни кандидатури и да не разпиляват гласове. Турски анализатори смятат, че НРП е минала доста вдясно и това е довело до отлив на гласове. Казват, че винаги, когато тя е имала ясно очертани леви контури, успехът е бил налице. Някои наблюдатели в страната посочват, че голяма част от протестиращите просто не са гласували, защото не са припознали идеи или програми на опозиционните партии. Други са предпочели да гласуват за статуквото, защото то им се виждало поне познато. Опозицията критикува, но не предложи програми с ясни послания към всички избиратели, и плати цената с постигнат успех, но не и спечелени избори.
Измир винаги се е управлявал от светска партия. Друг е въпросът дали негласната подкрепа на движението на проповедника Гюлен е имала значение за тези резултати. Калъчдароолу побърза да посочи в следизборната си пресконференция, че не са имали договорки с Гюлен, но в турския печат се появиха становища, че "Гюлен е маша на империализма" и всъщност е осигурил доверие на ПСР. Интересно е, че в родното село на проповедника Гюлен в област Ерзурум е спечелил представителят на ПНД (Партия на националистическото действие).
В суматохата около и след изборите не е ясно кой крив, кой прав, кой се оправдава, кой прикрива. Бъдещето ще покаже. Ердоган държи в напрежение и привърженици, и противници, защото още не е обявил официално дали ще се кандидатира за президент през август или ще запази поста си на премиер. Каквото и да реши, редовите турци едва ли си дават сметка, че страната им наистина е "буре с барут" (според "Гардиан"), защото Ердоган с неговия стил на управление пося толкова вражда и разделение сред елит и народ, че трудните времена май не са зад гърба му. Предстоят му президентски избори и парламентарни през 2015 г. В специална пресконференция Калъчдароолу, НРП, обяви, че е възможно Ердоган да предизвика предсрочни избори поради наличие на икономически проблеми, още повече компрометиращи го записи и за да не позволи на опозицията да се прегрупира. Други експерти препоръчват създаване на нова центристка партия, която да се яви като алтернатива за избирателите, най-вече младите, онези от протестите.
Всъщност опозиционните партии не успяха да използват именно енергията на протестиращите, които не ги припознаха и на изборите пролича разминаването. Дали на следващите избори след толкова анализи ще се получи друга картина, никак не е ясно. Да се каже, че "човек, който е ограбил държавата, не може да бъде президент, защото тази държава има съвест", не е достатъчно. Калъчдароолу казва още, че "не може да стане премиер човек, който е крадец". И това не е достатъчно. Независимо че протестите не закъсняха. Поне в столицата хиляди протестират поради наличие на данни за фалшификация на изборни резултати. Официално министърът на енергетиката е обяснил, че токът е спрял едновременно в 34 вилаета непосредствено след приключване на изборния ден, защото "котка влязла в трафопоста". Няма съмнение кой е спечелил от тази котка.
Медиите в Турция подчертават, че след изборите е по-важно протестиращите да намерят онези лидери, които могат да предложат алтернатива и нов път за Турция. Защото тя официално не се е отказала от членство в ЕС, но съюзът гледа все по-намръщено във връзка с нарушаване на основни права и демократични принципи. След като си казал, че "Ердоган ще бъде на 31 март такъв, какъвто беше на 30 март", значи съзнаваш какво предстои на Турция. След като казваш, че речта на Ердоган от балкона на сградата на ПСР в Анкара е изцяло насочена против демокрацията и че той откровено признава, че "демокрацията се определя в моята глава", значи съзнаваш опасността от авторитаризъм и диктаторски стил на управление. Въпросът е какво следва. Калъчдароолу е убеден, че "ще има съд, ако не днес, то утре". Именно това е и причината битката на ПСР и Ердоган да мине под знака "на живот или на смърт" и сигурно и следващите избори ще са под тази сянка. На тези спечели лозунгът на Ердоган "На никого не продадох родината". Това винаги носи дивиденти в страна като Турция. Дано поне при следващите избори да няма убити и ранени, както при тези. Такива факти никак не кореспондират с европейски разбирания.
Ердоган обаче си остава силният човек в Анкара и всички чакат решенията му. Неговата политика, в това число и външна, няма да се промени. В тази връзка съобщенията за сваления сирийски самолет от Турция, както и изтеклите записи от заседанието на Съвета за национална сигурност показаха, че Анкара не се е отказала от намеса в събитията в Сирия. Дамаск изтласква "Ал Кайда" от Северна Сирия и води успешни битки за превземане на ключов град като Касеб. Там има достатъчно сирийски кюрди и те се използват в една или друга посока. Целта на подкрепящите опозицията в Сирия е да се създаде коридор, кюрдски, който да прекъсне въздушната връзка на тези райони с Дамаск и да се спре настъплението на армията, останала вярна на Асад. Именно това се е обсъждало на Съвета и е посочено като причина да се свали сирийският самолет. Другото е за евентуално военно участие на Турция при дадени условия.
Дали ще се стигне до създаване на Сирийски Кюрдистан, по подобие на Иракски Кюрдистан, в момента няма отговор, но и никой не задава въпроси. Това засяга пряко Турция. В същото време лидерът на Иракски Кюрдистан, Барзани, открива заедно с валията на Шарнак, Турция, нови 5 пропускателни пункта между двете страни. Търговията и петролът текат. Няма лошо, въпросът отново е какво следва и кой печели. Защото в Турция на тези местни избори кюрдите по традиция подкрепиха представителите на ПМД (прокюрдска) в югоизточната част от страната и де факто наистина втвърдиха позициите си. Дори говорят открито за самоуправление, каквото и да значи това. Ново разделение в страната, този път по религиозен и етнически принцип.
Всъщност в самата ПСР има разногласия по отношение на т.нар. кюрдски въпрос, който Ердоган обяви, че ще реши окончателно. По-скоро го отлага, а има и съмнения, че дава обещания на кюрдите, за да ги печели като избиратели. Каквото и да прави,"ахилесовата пета" си остава и бъдещето и тук е все още в мъгла.
Няма въпроси единствено по отношение на безкомпромисния стил на Ердоган. Но ако това носи просперитет на Турция и хората продължават да го избират, значи е роден наистина под щастлива звезда и познава добре страната, както и народа си. Другото е за упражняване в анализи.
За нас остава да си знаем интересите и да продължим добросъседските си отношения, но по европейски правила.


"Левите и десните са братя, Мелих Гьокчек е тиранин" и "Анкара, поискай си гласовете" бяха лозунгите на тълпите, предимно от млади хора, пред Върховния изборен съвет. Демонстрантите поискаха бюлетините си и твърдят, че на местните избори е имало измама. Хиляди хора протестират срещу преброяването на гласовете. Силите за борба с безредиците включиха водните оръдия в операцията за разпръскване на демонстрантите