Кошмари нощем с белите коне

Имах честта да получа актьорска роля във филма по големия Павел Вежинов „Нощем с белите коне”, с премиера през 1985 година. Когато главният герой и една от легендите на киното ни – Иван Иванов, се сещаше в лентата за детството си, малчугана го играех аз. Защо започвам така? Просто ви въвеждам в една тема с няколко конски зависимости в речта. Този вятър го вее на бяла кобила. Израз, който разговорно се употребява сравнително често. Нека прибавим думата спорт някъде тук. И ще видим, че случващото се с него напоследък е кошмар. За съжаление обаче не сънуваме. Кошмарите са ни на живо и денем, и нощем с белите коне. И като че ли не се вижда как спортът ни ще се завърне по върховете на бял кон. В момента това е утопия.
Футболът ни приключи с Европа, но май стана обратното. Европа приключи с него. Така приключи, че направо отказа половината от и без това половината аудитория да го гледа дори по телевизията. Така де, да гледаш български мач на живо за мнозина граничи с приключение като това на Барон Мюнхаузен. Сега ни останаха само "епични" битки в "А" група, да речем, между Пирин и Монтана, както и зрелище с участието на ЦСКА в третия ни ешелон при бъдещото гостуване на "червените" в село Бяга на местния тим Чико. През това време хората извън територията на Татковината ще играят футбол, докато ние тук просто ритаме напосоки. В същото време наш Благой Георгиев, който е от тези, дето играят футбол зад граница, а не ритат, надраска Колизеума и светът го заклейми. Но той е защитен от Библията, изписана по тялото му. Горките ни спортни журналисти, какви неща са принудени да отразяват.
Виж, раздялата на Григор Димитров с Мария Шарапова вече е световна новина. Но и тук не става дума за спортен успех, а за личен живот. Сиреч клюка. Излиза, че жълтите страници на спорта са по-силни от тези с новините за мачовете и резултатите. Дотам я докарахме. Бавно и методично. А много специалисти предупреждаваха, че така ще стане. Ама нямаше кой да ги чуе. И докато ни занимават със съдебната реформа, се чудя кога ще дойде ред на спортната. Щото това си е съсловие, ангажирало поне милион човеци у нас. Ако я има, няма да се стига дотам, че да запечатат стадиона на българския бейзбол. Който сега ще протестира пред министерството. Но не знам дали знаете, че кабинетът на министъра не е на нивото на протестиращите долу. Не само като етаж.
Добре, че е тотото. БСТ пуска 5 нови игри. Това означава 10% от приходите да отидат в касата на спорта. Очакванията са сумата да е между 5 и 7,5 млн. лв. Когато това се случи, парите са по сметка, ни остава да се молим да бъдат разходвани по предназначение - за реконструкции на спортни бази. Ама май трябва силно и продължително да се молим.
Още нещо. Изключително странно. Даже е немислимо. Селекционерът на мъжкия ни национален отбор по бокс Палми Ранчев е в отпуск. Това нямаше да направи никакво впечатление, но да си ваканция, когато тимът се готви за европейско първенство, е необяснимо. Още повече, като си селектирал този отбор, който се готви и за световно, на което пък ще се раздават олимпийски квоти за Игрите в Рио де Жанейро. Какво да се прави. Българска му работа.
И докато ние тънем в битовизми и жълтини, президентът на Международната федерация по плувни спортове Хулио Малионе обяви, че от догодина синхронното плуване ще се казва артистическо плуване. Да му имам революционната корекция. Толкова ли му е скучно, та да се занимава с подобна безсмислица, не знам. Но знам, че това показва липсата на кой знае какви проблеми в плуването в световен мащаб. Иначе нямаше да дава такива "гениални" идеи. То като се замисля, такава промяна на названието може да се окаже точна единствено у нас. За много дисциплини. Артистически футбол как ви стои? Пасва, нали? Дръжте се. Мачовете вече се играят. Апропо - да живее ФК Чико Бяга. Това е настоящето. За бъдещето – имам пресантиман, но някак не ми се иска да е артистично, а реалистично, но не по нашенски. Абе, здраве да е. Българи юнаци...