Корупцията се шири на Балканите

Увеличаването на броя на разследванията за корупция на Балканите може би създава впечатлението, че властите най-накрая са се заели енергично с "бича" в региона. На практиката обаче много от случаите ще се провалят поради липсата на присъди, коментира Ройтерс.
След войните в Югославия през 90-те години и след падането на комунизма корупцията на Балканите започна да процъфтява. Тя продължава да заразява региона и да забавя прогреса по пътя към евентуалното присъединяване на страните към Европейския съюз, посочва Ройтерс.
"Процентът на постановените присъди е нисък, много нисък", заяви холандският преподавател Петрус ван Дюн, който изследва корупцията. При най-новия случай вицепремиерът на Албания Илир Мета се отказа от имунитета си, за да бъде разследван във връзка с твърдения за участието му в корупционни схеми. Албанският премиер, който има нужда от партията на Мета в коалиционното правителство, застана зад своя заместник и определи записите като дилетантски.
В повечето балкански държави поради "преобладаващия непотизъм и ниска степен на независимост на съдилищата трябва да си доста смел съдия, за да осъдиш някой важен човек", заявява холандският преподавател. По думите му, за да бъде осъден даден официален представител, "той трябва да е глупав или трябва да е загубил всичките си политически връзки - тогава има по-голяма възможност да бъде осъден".
Ройтерс припомня, че в сензационен доклад от миналия месец Съветът на Европа твърди, че премиерът на Косово Хашим Тачи през 90-те години е оглавявал престъпна мрежа. Италиански прокурори изискаха преди време ареста на най-влиятелния политик през последните две десетилетия в Черна гора Мило Джуканович поради обвинения в контрабанда на цигари и пране на пари. Натискът от страна на ЕС за борба с корупцията би могъл в крайна сметка да принуди евентуалните бъдещи държави - членки на ЕС, да заемат по-твърда позиция. Например Хърватия, която се надява да се присъедини към ЕС до началото на 2013 г., вече осъди бивш вицепремиер и министър на отбраната.
Проблемът с корупцията възпрепятства и крайно необходимите чуждестранни инвестиции в този регион, който пострада сериозно от световната финансова криза.
"По политически причини ЕС в бъдеще може да реши, че Хърватия, Сърбия и останалите държави са постигнали сериозен напредък. Аз бих казал, че повечето балкански държави дори не са достигнали до хоризонта за присъединяване, ако става въпрос за борбата с корупцията", скептичен е Петрус ван Дюн. "Дори и ако държавните служители не са корумпирани, много от тези, които са длъжни да се борят с корупцията, бездействат, докато някой не им каже да направят нещо. Няма инициатива, няма предварителна подготовка и план за работата в бъдеще", допълва той.