Косово и Украйна: сравнете разликата

Нийл Кларк*
 
Най-малко две държави в най-новата история на Европа предприеха "антитерористични" военни операции срещу "сепаратисти". И в двата случая западният елит реагира по два коренно различни начина.
Правителството на европейската държава A предприема, както го нарече, "антитерористична военна операция" срещу "сепаратисти", действащи върху част от територията на страната. От кадрите на западните телевизии виждаме бомбардирани жилища и хора, които бягат. САЩ, Великобритания и другите страни от НАТО рязко осъждат действията на правителството на държавата А, обвиняват го в "геноцид" и "етническо прочистване" и заявяват, че е възникнала "хуманитарна криза". Западните политици и журналисти ни казват, че "трябва да се направи нещо".
И нещото е направено. НАТО стартира "хуманитарна" военна интервенция, за да спре правителството на държавата А, като я бомбардира в продължение на 78 дни и нощи. Лидерът на страната е заклеймен като "новия Хитлер" и е обвинен във военни престъпления.
Правителството на европейската държава В предприема, както го нарече, "антитерористична военна операция" срещу "сепаратисти", действащи върху част от територията на страната. Западните телевизии не показват (или едва показват) бомбардирани жилища и хора, които бягат от домовете си, макар че други телевизионни станции информират за това. Но САЩ, Великобритания и другите страни от НАТО не осъждат действията на правителството на държавата, нито го обвиняват в "геноцид" и "етническо прочистване". Западните политици и журналисти не ни казват, че "трябва да се направи нещо", за да се спре правителството на държавата B да убива хора. Тъкмо обратното, същите сили, които подкрепиха действията срещу държавата A, сега подкрепят военната офанзива на правителството на страната В.
Обективно политиката на правителството на държавата В е далеч по-зловеща от тази на държавата А и причинява много повече човешки страдания с агресивните си действия. Това прави двойните стандарти на Запада далеч по-гадни. Ако още не сте се досетили, държавата А е Югославия, а държава B - Украйна.
През 1998-1999 година югославските власти са изправени пред кампания на насилие срещу югославски държавни служители от страна на просепаратистката и поддържана от Запада Армия за освобождение на Косово (АОК). Югославското правителство се опита да отговори на насилията на АОК с военни средства, но заявленията му, че се бори с тероризма, бяха високомерно отхвърлени от западните лидери. В подготовката на натовските действия и по време на бомбардировките бяха изфабрикувани сензационни твърдения за броя на убитите или "изчезнали" в резултат от действията на югославските сили. Отчетите на НАТО и АОК за изчезналите и вероятно заклани косовски албанци истерично набъбваха от 100 000 и повече, достигайки до 500 000 души в един от документите на Държавния департамент.
Едуард Хърман и Дейвид Питърсън отбелязват в книгата си "Политика на геноцида", че вестниците са квалифицирали югославските действия в Косово с понятието "геноцид" 323 пъти, а са използвали същото понятие за действията на Запада при нахлуването и окупирането на Ирак само 13 пъти, въпреки че смъртните случаи там са 250 по-големи от тези в Косово. В действителност общият брой на жертвите по време на конфликта в Косово е някъде между 3000 и 4000. В тази цифра се включват жертвите на югославската армия, както и сърби, роми и косовски албанци, убити от АОК. През 2013 г. Международният комитет на Червения кръст публикува имената на 1754 души от всички общности в Косово, които бяха обявени за изчезнали от техните семейства.
В Украйна броят на убитите от правителствените сили и тези, които ги подкрепят, умишлено се омаловажава, въпреки данните на ООН за ужасяващи човешки жертви от тази "антитерористична" акция. Преди дни от Службата за правата на човека към ООН заявиха, че броят на загиналите в източната част на Украйна се е удвоил за две седмици. Данните са за 2086 убити и 5000 ранени, с уговорката, че "оценките са доста консервативни". Що се отнася до бежанците, според службата на ООН всеки ден около 1000 души напускат зоната на сраженията, а над 100 000 души са забягнали извън региона. И въпреки тези цифри, няма призиви от страна на водещи западни политици за "спешни действия" за спиране на военната офанзива на украинското правителство. За Запада изглежда не съществува "отговорност за защита" на цивилни лица, убити от правителствените сили, макар от хуманитарна гледна точка положението в източната част на Украйна да е по-лошо от това в Косово през март 1999 година. Връх на наглостта е да не се допуска конвоят с руска хуманитарна помощ да влезе в Украйна. За западните "хуманитаристи", които аплодират действията на украинското правителство, гражданите в източната част на страната са "не-хора": те не само не са достойни за нашата подкрепа и съчувствие и за помощите от хуманитарните конвои; но сами са виновни за собствената си съдба.
Правителството на Украйна бе поставено на власт от Запада именно с цел да ускори реализирането на западните икономически и военни хегемонистични стремежи. Порошенко е наложен, за да привърже Украйна към програмите на МВФ за строги икономии, да предаде страната си на западния капитал и да я заключи в "евроатлантическите" структури. Иначе казано, да я превърне в колония на ЕС/МВФ/НАТО на прага на руската държава.
Тази разлика обяснява защо "антитерористичната" кампания на югославското правителство срещу "сепаратистите" през 1999 г. бе "възнаградена" с ожесточени 78-дневни бомбардировки и обвинения срещу югославския лидер във военни престъпления, докато на правителството, което води "антитерористична" кампания срещу "сепаратисти" в Украйна през 2014 г., се дава картбланш за извършване на убийства. Въпросът не е в това колко невинни хора се убиват или дали тези действия са осъдителни, а чии интереси се обслужват.

Със съкращения
превод от английски
Д-р Радко Ханджиев