Документ от архива на ЦРУ: Великобритания разпокъсва Санстефанска България от страх пред руското влияние

Британският премиер Бенджамин Дизраели разделя Санстефанска България на три, защото се опасява от руското влияние на Балканите. Така американско военноразузнавателно изследване от 1943 г., разсекретено от ЦРУ, обобщава решенията на Берлинския конгрес. Четири месеца след Сан Стефано Великите сили орязват Княжество България, обособяват Източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана и оставят земите в Македония, включени в Санстефанския договор, под пряко османско управление. Дипломатическите документи от 1878 г. проследяват как Лондон настоява за ревизията, Петербург защитава договора, а после приема разделянето.

Какво пише в документа от архива на ЦРУ

На третия лист от сканирания документ, с печатен номер IX–1, американските автори свързват пряко британската намеса с опасенията на Дизраели от руското влияние. Те посочват трите части, на които Берлинският конгрес разпокъсва земите от Санстефанския договор – България, Източна Румелия и Македония. Отбелязват и че Източна Румелия се съединява с България през 1885 г.
Според авторите Сан Стефано остава ориентир за българските национални стремежи. Те обобщават политическите последици така: „Великобритания си спечелва враждебността на България, а Русия запазва благодарността й въпреки последвалите промени в политиката и идеологията.“

Пасажът е от деветата глава на американското военноразузнавателно изследване за България JANIS № 38. На корицата стои датата октомври 1943 г. – повече от шест десетилетия след Берлинския конгрес и четири години преди създаването на ЦРУ. Архивният номер е CIA-RDP79-01144A000100010012-7, а печатът върху скана отбелязва, че ЦРУ е разрешило публикуването му на 29 август 2000 г.

Какво договаря Русия в Сан Стефано

На 3 март 1878 г., след победата на Русия във войната с Османската империя, двете страни подписват предварителен мирен договор. Член 6 предвижда създаването на автономно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. То остава под върховенството на султана и му дължи годишен данък.
Договорът очертава границите на княжеството и възлага на комисия да ги уточни на място. В тях влизат земи от двете страни на Стара планина и голяма част от географска Македония. Следващите разпоредби уреждат избора на княз, изработването на държавното устройство и временното присъствие на руски войски.
Предварителният характер на договора оставя условията му открити за преговори. Именно мащабът на предвиденото княжество и ролята, която Русия получава при първоначалното изграждане на институциите му, предизвикват британската съпротива.

Лондон оспорва договора, Петербург го защитава

На 1 април британският външен министър лорд Солсбъри изпраща до Великите сили циркуляр с възраженията на правителството. Едно от основните е, че институциите на новата българска държава ще започнат да действат под контрола на руска армия. Британското правителство посочва този аргумент и когато по-късно отчита пред парламента какво е променило в Берлин.
За кабинета на Дизраели границите на България са въпрос на стратегическо влияние. Лондон вижда в голямото княжество възможност Русия да укрепи позициите си на Балканите и да разшири влиянието си към Проливите. Затова британската дипломация настоява да промени както границите, така и управлението на земите на юг от Стара планина.
На 9 април руският канцлер Александър Горчаков отговаря на британските възражения. Той оспорва представата, че Санстефанският договор създава силна славянска държава под траен руски контрол. Посочва примера на Молдова и Влахия, които дължат съществуването си на Русия, но са успели да се освободят от зависимостта си от нея. Според него България има още по-голяма възможност за самостоятелно развитие, тъй като предвиденото предаване на Добруджа на Румъния би я отделило териториално от Русия.
Размяната на циркулярите показва какво защитава всяка от страните непосредствено след Сан Стефано. Лондон иска ревизия. Петербург защитава пред Великите сили българското устройство, което вече е договорил с Портата.

Разделянето е договорено още преди конгреса

На 30 май, преди откриването на Берлинския конгрес, Солсбъри и руският посланик в Лондон граф Пьотър Шувалов постигат споразумение. Русия приема принципа на разделянето на предвидената в Сан Стефано България на северна и южна част с различен статут. Основният компромис вече е очертан, когато делегациите пристигат в Берлин.
На конгреса Великобритания е представена от Дизраели и Солсбъри. Австро-Унгария също се противопоставя на санстефанското уреждане. Русия участва в преговорите и подписва окончателния договор. Американското изследване от 1943 г. извежда на преден план Дизраели. Дипломатическите документи показват как британската инициатива се превръща първо в компромис между Лондон и Петербург, а след това в решение на Великите сили.

Трите съдби на Санстефанска България

На 13 юли 1878 г. Берлинският договор определя различен статут за земите, които Сан Стефано предвижда в рамките на едно княжество.
Членове 1 и 2 уреждат устройството и границите на Княжество България. То получава автономия, християнско правителство и народна милиция. Остава под върховенството на султана и му плаща данък. В границите му влиза и София.
Член 13 създава Източна Румелия. Областта получава административна автономия, но султанът запазва пряката политическа и военна власт. Начело застава християнин генерал-губернатор, когото Портата назначава със съгласието на Великите сили. Така земи, които Санстефанският договор поставя в едно княжество, получават отделно управление и различен международен статут.
Земите в Македония, включени в границите на Санстефанска България, остават под пряко османско управление. Берлинският договор не учредява отделна автономна област „Македония“. Член 23 предвижда общ ред за реформи в европейските владения на султана, за които договорът не определя специално устройство. Именно в този смисъл американските автори говорят за разделяне на три – Княжеството и Източна Румелия получават различен статут, а земите в Македония остават под властта на Портата.

Какво показват документите за руските намерения

Тезата, че Русия е подписала Санстефанския договор само за показ, предполага, че Петербург предварително е решил да се откаже от договореното. Дипломатическата кореспонденция от пролетта на 1878 г. показва последователността на руските действия. През март Русия договаря обширно българско княжество с Портата. През април Горчаков защитава договореното срещу британските възражения. През май Шувалов приема разделянето в преговорите със Солсбъри.
Руската отстъпка е документирана. За да се докаже предварително замислен отказ от Сан Стефано, е необходимо отделно свидетелство за такова решение. По този въпрос непосредствената кореспонденция от 1878 г. има по-голяма тежест от ретроспективната американска оценка от 1943 г.
Санстефанският договор показва и собствения интерес на Русия. Той дава на Петербург роля при първоначалното изграждане на Княжеството и предвижда временно присъствие на руски войски. Именно перспективата руското влияние да обхване толкова обширна територия стои в основата на британските възражения. Това, което американските автори обобщават като страх на Дизраели от руското влияние, личи и в аргументите, с които Лондон защитава ревизията.

Съединението премахва една от границите, начертани в Берлин

На 6 септември 1885 г., седем години след Берлинския конгрес, Съединението на Княжество България и Източна Румелия променя наложеното през 1878 г. устройство. Още през 1881 г. Германия, Австро-Унгария и Русия са се договорили да не се противопоставят на евентуално обединение на Княжеството и Източна Румелия в границите, определени от Берлинския договор, ако въпросът възникне по силата на обстоятелствата.
Съединението премахва разделението между Княжеството и Източна Румелия. Земите в Македония остават под османска власт и въпросът за тях продължава да определя българската политика. Когато през 1943 г. американските автори пишат, че Сан Стефано остава ориентир за българските стремежи, те имат предвид именно разликата между границите, очертани през март 1878 г., и политическото устройство, наложено четири месеца по-късно.
Публикуваме схемата на държавното и местното управление и картата на административното деление, за да покажем в какъв документ се намира цитираният пасаж за Сан Стефано и Берлинския конгрес. И двете илюстрации са част от американското военноразузнавателно изследване JANIS № 38 от октомври 1943 г., съхранявано в архива на ЦРУ. Те показват как американските автори описват управлението и административното устройство на България през Втората световна война. Събитията от 1878 г. са разгледани в историческия обзор към същото изследване.

Гласове 


Източници:
- JANIS № 38, глава IX, октомври 1943 г., печатна страница IX–1, трети лист от PDF
- Санстефанският договор, 3 март 1878 г.
- Отговорът на Горчаков на британските възражения, 9 април 1878 г.
- Британският парламент за възраженията на Солсбъри срещу Санстефанския договор
- Споразумението Солсбъри–Шувалов и създаването на Източна Румелия, сп. „История“
- Берлинският договор, 13 юли 1878 г.
- Договорът на Съюза на тримата императори и протоколът за евентуално Съединение, 1881 г.