Конвейерът за тинтири-минтири

Най-големият проблем за човешкия род, чието решение природата го принуждава да търси, е този за постигането на гражданско общество, което може да прилага справедливостта универсално.
Имануел Кант (1724-1804 г.) - немски философ


В китайския език думата "богатство" и словосъчетанието "служебно положение" се изписват с един и същи йероглиф. Точно това обстоятелство изникна от паметта ми, когато в една дъждовна софийска вечер в трамвая, с който пътувах към вкъщи, се качиха двама мъжаги, разгърдени и подгизнали - но не само външно, и като истински българи заобсъждаха по-важното за тях от футбола и жените - политиката. "Да знаеш от мене, брато - леко фъфлейки, каза единият - човек с връзка не е човек, ама човек без връзки хептен не го бива!"
Уви, тази мисъл е много повече от остроумна игрословица, която би могла с успех да кандидатства за място в световния пантеон на афоризмите. А и е универсално валидна, в една или друга степен, по паралели и меридиани, в своята втора част. Като върху територията, наричана България, и бивала в отделни периоди на своята история дори и държава. Връзкопроизводството на личностен успех в постсоциалистическата епоха свенливо и без да парадира се раздели с духовните измерения на своите продукти и се прехвърли почти изцяло в сферата, където дименцията на обектите се измерва в системата СИ: секунда, сантиметър (линеен, квадратен, кубически), килограм. Например за колко секунди придобитото ново возило на лицето Х ускорява до 100 км. Или

колко карата са вградените брилянти

в платинения обков на гривната, която легитимира принадлежността на г-ца Y към хайлайфа. Размерът на парковете на хасиендите на българските новочорбаджии се измерва в квадратни метри, а обемът на двигателя на най-новия модел мотоциклет "Сузуки", който отрочетата им яхат - в кубически сантиметри. Пак в кубически сантиметри се измерват и силиконовите импланти за присаждане на екстра женственост. Дефиле на мерните единици от системата СИ. По формулата "жизнената реализация = консумация". Колкото повече консумираш, значи толкова по-пълноценно живееш...
За да се появят задоволителни данни в консумативната лична карта, са необходими и финикийски знаци в съответното количество. Но както е проумял още Джон Пирпонт Морган Първи, наричан още и Корсаря (защо ли?!): "Не се бой от големите разходи, а от малките приходи!" Ето я причината хилядолетия преди авторът на горната максима да проходи с еднодоларова банкнота в ръка, да е изковано основното правило относно парите: "Всички начини за печелене са добри, важно е да са много!" Още древните римляни са били наясно с един действен аргумент, за да успееш да убедиш Живота, че ти се полага по-голяма част, отколкото е средностатистическият пай от парите - и той е "сребърните аргументи", тоест подкупите, наричани също и корупция. Понятие, на което, ако българската азбука имаше като символи йероглифи, щеше да съответства същият знак, както и на словосъчетанието "служебно положение". А и информацията, която изтича по дипломатически и други канали относно отношението на българските власти към противодействието на корупционните практики, наслагва черните краски със замах.
Възможните ходове на властприлагащите (властимеещ е само суверенът!) у нас са само два: 

 реална борба с корупцията или имитационни действия

Как изглеждат на практика неимитационните усилия за контрол и минимизиране на корупционните практики показва Хонконг, заемащ от дълги години водещо място в класациите за противодействие на "сребърните аргументи". Преломът настъпва през 70-те години на миналия век. Дотогава е налице ендемична корупция. Много анализатори - както от Китай, така и от други държави, посочват, че местните традиции и културни особености са една от причините за съществуването на корупцията. В предишни времена се е приемало като нормално поведение китайски държавни служители да си допълват заплатите с различни "такси" и дадени им "дарения". В едно свое писмо от 1709 г. до губернатора на провинция Хунан тогавашният китайски император Канг-ци казва: "Невъзможно е един магистрат да издържа семейството си и да плаща за услугите на секретари и прислуга, без да събира допълнителни такси. Магистрат, който иска десет процента над определените налози, може да се смята за добър служител".
Познавайки тази "културна черта", през 1907 г. хонконгската правителствена комисия (по това време градът вече е английска колония) обявява, че "за съжаление в Китай системата за изнудване е ежедневна практика както за правителствените служители, така и за обикновените граждани. Ето защо всеки китаец, който се засели тук (в Хонконг), не само е склонен да приеме, но и ще наложи усилия да открие подобни условия, в каквито е свикнал да живее в родината си". Колониалните власти полагат усилия за противодействие на корупцията. През 1948 г. е издаден Указ за борба с корупцията, с който се разрешава да бъдат проверявани "банковите сметки, акциите и дяловите участия на заподозрените, за да бъдат потвърдени обвиненията в корупционни сделки". През 1959 г. тези правомощия са разширени. Стандартът на живот и финансовите средства на държавните служители подлежат на 

разследване от специален трибунал

който може да прецени, че те "надвишават официалните им приходи", и съответно чиновникът да бъде уволнен без право на съдебно обжалване. Тази разпоредба е безпрецедентна за Обединеното кралство и британските колонии.
Очакваното съкрушаване на корупцията не само не е постигнато, но в края на 60-те години на миналия век тя дори се разраства и приема ендемични размери. Основният фактор за този провал е самата хонконска полиция. По-късно едно разследване на нейната дейност показва, че по отношение на корупцията в самата полиция са валидни следните правила:
1. "Качи се на влака", т.е. ако искаш да приемеш корупцията, присъедини се към нас;
2. "Бягай успоредно на влака", т.е. ако не искаш да приемеш корупцията, няма значение, но не се намесвай;
3. "Никога не заставай пред влака", т.е. ако се опитваш да докладваш за корупция, то "влакът" ще те прегази и ще бъдеш наранен, дори убит.
През 1971 г. английската администрация в Хонконг, напълно наясно с просмукващата се повсеместна корупция, приема нов указ за борба с нея. В него съставът на престъпленията е разширен и са включени нови категории. Най-важното: променена е презумпцията за невиновност на заподозрените, чието имущество надвишава доходите им или поддържат стандарт на живот, който не биха могли да си позволят с официалните си приходи - те вече са принудени да доказват своята невиновност. Наказанията се увеличават и достигат до глоба от 100 хиляди хонконгски долара и 10 години затвор, плюс възстановяване на получените подкупи. Резултатите веднага са налице. В рамките още на първата година от приемането на Указа за борба с корупцията 295 полицаи, включително двама ръководители на дирекции и 26 инспектори, подават рапорти за предсрочно пенсиониране или напускат полицията. Оттук нататък събитията се развиват като на филмова лента, чиито кадри се въртят с увеличена скорост. На 17 октомври 1973 г. губернаторът на Хонконг Маклехос обявява пред Законодателния съвет плановете си за създаването на Независима комисия срещу корупцията (НКСК).
Каква е разликата в организацията на работата в НКСК и нейното място в обществено-политическия живот спрямо аналогичния единен орган за борба с корупцията, създаден неотдавна у нас? Още при създаването на НКСК губернаторът Маклехос подчертава, че организацията трябва да разполага с широки правомощия за извършване на разследвания, но също трябва

да изпълнява и превантивни функции

Усилията й не трябва да се ограничават единствено до установяването и наказването на корумпираните. Затова и НКСК се състои от три дирекции: Оперативна дирекция (ОД), Дирекция за превенция на корупцията (ДПК) и Дирекция за връзки с обществеността (ДВО). Само за 7 години от своето учредяване ДВО вече е открила десет местни представителства, получила е над 10 хиляди сигнала за корупционни практики и е провела повече от 19 хиляди различни мероприятия - от учебни помагала за училищата до телевизионни сериали по действителни разследвания. През същия период до 1981 г. Дирекцията за превенция на корупцията е провела 500 изследвания върху различните политики и практики в множество правителствени агенции. Повечето от тези изследвания са доразвити чрез последващи и цялостни мониторингови доклади за изпълнението на направените препоръки. Същевременно Независимата комисия срещу корупцията прави необходимото, за да убеди жителите на Хонконг в своята почтеност. Постепенно тя се превръща във всепризната законова, политическа и морална движеща сила в Хонконг. Цел, която г-жа Меглена Кунева, в своя рутинен бюрократизъм, бонифициран с непрофесионализъм, изобщо дори и насън не си поставя. Сахара в най-безводната си част едва ли ни открива по-мрачна и унила гледка от тази огромна и безплодна територия на управленски примитивизъм и дезангажиран схематизъм. Внушителен контрапродукт на конвейера за тинтири-минтири е и отказът на предложението, направено й от Асоциацията за борба против корупцията в България, да бъде преведена и издадена у нас монографията на Световната банка "Многото лица на корупцията: установяване на уязвимите места на ниво сектори на икономиката и държавното управление".
Перфектно учебно помагало за минимизиране на корупционните практики. Опасно четиво, нали, г-жо Кунева!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.