10 Август 2022сряда01:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°.

Актуално

Конституцията - от "Осанна!" до "Разпни я!"

В центъра на системата на съдебната власт трябва да бъдат поставени правата и интересите на хората, смята Филип Попов

/ брой: 37

автор:Юлия Кулинска

visibility 187

Юлия КУЛИНСКА


Вече 31 години Конституцията е възхвалявана и отричана, издигана на пиедестал и смачквана в калта. Приета с ежби, разправии, спорове, протести и гладни стачки от Седмото Велико Народно събрание, тя и днес е между "Осанна!" и "Разпни я!". Да спазват Конституцията и законите на страната се заклеват всички, заемащи висши постове. По-важното е обаче дали я изпълняват... Често политиците оправдават с Конституцията своята немощ, незнание и неспособност да управляват. Май непрестанно трябва да им се напомнят думите на един от авторите на нашата Конституция Любен Корнезов: "Можем да живеем свободно единствено под властта на закона". 

Както е казал Хераклит, "Всичко тече, всичко се променя"... Парламентът създаде временна комисия за промени в Конституцията. Очаквано, трите опозиционни партии - ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", отказаха да участват със свои представители в нея и така на практика я бойкотираха. Бившите управляващи не пропуснаха да се направят на интересни. Те размахаха предупредително пръст, че ако председателят на комисията не е от тяхната парламентарна група, няма да я подкрепят. Независимо, че в различни изказвания след изборите от опозицията даваха ясни сигнали, че биха участвали в дебати за промяна на Конституцията  

Целта на комисията е на паритетен принцип с по двама представители от всяка парламентарна група да бъде постигнато съгласие за текстовете за промяна на основния закон. Това ще стане след публични дискусии с представители на академичната общност, адвокатурата, неправителствените организации и други.

За конституционни промени са необходими гласовете на минимум 160 народни представители, а депутатите от управляващото мнозинство са 134. Без промяна на Конституцията обаче трудно ще бъде извършена дълбока съдебна реформа. Основните критики към приетия през 1991 г. основен закон са свързани именно с устройството на съдебната система, в която е включена прокуратурата, но без механизми и гаранции за отчетност и контрол на фигурата на главния прокурор.

С идването на власт на новото правителство начело с Кирил Петков темата за реформа в правосъдието стана централна. Именно реформата на правосъдната система се разглежда от коалиционните партньори като едно от основните условия за провеждане на "силна антикорупционна политика", каквато обещава новото управление. И въпреки че управляващата коалиция е съставена от четири политически сили - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", някои от които са демонстрирали различни виждания за конституционни промени, очевидно те гледат в една посока.

В коалиционното споразумение официално е записано, че още в първите шест месеца от управлението започва дискусия за промяна на основния закон. По думите на правосъдния министър Надежда Йорданова това ще се случи още през пролетта. 

Основната тема, по която все още няма единомислие, е за ролята и функциите на главния прокурор. В това се включват както правомощията на шефа на обвинението, така и мястото му в или извън съдебната система. От "Продължаваме промяната" дори допускат възможността България да няма главен прокурор. Очакването е в близките месеци екипите с ресори "Правосъдие" на четирите управляващи партии да започнат експертни разговори. Те вероятно ще продължат от няколко седмици до три месеца.

Другата важна тема е индивидуалната конституционна жалба. В момента Конституционният съд може да бъде сезиран само от определени институции, но не и от граждани. Експерти от години настояват гражданите също да могат да сезират КС. По тази тема партиите в коалицията нямат пълно единомислие. След уточняването на позициите вътре в коалицията, мнозинството ще опита да привлече и опозицията в дебатите за промени на основния закон. Това стана ясно от заявките на премиера Кирил Петков, който коментира, че управляващите ще разчитат и на ГЕРБ, и на ДПС за приемането на промените в Конституцията.


Проектът на президента Румен Радев 

Заявка за промяна в Конституцията направи още миналата година президентът Румен Радев. След клетвата си за встъпване във втория мандат, той за първи път повдигна завесата. Отварянето на Конституцията за промени не трябва да се изчерпва само с ревизия на съдебната власт, е мнението на Радев. Той се обяви за разширяване на гражданското участие в управлението и разширяване на правата на гражданите. Според президента е необходимо финансовата децентрализация да бъде гарантирана в Конституцията. Радев се обяви за върховенство на правото и медийна свобода.

След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът, обяви Румен Радев. Той подчерта, че демокрацията е несъвместима с обществената апатия. Тя се нуждае не просто от избиратели, а от активни граждани с амбиции за бъдещето на страната и инструменти за тяхното участие във формирането на това бъдеще, обясни държавният глава. Като трета тема Радев посочи укрепването на държавността. Това изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите, прозрачен и предвидим законотворчески процес, обясни той. 

За нуждата от ремонт на основния закон Радев говори от години, но в края на ноември 2019 г., в деня, в който подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, той подчерта, че в българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му. И обяви, че по тази причина ще инициира обществени дебати за промени в основния закон и за цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото й в съдебната система и връзките с други институции.

През януари 2020 г. Радев откри кръгла маса по промените в Конституцията. Но след това темата замря, а в средата на август същата година, в разгара на протестите срещу кабинета "Борисов 3", президентът направи извънредно обръщение, в което заяви, че дебат за промени в Конституцията е възможен само след оставка на кабинета и провеждането на предсрочни избори.


Филип Попов: Нужен е диалог, търсим пресечни точки

Категорично заявихме от парламентарната трибуна, че подкрепяме създаването на комисия за промени в Конституцията и че ще участваме в нея, заяви зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Филип Попов и член на комисията. По думите му е важно да има дебати и диалог.

"В центъра на системата на съдебната власт трябва да бъдат поставени правата и интересите на хората и стопанските субекти. Ако не направим това, не сме направили нищо", категоричен е Попов. В комисията ще търсим пресечните точки за една необходима и консенсусна промяна в Конституцията, коментира той. 


Явор Божанков: Гражданите да могат да се жалват в КС

"Реформата в съдебната система може да стане с промени в закони и в Конституцията. БСП има ясна концепция за основния закон", заяви секретарят на ПГ "БСП за България" и член на комисията Явор Божанков. Ако политическа сила счита, че в прокуратурата има проблем и че всички скандали с автомагистрали, язовири, къщи за гости не намират наказателна санкция, то тази политическа сила трябва да се включи в тази комисия, а не да я бойкотира, смята Божанков.

"Искаме гражданите да могат пряко да се жалват в КС. Необходимо е и отказите на прокуратурата да образува и да повдига обвинения да могат да се обжалват с цел съдебен контрол върху актовете на главния прокурор", поясни Божанков.

Има консенсус между коалиционните партньори, че фигурата на главния прокурор трябва да има по-орязани правомощия и да има ясна отчетност, заяви Явор Божанков. Също така да бъде освобождаван с определен механизъм и да не се намесва в работата на отделните прокурори. "Трябва да има разделение във ВСС - съдии да не гласуват за главен прокурор, а прокурори - за върховен съдия във ВКС. Да се създадат две колегии, които да не се намесват в кадровите си политики", смята Божанков.

Роджър Уотърс обвини Байдън за войната в Украйна

автор:Дума

visibility 889

Докладът на "Амнести интернешънъл" за Украйна предизвика гняв

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 152

САЩ с нова военна помощ за $1 млрд. за Украйна

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 152

Забравен в болница

автор:Аида Паникян

visibility 375

/ брой: 153

Двуцифрената инфлация сложи край на партито в Европа

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 153

Проучване: Правителствата и ЕС са виновни за скъпия газ

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ