Конституционният съд - пристан за залязващи политици

Изборът на партийната функционерка Десислава Атанасова от ГЕРБ и на пенсионирания юрист Борислав Белазелков за конституционни съдии предизвика почти апокалипсис и нечуван трус в обществото, в политическата система и сред хората с тоги, част от които дори се разбунтуваха. Дясната ръка на Бойко Борисов е живо доказателство как да може да стигнеш партийните и държавни върхове, ако ползваш за трамплин партийната си книжка от ГЕРБ и безусловната лоялност към шефа си. Белазелков пък ще остане в историята на храма на Мелпомена като председател на ВКС осъдил Народното събрание да заплати 1 млн. лв. на фирма, загубила собствеността си заради действал с години закон, който противоречал на правото на ЕС. Той е покрит и с печалната слава на юрист, подкрепил с подписа си призива за освобождаването на австралиеца Джок Полфриман, който намушка с нож студента Андрей Монов.

Позор, падение, цинизъм, нечуван срам,

катастрофа, безпардонност - това са определенията, които валят в социалните мрежи и в правните форуми за избора на Атанасова и Белазелков.
Изборът на двамата трябваше да облече в плът и кръв нов текст от Конституцията, който беше приет с декемврийските поправки в нея. Той повелява, че всеки избор за държавни органи трябва да почива на няколко принципа -  отвореност на процедурата, публичност и предвидимост за това какви качества на кандидатите трябва да изпъкнат. Парадоксално е, че депутатите от мнозинството в Сглобката, което наложи и гласува този текст, не го уважи и изпълни по никакъв начин само месец по-късно.
И неслучайно юристи коментират, че да сложиш един политик за съдия е белег на известна нецивилизованост. Да, могат да се посочат и други примери за избор на конституционни съдии на политици - Филип Димитров, Янаки Стоилов, Любен Корнезов, но едва ли някой се съмнява в техния неоспорим професионализъм в юридическата материя.
За никого в държавата вече не е тайна и не подлежи на съмнение, че и назначаването на Атанасова и Белазелков е противоконституционно. ОчевАдно е, че

изборът се случи на базата на политически договорки

Никой не даде възможност да има номинации извън основните политически субекти, на различни представители на професионалната общност или на гражданското общество да участват в активна и отворена процедура пред Комисията по конституционни въпроси.
Затова е резонен въпросът дали не се приплъзваме към конституционална криза, защото се поставя под въпрос легитимността на една от основните институции на публичната власт у нас.
Забърканата юридическа каша с избора на Атанасова и Белазелков става още по-гъста с решението те да са с мандат от 9 години. По Конституция точно толкова е мандатът на конституционните съдии. Има обаче тълкувателно решение на Конституционния съд, взето единодушно, че мандатът на един негов член, който влиза със закъснение на освободено място, трябва да е по-кратък и да е до нормалната законова ротация.
Белазелков и Атанасова влизат именно по този начин. Първият е мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021 г., а Атанасова - на мястото на Гроздан Илиев, чийто мандат изтече през февруари 2022 г. За тези две години парламентът не откри процедура и не избра конституционни съдии на двете овакантени места. От последното решение на КС става ясно, че който влезе в тези мандати не трябва да има пълни 9 години. Смените трябва да са през 2030 г., а не през 2032. Това важи в конкретния случай за Атанасова и Белазелков, които трябва да имат около 7 години мандат - следващата ротация на двама човека от тази квота трябва да е октомври 2030 г.
Мнозинството в НС обаче изрично записа, че двамата имат 9-годишен мандат. Това стана въпреки предупрежденията на юристи, че това ще доведе до проблем. Именно за това алармираха в жалби до КС БСП и президентът Румен Радев.
 
Сега решаващият пас на топката е в КС

Според юристи той може да обяви за противоконституционна само една част от решението за избор - например думите "за срок от 9 години", и да остави другата част - че има избор. Други обаче твърдят, че би следвало цялото решение да се обяви за противоконституционно, което би повлякло доста сериозни проблеми.
По-важното е обаче, че престижът на КС е уронен, защото той не е попълнен със съдии, които отговарят на високите изисквания, поставени от Конституцията. Попълването му с обществено и професионално неприемливи фигури може да има изключително сериозни и трудно обратими последици, предупредиха от адвокатски съвети в цялата страна. Те припомнят, че Атанасова влиза в КС със само 4 години реален юридически стаж.
В период, в който институциите у нас страдат от тежка и хронична липса на обществено доверие, ерозирането на доверието в Конституционният съд може да има непоправими последици и да доведе до пълно разрушаване на обществения договор, без който обществото на практика спира да съществува.
Остава неизвестното какво би станало, ако решенията на НС за избора на Атанасова и Белазелков бъдат обявени за противоконституционни в цялост. Тогава едната възможност ще е да бъдат прегласувани със забележките на КС. Ако обаче това не стане, то тогава ще възникне въпросът дали острието на ГЕРБ може да се върне в парламента след като е положила клетва като конституционен съдия.

Призван да пази държавността

КС е създаден като независим орган през 1991 г. с приемането на новата Конституция. Негова основна функция е да дава задължителни тълкувания на основния закон на държавата, което става задължително за всички субекти на правото.
Съдът се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на НС, както и на актовете на президента. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за "кухи структури" в българската правна система докато компетентният за това орган не ги отмени.
Конституционните съдии решават спорове за компетентност между НС, президента и МС, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи. На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Той се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения и е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определени условия и да забрани дейността й. Решението е необжалваемо.
Функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепрезидент и депутати. Той дава и  правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента, които могат да бъдат повдигнати само за държавна измяна.