Косово (н)е сръбско?

Преди броени дни се случи нещо, което доскоро се смяташе за ерес и беше почти немислимо - председателят на Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) Владимир Костич призова публично да се признае пред сръбския народ, че Косово отдавна вече не е сръбско. Според него това е единствената политическа мъдрост и достойнство, защото де факто и де юре Косово не е в сръбски ръце.
"Някой трябва да каже това нещо на народа", подчерта Костич и уточни, че САНУ няма изразена позиция по този въпрос, но с цел предпазването на водената от него институция допълни, че тезата за Косово е негово лично мнение. "Косово представлява огромна част от нашата културна база и за това ние сме длъжни да се борим със зъби и нокти, защото това е опит за отнемането на историческата, психологическата ни същност и какво ли още не", каза академикът и добави: "Да говорим честно, ако един министър, премиер или президент трябва да иска разрешение, за да влезе на тази територия, това говори достатъчно, че нямаме нито човешки, нито икономически, нито каквито и да било други възможности за налагане на нашата воля. Може само да се гледаме в очите и да се лъжем, но алтернативата е много ясна", подчерта Владимир Костич.
Според него Сърбия, дори с "повръщане" ще трябва да влезе в Европейския съюз, защото няма друга алтернатива. Той определи като изкуствена алтернативата за съюз с Русия и зададе въпроса: "Дали Русия въобще иска Сърбия?"

Наистина за първи път председател на такава авторитетна институция в Сърбия се осмелява да каже открито една истина, която сръбските политици се опитваха да наложат на общественото мнение в страната, а мнозина от членовете на САНУ, като покойния акад. Добрица Чосич, проф. Коста Чавошки, акад. Матия Бечкович и много други, хорово им пригласяха и "доказваха", че Косово може да бъде върнато под сръбска юрисдикция. Безспорно е, че Костич излезе доста смело от общия тон на върха на сръбската интелектуална мисъл и явно обясни, че: "Няма да позволя някой да ми определя какво смея да говоря и какво не, какво е общото мнение по даден въпрос, към което следва всички да се придържаме".
Незабавно последваха сериозни реакции, най-вече от страна на президента на Сърбия Томислав Николич. Той зае позицията, че след като изразява подобни становища мястото на Костич не е начело на САНУ. Същевременно Николич свика и консултативен съвет с представители на същата тази САНУ и върха на Сръбската православна църква с участието и на самият Костич, с които да изработи най-новата програма за Косово от 7 точки, първата от които вече не сработи, т.е. да се попречи на приемането на Косово в ЮНЕСКО. Във втора точка определено се наблюдава смекчаване на тона: "Република Сърбия няма да признае независимостта на Косово...". Прави сериозно впечатление пропускането на думата "никога", която винаги се използваше в миналото при подобни формулировки. Останалите 5 точки се отнасят за пътя на Сърбия към ЕС, добрите отношения с Русия и Китай и пр. декларативни изявления, добре познати от миналото.
Неминуемо остава впечатлението, че Владимир Костич е направил изявлението си единствено под въздействие на лични емоции и неговото революционно становище е само плод на реално оценяване на фактите и условията, свързани със състоянието на отношенията Прищина-Белград. Не може да не се предположи, че становището на Костич е продиктувано от оценка от "по-вишестояща" (президентство, Министерски съвет?) институция с цел проверка на реакцията на общественото мнение в Сърбия по въпроса с евентуалното бъдещо и "де юре" признаване на Косово, което в пълен обем да отвори вратата на страната към преговорния процес за членство в Евросъюза. Не случайно в самото начало на преговорите първи ще се отворят главите, свързани точно с Косово и отношенията между Сърбия и бившата й провинция.
Най-точно по въпроса се изрази случаен минувач в Белград, който буквално каза: "Лесно е да бъдеш сърбин в Белград. Бъди сърбин в Прищина!"
Ако трябва да бъдем съвсем откровени, изявлението на Костич не предизвика кой знае какви негативни реакции в местните медии, а след срещата си с президента Николич и участието в последвалата конференция Костич като че ли се отказа от думите си, като определи и обвини медиите, че неправилно са го интерпретирали. Определено сръбското обществено мнение и обикновените граждани са достатъчно уморени от темата дали Косово е сръбско или не, тъй като тази теза вече безкрайно се повтаря в сръбското публично пространство и дори е безинтересна, да не кажем досадна. И международният натиск, и реалната ситуация тук отдавна са дали ясен сигнал, че Косово не е сръбско, а единственият шанс за сърбите в Северно Косово е да се интергрират, доколкото е възможно, в новата държава. В противен случай Бог да им е на помощ! А пътят на север (към Сърбия) все още е свободен. Поне засега...
Косово обяви независимост през февруари 2008 г. и до днес над 110 държави по света, включително и България, са признали независимостта на бившата сръбска провинция.