Конституционните промени

Проф. Кръстьо Петков

За втори път българската Конституция е поставена на изпитание. Първото беше заради т.нар. гладна стачка на 39-те сини депутати. Никой от тях не загина геройски; някои по-късно дори станаха върли конституционалисти. Проектът получи мнозинство и две десетилетия служене на България. Зачиташе се и в Европа, но след няколко поправки.
Предстои вторият изпит по конституционализъм: по инициатива на "ястребите" в ГЕРБ, водени от  Симеон Дянков, народното представителство следва да гласува две забрани:
- да се променя данъчният модел;
- да се надхвърлят таваните за бюджетния дефицит (3% от БВП) и за външния дълг (60% от БВП).
Новият момент тук е постигнатото предварително съгласие на форума в Брюксел (9.12.2011 г.) между лидерите на 26 страни от ЕС - промените, засягащи бюджета и дълга, да се закрепят в националните конституции или в друг релевантен акт. За да изпълни България поетия ангажимент, до март парламентът е длъжен да обсъди споменатите забранителни поправки.
Да се обсъди е едно. Да се приеме е съвсем друго. Първото условие е изпълнимо, още повече, че така преди декемврийската среща "на върха" ще се компенсира до известна степен явното неглижиране на законодателния орган от правителствените представители. Лидерите на парламентарната опозиция вече поискаха информация от премиера Борисов по този въпрос. Какво ще получат - стенограма от брюкселския форум, проектодоговор за Фискален съюз или обяснителна записка от българската делегация, ще узнаем скоро, след първите заседания през новата сесия на НС.
Що се отнася до одобрението на конституционните поправки - чрез гласуване и подкрепа от квалифицирано мнозинство, ситуацията е далеч по-сложна.

Предстои истинска битка

- от една страна ще е опозицията (лява, дясна и етноцентристка); от друга - управляващото малцинство на ГЕРБ, плюс купените депутати (номади и "независими). Изходът от сблъсъка е стратегически важен. За първи път след 2009 г. БСП, ДПС и ДСБ/СДС получават шанс да водят дебат по същество, а аргументите им да достигнат до мнозинството данъкоплатци у нас.
Според мен три са критериите, през призмата на които опозицията следва да оцени исканията на тандема "Меркози" (идейното бащинство върху които си приписва г-н Дянков!): икономическа целесъобразност; социална рационалност и политическата отговорност.

Отказ от фискален суверенитет

- такова  е условието за влизане в Европейския фискален съюз (ЕФС). Доколко тази "иновация" е  икономически целесъобразна? Каква цена ще плати България?
На този въпрос може да се отговори по принцип и конкретно с оглед на паневропейската икономическа конюнктура и българската ситуация. За богатите страни от еврозоната вече е невъзможно да компенсират загубите от дълговите мегаспекулации в периферните зони, което отлага, но не предотвратява фалитите. Като прибавим и факта, че стимулите за икономическия растеж отпаднаха от проектоспоразумението за ЕФС, излиза, че реалният сектор (бизнесът) ще се бори с кризата, разчитайки на национални и собствени стратегии и ресурси; докато публичните финанси, бюджетите и вноските в спасителните фондове ще са под юрисдикцията на Европейската комисия.
Само че България при управлението на ГЕРБ, за разлика от Германия, Дания, Швеция, Полша, няма резервен ресурс, за да насърчи предлагането; нито  възнамерява да раздвижи потреблението чрез растеж на доходите. Повечето страни от коалицията на желаещите нямат дори един борд; българите ще разполагат с два: 1. Валутен, който вече отне правото да провеждаме независима парична политика; 2. Фискален, който ще ни лиши от възможността да правим автономна данъчна политика.
Подозирам, че на това твърдение ще се възрази категорично. Тандемът Борисов-Дянков, цялата публично говореща върхушка на ГЕРБ, заедно с лобито на пазарните фундаменталисти, упорито повтарят, че България нямало да променя данъчната система след влизането в ЕФС. Дава ли си сметка обаче г-н Борисов, че по този начин първо защитава политиката на омразната му тройна коалиция (защото рекордно ниските ставки на корпоративния и плоския данък бяха въведени от кабинета "Станишев"); второ, отива на сблъсък със своя патрон Меркел и със Саркози. Подозирам, че тяхното искане за

"конвергенция и хармонизация" на данъчните модели

изложена писмено преди срещата "на върха", няма да се промени.
Тук стигаме до социалната рационалност на предложенията за корекции в Конституцията. Ако желае да спечели дебата, опозицията е длъжна да анализира и преоцени както вътрешната ситуация (странния консенсус в политическата класа, че плоският данък е завоевание българско и манна небесна заради не/прииждащите инвестиции); така и външния натиск да се върнем към европейската традиция на прогресивно-подоходната данъчна система.
Спорът не е идеологически, а финансов и в крайна сметка - социален. Защото европейските данъкоплатци вече поставят ребром въпроса: докога ще субсидираме страни като България и Румъния, които ни правят данъчен дъмпинг?
Давам си сметка, че специално за ръководството на БСП това е деликатна тема. Но рано или късно горчивият хап трябва да се преглътне. Социалистите са длъжни да се върнат към изконните принципи за първично и вторично преразпределение, осъществявано в името на справедливостта, равенството и солидарността (без да ерозира икономическата ефективност). Завоят ще е болезнен, но без него трудно се печели доверие: вътре сред избирателите и навън - сред партньорите от европейско семейство. Избирането на Сергей Станишев за президент на ПЕС е достатъчно силен импулс за една българо-европейска инициатива в тази ключова област на кризисното управление.
Що се отнася до политическата отговорност, само наивниците не виждат, че

Едноличният Управител на държавата страстно желае

този път тя да се сподели и от опозицията. Който не вярва, да прочете стенограмите от последните заседания на кабинета преди Нова година (21 и 28 декември). В свойствения си стил премиерът Борисов е заявил, че неприятелите в НС (разбирай опозицията) искат не искат ще подкрепят предложенията за промяна в конституцията. Защо? Защото ЕС го очаквала до март, за да облече в императивно-договорна форма своето отроче - ЕФС.
Интересно е дали Станишев, Доган и Костов, независимо от идейните си различия и спорове, ще пожелаят да споделят отговорността с Борисов! Или тактически ще се договорят, както сториха при последния вот на недоверие, в името на най-важната кауза: България да влезе в ЕФС, но със здрава антикризисна платформа и съхранен национален суверенитет. Топката е в тяхното поле. Както и на президента Първанов, който в поредица дискусии заяваваше, че подготвя алтернатива на ГЕРБ и Борисов.
Предстоят избори. Дано да бъдат и урок по модерен национализъм.
------------
ПП. Доколко готвените промени са допустими от гледна точка на конституционната теория и практика, не се наемам да преценя. Думата имат водещите спецалисти по конституционно право. Когато правниците и политиците оформят мнението си за предстоящия основен ремонт на българската Конституция, добре е да се замислят върху още две инициативи на премиера: а) прехвърлянето на контрола върху разузнавателните служби от президента към премиера (не е ли това противоконституционен акт, нарушаващ баланса между властите?); б) идеята за паневропейско военно суперминистерство и общ прокурор. Последното би означавало, че се отказваме от политико-военен суверенитет и искаме да се въведе трети, Политически борд. Тогава националните конституции ще станат напълно непотребни.