Концепции - бол, полза - нула

Проф., дхн Иван Бангов

След опустошителния мандат на ексминистър Игнатов в МОН с неговия скандален закон за развитие на научния състав и след министерстването на двете дами, от които не се разбра какво са свършили, ние бяхме ощастливени с нов изключително деен просветен министър. От него идеите струят като пълноводен пролетен поток. Струва ми се обаче, че тези идеи са доста "невчесани". Тук няма да се заяждам с прелюбопитните му оценки за учените Ломоносов, Жюлио-Кюри и Асен Златаров, за Наполеон и за политиците преписвaчи Меркел и Камерън, които внасят хумористичен привкус в нашето тъжно всекидневие. Ще разгледам по-обстойно идеите му за образованието и науката.
Идеите му за образованието имат широк диапазон,

от първокласниците до пенсионерите

По едно време чухме от него, че първокласниците трябвало да изучават идеологическа дисциплина, запознаваща ги с гражданските норми. Ще им обясняват "евроатлантическите ценности". От друга страна, реформаторите натискали да се изучава по история и периодът на комунизъм. Нас преди 1989 г. ни подхващаха с идеологическите дисциплини едва на студентската скамейка, сега обаче ще ги подкарат от първи клас. Не се знaе докато изкласят, дали няма да се наложи да изучават някои други ценности. Но какво да се прави, като министърът е политолог и това му идва от сърце.
След това беше изложена концепцията за образование на четири степени. Едната степен е ясна, тя включва основното и средното образование. Втората степен - колежите, според министъра била негов оригинален принос. Изглежда той не беше чувал, че преди 1989 г. имаше техникуми и след 12-и (11-и) клас, и сега има такива професионални колежи. "Новите" колежи няма да бъдат нещо по-различно, само че Танев предлага, който желае, от колежа да отива в университета, като годините, прекарани в колежа, да му се признават. Не виждам как това би се осъществило. В университетите първите 2-3 години се преподават основни общи дисциплини, едва в последните години се преминава към специализирани курсове, докато в колежите ще се преподават специализирани дисциплини. Така че учебните програми съвсем не съвпадат.
И накрая колежаните ще получат званието "майстор". В производството на всеки, хванал теслата или гаечен ключ, даже с четвъртокласно образование, му викат "майсторе", а и нашите колежани също ще се зоват "майстори". На отличниците може да се даде и званието "баш майстор". А може

да въведем и званието "калфа"

че да се върнем в светлите години от ХІХ век. Инак "техник" звучеше по-гордо. Но то е звание от мрачния тоталитарен период и трябва задължително да се замени с нещо друго.
Следващата степен е университетът. Тук, разбира се, ще се родят бакалаври и магистри. Много любопитна е обаче четвъртата степен. Там трябва да се осъществи научната дейност в симбиоза с производството. Единствената полза, която виждам в тази симбиоза, е, ако промишлеността заплаща обучението на докторанти и пост-докторанти (за последните все още не се говори в България) като нейни кадри. Практика, широко разпространена на Запад.
Моите впечатления са, че българската индустрия не е толкова наукоемка. След опустошителната приватизация тя е повече на ишлеме. А чуждите фирми си имат техни R&D поделения (за изследвания и развойна дейност). Министър Танев заяви, че това било широко разпространено на Запад. Единственото място, където съм видял такова образование, беше в Университета на Ница-София-Антиполис, Франция. София-Антиполис е технологичен парк, който се намира на 40 км от Ница. През моя престой от 10 месеца във високотехнологична лаборатория там не видях някакво активно взаимодействие между двете институции. В САЩ, Филаделфия, работих във фирма, която произвеждаше спектрална информация, купувана от всяка химична и физическа лаборатория по света. Те обаче

нямаха никаква връзка с двата университета

- Пен и Дрексел, които бяха на по-малко от километър разстояние от фирмата. Много по-обещаваща форма би била, ако се разреши на учените да откриват свои фирми в рамките на институциите - университети, институтите на БАН и Селскостопанската академия. Тази практика е широко разпространена по целия свят. Аз работих 3 години в такава професорска фирма в Германия и след това около 2 години имах фирма в България към тях.
Какви бяха ползите от тази фирма?
Първо, това беше единственият начин да се плащат данъци при продажбата на продуктите.
Второ, фирмата използваше помещения на университета и му плащаше наем.
Трето, фирмата ползваше докторанти и пост-докторанти и съответно процент от приходите се отчисляваха за университета. От друга страна, тези докторанти и пост-докторанти разработваха проекти с практическа насоченост (софтуер, който се продаваше по целия свят, и специална разработка за германска фармацевтична компания).
Особено място в идеите на министър Танев заемат промените на закона "Игнатов" за развитие на академичния състав в България. Трябва да кажа, че този закон е толкова калпав, че никакви промени не могат да го подобрят. В този закон не е ясно как ще се процедира, ако при повече кандидати за доцентска или професорска длъжност отпадналият протестира. Това се решаваше в комисиите на ВАК. Законът не избягва определянето на членовете за жури от самите кандидати. Рецензентите преди се избираха от съветите на ВАК. 
Основната идея в тези промени е да се въведат национални критерии за избирането на доценти и професори. Национални критерии обаче означава да се въведат формални наукометрични изисквания, което означава, че

пак се залита към количеството

Разбира се, не мога да отрека, че количеството статии в реферирани списания, в списания с импакт фактор, както и количеството цитирания имат значение за признаването на труда на учените в малка страна като България. Зная, че във Великобритания цитиранията не се вземат предвид. Не съм чул някой учен от западна страна да говори за тях. Когато попиташ за някой учен на Запад, веднага ти казват, че той развива това и това. У нас, като попиташ за български учен, ти казват, че той имал 1000, 2000 цитата и не знам колко си публикации. Обаче има цитирания и цитирания. Повечето от цитиранията визират, че даден учен работи в дадена област. Навремето аз бях пропуснал да цитирам един шведски учен, а цитирах негов опонент. Шведският учен ми изпрати писмо, в което с графика ми обясни: "Ако цитираш мен, и аз ще те цитирам". В същото време аз имам цитат, който е една глава от монография. Вие можете да вкарате и отрицателни цитати, никой няма да забележи. Цитатът си е цитат. Както във Франция, така и в САЩ, и в Германия, и в Унгария бях поканен, без да ме питат колко работи имам и колко цитати, само въз основа на няколко работи, излезли в американски и европейски списания.
Научната работа се комерсиализира изключително много. Нас ни заливат със списания онлайн. Те също си изваждат импакт фактори. Конкуренцията е огромна и тези издания са готови да приемат и по-слаби статии. Мога да посоча няколко начина за придобиване на високи наукометрични показатели, без ученият да е направил нещо съществено. Често той се представя с

продукция "тюрлюгювеч"

- много статии без някаква основна идея. Разбира се, по времето на ВАК за професор се изискваше голяма докторска дисертация, където ясно се виждаше обобщената научна продукция на дадения кандидат. В Германия даже за доцент се изисква хабилитационен труд. Дори за кандидат-доцентите може да се въведе изискването да представят хабилитационен труд във формата на автореферат.
И нещо много важно. В авторефератите и дисертациите за доктор на науките задължително въз основа на предишните си разработки кандидатът ще трябва да посочи в каква насока ще са неговите научни разработки в бъдеще. Нещо, което липсваше досега в България, но във Франция е основно за присъждане на съответните звания. Връщането на голямата дисертация на полагащото й се място ще изисква отново държавна атестационна комисия. Тогава "доцент" и "професор" ще станат отново звания. Няма нужда след това да се обявява конкурс. На основата на хабилитационния труд - за доцент, и голямата докторска дисертация - за професор, кандидатите могат да получат тези звания. След това те могат да кандидатстват в който и да е университет или институт за получаване на длъжността. За това ще е нужно само заседание на академичния съвет на институцията, без допълнителен конкурс. В общи линии така е във Франция.
Възможно е обаче да се създадат два типа доценти и професори. Едните да са само длъжности в университетите, без голяма докторска дисертация, а другите - защитили такава дисертация, да са национални звания. Разбира се, заплащането ще бъде различно.
В закона за развитие на академичния състав трябва да се предвидят

сурови санкции за плагиатство

Случаите не са малко, особено в хуманитарните специалности. Трябва преписвачите преподаватели да се лишават завинаги от преподавателска дейност. Ако имахме такива сурови мерки, нямаше да имаме явления като прочутия свищовски ректор. Същото да важи и за "копи/пейст" размножаването на монографиите чрез смяна само на заглавните страници. В международните списания има условие колко изречения могат да се използват повторно от същия автор. Няма нищо в закона и за тези, които се кичат с професорски и академични титли, без да са получавали атестация за това. В Германия такива неща се наказват. 
Министърът е доста раздвоен по отношение на Националния фонд "Научни изследвания". А това се оказа най-големият цирей в рамките на МОН. В България завъртят ли се някои милиони, веднага изскачат схеми за присвояването им. Докато в проекта за закон министърът определя комисия, която да оценява проектите, от едно негово изказване се вижда, че той иска да се отърве от фонда. Още по-учудващо беше правенето на нов одит след първия, и то от фирма, зависеща от МОН. Станаха известни безобразията на управителя Никола Христов, но той бе освободен едва след като извърши убийство. И колкото МОН показваше нежелание да се раздели с него, толкова изведнъж стана чевръст да сменя Изпълнителния съвет. Главната мишена е професор Венелин Енчев, който 2 години се бори с безобразията на Николай Христов. Така МОН отново ще накаже не прегрешилия, а този, който го изобличава.
На първо време трябва да се определи ролята на управителя на фонда. Той трябва да разбира от наука и да се подчинява на решенията на Изпълнителния съвет. Трябва да работи за реализация на проектите, а не като последните управители да пречи на тяхната реализация. Всички назначения трябва да минават първо през Изпълнителния съвет на фонда. Така ще се избегнат някои съмнителни действия на управителите. Трябва със закон да се определи срок за изпълнение на спечелилите проекти, а не всяко правителство да спира едни проекти и да пуска други. Проектите на ЕС имат 3-годишен срок. Министър Танев не спомена нищо за вторите години на проектите още от 2010 г., получили отлична оценка, но неразплатени.
В цял свят науката се прави на основата на проекти, така че този фонд има да изиграе важна роля в науката. Но както винаги, най-лесно се късат пари от науката и образованието за запълване на различни бюджетни дупки. В някои медии дори се намеква, че фондът може би е партийна касичка на управляващите.
Напоследък чухме, че 100 милиона ще се разпределят за някакви си центрове за авангардни технологии. Отново, като видят милиони, някои се разтреперват как да ги изхарчат. Центрове България си има - това са институтите на БАН. Около техни водещи лаборатории трябва да се присъединят водещи лаборатории от отделни университети и така да се формират тези центрове. Задължително центровете трябва да представят проекти за своята бъдеща дейност, които да се оценяват от комисия. Така се процедира в дружеството "Макс Планк" в Германия при отваряне на нови институти и лаборатории. Парите трябва да отидат главно за закупуване на модерна апаратура и за повишаване на заплатите на учените в тези центрове. Сградите и кадрите са налице.