Кошмар във въздуха

Както е известно, съюзниците във Втората световна война САЩ и Англия през лятото на 1943 г. навлизат в Апенинския полуостров и най-напред завладяват остров Сицилия. На 25 юли генерал Бадолио извършва преврат в Италия. Мусолини е арестуван и на 13 октомври обявява война на Германия. В края на октомври 1943 г. англо-американските войски овладяват цяла Италия. В периода 18-25 октомври започва англо-американската въздушна офанзива на Балканите. Техните военновъздушни сили най-напред бомбардират Скопие и Велес. В периода 1 ноември - 20 декември щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа създава 15-а американска въздушна армия, целта на която е да бомбардира България. Със задача София да бъде срината до основи, към американските ВВС е предадена 205-а авиогрупа от британските ВВС. Най-напред въздушните нападения на България започват над Пловдив - на 6 ноември 1943 г.

В хубавия слънчев 15 ноември

1943 г. около 90 бомбардировача от англо-американската авиация заедно със 100 изтребителя се насочват към Балканския полуостров. Те се разделят на две групи: едната лети по направлението Велес, Кочани, Царево село, Горна Джумая (Благоевград), Самоков, Костенец, Сараньово. Другата - над Крушево, Щип, Симитли, Якоруда, Сараньово. Долетяли над Сараньово, двете групи самолети се обединяват и заедно се отправят към София. Достигнали над града, хвърлят върху него 191 бомби, от които 90 са съоръжени с взривател със закъснител. Поради това бомбените взривове продължават до обяд на 16 ноември. По-голямата част от тях са в района на Подуене и квартал "Хаджи Димитър". Поражения има в кв. "Малашевци" и в кв. "Орландовци". В резултат на тази първа неприятелска бомбардировка са убити 56 мирни жители на столицата, 26 - тежко ранени, 67 са леко ранени, разрушени са 24 къщи, а 108 се оказват необитаеми. Българската авиация се опитва да даде отпор на нападението едва с 15 изтребителя, 2 от които са свалени. Зенитната артилерия също се опитва да противодейства твърде активно, но не успява да свали нито един от англо-американските самолети.
Следващата бомбардировка на София е след десетина дни, на 24 ноември 1943 г. Англо-американските ВВС този път използват 60 бомбардировача и 40 изтребителя. Българската бойна авиация посреща чуждите самолети над Ихтиман. В резултат на добрата организация и храбростта на българските военни летци са унищожени 4 от чуждите самолети, екипажите на които са принудени да използват парашути. Свален е и един български самолет. При втората бомбардировка българската противовъздушна зенитна артилерия е по-точна и сваля един неприятелски самолет.
На 10 декември 1943 г. София е подложена на

поредното нападение от въздуха

Този път участие вземат 60 бомбардировача и 60 изтребителя. Бомбеният товар е изсипан над квартал "Хаджи Димитър", където има доста индустриални предприятия, както и над Централната софийска гара. Все пак българската изтребителна авиация успява да посрещне неприятелските самолети, преди те да нахлуят във въздушното пространство над София. В района над Вакарел се завързва въздушна битка, при която е свален един български самолет.
В средата на декември чрез посланика си в Анкара Никола Балабанов България успява да установи контакти с американския агент Анжело Куюмджийски - български евреин, като прави сондажи за сключване на сепаративен мир с Великобритания и САЩ.
Само след 10 дни следва нова поредна бомбардировка на столицата. Денят е 20 декември 1943 г. За да предотврати бомбардировките на София, над с. Долни Пасарел смелият български летец Димитър Списаревски прави таран на американски бомбардировач (като се врязва в него). В този ден на прицел са подложени казармите на свързочния полк, Централната гара, Централният софийски затвор. Засегната е югозападната част на града. Щетите са твърде големи. Свалени са 8 неприятелски самолета и 2 български. Само в едно скривалище, улучено от бомба, са дадени 22 жертви. При бомбардировката на София на 30 декември 1943 г. са дадени 170 жертви, 95 са ранени.
Поредното въздушно нападение не закъснява дълго, но то вече е в началото на новата 1944 г.- 4 януари. Англо-американските военновъздушни сили се активизират. При тази бомбардировка участвуват общо 160 самолета. Този път маршрутът им е по-различен. Още над Скопие те се насочват по посока Мездра и Бяла Слатина, където с маньовър се обръщат и насочват към София. Противовъздушната отбрана действа активно и ефективно. В резултат успява да ги отклони. Бомбеният товар е освободен над Дупница. Нанесени са щети на един тютюнев склад, земеделската банка, девическата гимназия, пощата и военната болница. Една част от самолетите се отправяткъм Пловдив и Панагюрище. Но мъглата помага на тези два града. Бомбеният товар е изсипан вън от тези градове - в полята.
На 10 януари 1944 г. е

най-мащабната и унищожителна

англо-американска въздушна бомбена акция. В нея участват 200 бомбардировача и 200 изтребителя. Бомбардирани са централната част на София, регентството (където е Столичната община на "Московска" 33), военното министерство, Народният театър, много сгради в централната част на столицата. Засегнати са всики западни квартали на града. При това нападение жертвите са много - 750 убити само в София (в Скопие те са 150). Една бомба, попаднала в района на първи пехотен софийски полк, улучва окоп, от който са извадени 23 разкъсани на парчета тела на военнослужещи. Столицата остава без вода и електричество. На следващия ден около 300 000 граждани на София напускат града. Столицата на практика почти обезлюдява.
На 24 януари 1944 г., при поредната бомбардировка на София, поради лошата видимост от гъстата мъгла самолетите не успяват да хвърлят бомбения си товар над града. Взривени са 30 бомби в района на Герман и Симеоново. Целта вероятно е била да се разруши водопроводът за столицата и градът да бъде лишен от вода. (Бомбардирани са и Скопие, Враца, с. Кунино и с. Беглеж.) Съюзниците СССР, САЩ и Англия изпращат поредна нота до България да спре помощта си за Германия. Следват тежки въздушни нападения на София на 29 и 30 март 1944 г.
Съгласно източници Георги Димитров при лична среща моли Сталин да се застъпи пред командването на Америка и Англия и най-вече пред Рузвелт за спиране на въздушните нападения на София. Не след дълго бомбардировките спират окончателно. Последното въздушно нападение на София е на 20 април 1944 г. Заканата на Чърчил да срине София до основи и да я заличи от лицето на земята не можа да се изпълни.
Съгласно източници, от 15 ноември 1943 г. до 20 април 1944 г. над столицата са пуснати 9550 бомби, от които се взривяват 9049. При бомбардировките са използвани 29740 запалителни бомби. При въздушните нападения са убити 836 души, задушени са 16, тежко ранени - 436, а леко - 635. Разрушени са 3711 сгради, изгорени са 519, полуизгорени - 61, обгорени -76. Щетите от унищожените машини и съоръжения възлизат на стойност над 49 милиона. Съгласно източници, общата равносметка от решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви символична война на съюзниците по време на Втората световна война - Англия и САЩ, е следната:
- Общо по време на операция "Point Blank" (прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти. Бомбардирани са и Враца, Дупница и още 18 селища. Хвърлени са общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да има силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.
- Англо-американската авиация е пускала бомби и във вид на играчки, с цел да могат да поразяват и деца. Жертвите са общо 2477 души, 88% от които са мирни граждани - жени, деца и старци. Двойно повече са ранените. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона бомби разрушават над 12 000 сгради. Нанесените щети възлизат на стойност 21 милиарда лева.