Българските абсурди
/ брой: 144
Български абсурди. Вече е време да напишем цяла енциклопедия за това мистично явление.
Няколко примера, и то само от това лято. Точно през август, в разгара на туристическия сезон, когато е ясно, че летището в София работи на максимални обороти, някой решава, че трябва да ремонтира пътищата пред Терминал 2. Резултатът е епичен: опашки от хора с тежки куфари трябва да минат половин километър, за да стигнат до гишетата за чекиране.
Защо се прави точно през лятото? Няма отговор. От летището предупреждават хората, че трябва да си отделят повече време за придвижване. Истински хуманизъм и грижа. Направо да полудееш.
Другият абсурд е цикличен като пристъп на шизофрения. И тази година "Топлофикация" реши да остави половината столица без топла вода точно насред най-големите жеги. Защо тази проклета профилактика не се прави по друго време? Пак няма отговор. И най-лошото е, че никой не се опитва да го даде. Така се прави и толкова. А за това, че две трети от столицата ще трябва да си топлят вода в тенджери като през ХIХ век, абсолютно никой не го е грижа. Оправяйте се. Профилактиката над всичко. Цената да я плащат лудите, които така или иначе се бъркат за безбожните сметки. Ще търпят.
Това е цяла серия от абсурди, които се натрупват в нашия живот, но никой не прави нищо да ги отстрани и да подобри живота поне малко, по дяволите.
Още един пример. От години е ясно, че дори професори по математика и физика не могат да разчетат сметките за столичното парно и нито един потребител не знае точно колко и за какво плаща. Сметката за "Топлофикация" е така криптирана, че дори изкуствен интелект ще се затрудни да я разтълкува, но сметките продължават да идват по абсолютно същия начин. Някакви си там потребители се оплакват, по телевизията се изреждат експерти, но чиновничеството съществува в своя паралелна реалност и там нещата се случват по строго определен ред. Винаги във вреда на хората.
Българският абсурд не е обикновен дефект. Той отдавна е философия. Философия, която пет пари не дава за обикновения човечец, а го третира като свой крепостен селянин, който е длъжен да се съобразява. И отново, и отново, всяка година, едни и същи абсурди се стоварват като чук върху черепите ни. Къде е логиката е абсолютно неясно. Вероятно някой някъде чака хората да вдигнат ръце, да се примирят и да приемат абсурда като свое ежедневие. А точно това никога, ама никога не бива да правим.