Коста Цонев - и мечтател, и крал

Вятърните мелници са били и ще бъдат. И ако няма хора, които да могат разумно да се обединят, ако няма донкихотовци, които да се борят с тия вятърни мелници, животът на земята е обречен.


Жалко, че няма един Шекспир, който да напише 2-3 трагични произведения, 2-3 комични произведения и да обобщи това, което става у нас. Само талантът на творец от ранга на Шекспир може дза обхване всичко, което се случва в нашата държава. То е и трагично, и комично. Такива неща ни споходиха... Трагикомични... За съжаление такава личност няма.


Аз в повечето шекспирови пиеси съм играл, играл съм и Ричард III - една личност, която съчетава много характеристики, присъщи на днешните политици. И затова нищо не може да ме учуди. Може би това съм постигнал в моя живот 72-годишен - че нищо не може да ме учуди, нищо не може да ме изненада. Може би съм си създал интуиция, която ми подсказва: внимавай, тук се пази, внимавай, отдръпни се, внимавай, завий наляво, завий надясно. То е като на сцената. Това е, което ме спасява и от врагове, и от неудобни ситуации.


В момента българската култура е в ръцете на българските финансисти. Българската култура се нуждае от един финансов допинг, който да я вдигне на крака. А не пътищата към театъра да буренясват, не хората, като си отворят телевизора, да гледат блудкави сапунени опери. Сега в момента колкото пари изкрънкаме от нашите горките момченца финансисти и икономисти - това за нас е манна небесна. Зщото цялата ни хазна, цялата ни държава е опоскана и трябва ние като птицата Феникс да се възродим от пепелта, да възродим българската култура, българския театър, българската музика.

(Това каза Коста Цонев в интервю на Велислава Дърева за ДУМА, 2001 г.)


Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в София. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла "Баща ми, бояджията" по сценарий на брат му - писателя-сатирик Васил Цонев (1925-2002). Другият им брат отдавна е емигрирал в Австралия.
Завършил е Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г. в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова. През 1952 г. дебютира в ролята на Антон ("Младостта на бащите" - Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), където твори в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на театър "София". Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, изявява се във всички територии на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот - образ, който го съпътства цял живот.
В историята на българския театър остава с ролите си на сцената в "Както ви се харесва" и "Ричард III" от Шекспир, "Опера за три гроша" от Б. Брехт, "Кралският бръснар" от А. Луначарски, "Каменният гост" по Пушкин, "Първите" от П. Ю. Тодоров и др. Сред ролите му в Телевизионния театър незабравими ще останат превъплъщенията му в мюзикъла "Човекът от Ла Манча" от М. Лий, "Историята на един кон" от Л. Толстой, "Майстори" от Р. Стоянов, "Старчето и стрелата" от Н. Русев.
Снимал се е в над 200 филма. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко екранизации по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност - "Господин Никой" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Голямата скука" (1973), "Реквием за една мръсница" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978), "Тайфуни с нежни имена" (1979). Дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма "Тревога", а след това изпълнява централни роли в "Командирът на отряда" (1959), "В тихата вечер" (1960), "Бедната улица" (1960), "Бъди щастлива, Ани" (1961), "Басейнът" и много други. В "Сватбите на Йоан Асен" се снима в две роли - на царския брат Александър и на самия Йоан Асен, след като Апостол Карамитев, който изпълняваше ролята, почина по време на снимките.
Коста Цонев е участвал и в почти всички телевизионни сериали, създадени през ХХ век - "На всеки километър", "Демонът на империята", "Изгори, за да светиш", "По дирята на безследно изчезналите", "Дом за нашите деца", "Бащи и деца", "Неизчезващите" и др. Носител е на всички високи държавни отличия за театър и кино.
През 2001 г. Коста Цонев реши да влезе в политиката като ентусиазиран привърженик на Симеон Сакскобугготски и бе избран за депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново беше избран за депутат от НДСВ.
Два пъти се е женил и развеждал с телевизионната говорителка Анахид Цонева (Тачева). Синът му Димитър, телевизионен журналист и продуцент, беше говорител на правителството на Сакскобургготски. Дъщеря му Теодора е актриса. През последните години от живота си бе женен за Елена Цонева, която по професия е куклена актриса. През 2001 г. Коста Цонев издава мемоарната книга "Дон Кихот от Красно село", а през 2007 г. - книгата-изповед "Моите жени, моите роли".
През 1976 г. е удостоен със званието Народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден "Стара планина" - първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското киноизкуство. По повод 80-годишния юбилей на Коста Цонев БНТ излъчи документален филм, посветен на живота му. Филмът е дело на Юрий Дачев, а малкият Димитър Цонев (син на Димитър Цонев-старши и внук на Коста Цонев) се првъплъщава в образа на младия Коста Цонев. През май 2011 г. именитият актьор бе удостоен с почетната награда "Аскеер" за цялостно творчество.
С едноминутно мълчание вчера депутатите почетоха паметта на Коста Цонев. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева каза, че Коста Цонев е непреходен символ на цяла епоха в българския театър и кино. Тя отбеляза, че актьорът е проявил безкомпромисната си гражданска позиция и като народен представител в два парламента.
Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита са изпратили писмо и възпоменателен венец до семейството на актьора: "Държа да ви уверя, че ще ми липсват приятните разговори с вашия баща и съпруг, както и оптимизмът, който той ми вдъхваше. В негово лице изгубих един верен приятел, а България един велик актьор. Бог да го прости!"
"С уникалното си присъствие на сцената и на екрана Коста Цонев майсторски създаде превъплъщения, носещи за следващите поколения артисти мярата за високо художествено ниво. Съкровищницата на българското театрално и киноизкуство пази палитрата от колоритни образи, пресъздадени от Коста Цонев", се казва в съболезнователен адрес до семейството, изпратен от министър Вежди Рашидов. "Макар че понякога, докато твореше, се уединяваше и ми приличаше на "един странен самотник", зная, че Коста не беше самотен човек, защото имаше обичта и подкрепата не само на семейството, на жена си, на децата си, на внуците си, но и обичта на колегите и публиката.
Коста Цонев вярваше, че е нещо нормално отличията да дойдат, когато човек си върши работата. И той вършеше своята така добре, че наградите му се трупаха една след друга, достигайки престижните "Златен век" и "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство. Като творец съм убеден обаче, че една от най-големите награди за Коста може би бе да види своя любим "Младежки театър" с препълнени от публиката салони", се отбелязва още в писмото от Министерството на културата.
Поклонението пред тленните останки на именития актьор е днес от 10 ч. в Народния театър "Иван Вазов". Мир на праха му!