Конкуренция за Балканите

Щом и френският посланик в София на своя лекция преди дни казва, че балканските страни трябва всички задължително да станат членки на Европейския съюз, защото "иначе може да се изкушават от присъединяване към други сили и това ще подкопае европейското единство", значи наистина нестабилният ни регион е привлякъл вниманието към себе си напоследък. Независимо от Украйна и Близкия изток. А може би точно заради тях.
Да, предвижданото присъединяване е необходимо на Евросъюза, защото е предпоставка да запази предно място на световната сцена, и това може да стане само ако е обединен. Франция минава за сдържана в позициите си, когато става въпрос за нови членки, и поставя условията за покриване де факто на всички изисквания на Съюза, защото се е убедила, че елитите в страните на Балканите не са въодушевени от спазване на върховенството на закона и привеждане борбата срещу корупцията съгласно европейските правила. Приема за необходимост изказаното мнение на Жан-Клод Юнкер, че следващото разширяване ще стане след 5 години, но си дава сметка, че ако не е налице европейска перспектива, "ще оставим вратата отворена за конкуренти".
Предизвикателството е двойно - първо да се осигури стабилен и сигурен регион, а после да се покрият условията за членство. Но конкурентите не стоят със скръстени ръце и са не само регионални (Турция), но и световни сили (Русия и САЩ).
Странно, но поставянето на Русия сред световните сили не е съгласно критериите на президента Обама, но и признанието, че интересите на САЩ невинаги съвпадат с тези на ЕС, независимо от съюзническите връзки, е красноречиво. Все пак Вашингтон има интереси по целия свят, в това число и на Балканите, но никога не са имали и нямат директни рискове. А Евросъюзът е тук, играе на своя територия и интересите му са преки. Становища, които съвпадат и с публикация в сп. "Шпигел", където се казва, че Меркел е обезпокоена от настъпването на Кремъл към Балканите. Колкото и да чете речта на Путин от Сочи отпреди месец, където той представи вижданията си за нов световен ред и посочи главните виновници за настоящите беди в геополитиката, Меркел не може да не си дава сметка, че не само Русия използва влияния, за да засили натиска си върху страни от Балканите за дистанциране от Брюксел или вече като страни членки те да прокарват нейни интереси в политиката на Европейския съюз.
За Турция по линия на населението, изповядващо ислям, и в унисон с идеите й за величаене на османския период на региона, ЕС е по-въздържан и обвива изказванията си в мъгла. Но неотдавна германо-британска инициатива събра в Берлин отново външните министри на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия, където за пореден път са се обсъждали наболели въпроси за разширени реформи с акцент върху икономическите и социални предизвикателства. Присъствието на срещата на Хърватия обаче доказва, че нейното лобиране за особен статут на съседа й БиХ е намерило благодатна почва. Предложението на Шайнмайер и колегата му Филип Хамънд, британски външен министър, е за изместване напредъка на БиХ по-напред в дневния ред на Евросъюза. И това в период, когато Русия се обяви против удължаването мисията на EUFOR в Босна и Херцеговина, както и да отпадне изречението за евроатлантическа ориентация на страната в резолюция на Съвета за сигурност на ООН, но гласува "въздържал се", а и лансира резерви относно кандидатурата на Германия за председателския пост на ОССЕ през 2016 година.
От политиката на Бранд и Кол за "промяна чрез сближаване" се стигна до "промяна чрез конфронтация" или може би Русия вече не е "трудният партньор", а противник. И един от терените за конфронтация, поне на думи, се оказват Балканите.
А две от страните в региона, Македония и БиХ, са особено проблематични, по различни причини, и се явяват поле за изява на всички заинтересовани. Хърватия, която си има своята безработица в размер на 17,3%, публичен дълг на 81,3% от БВП, свръхдефицит от 5,6% от БВП и се намира в рецесия 0,7%, смята за свой дипломатически успех завръщането на БиХ в дневния ред на ЕС и твърди, че не става въпрос за "сваляне на летвата", а за спиране стоенето на едно място и връщане назад. Защото се помнят масовите социални протести от началото на годината и етнорелигиозните конфликти, които с повод и без повод се разгарят непрекъснато. Напредък няма, а и решението на Европейската комисия да намали предприсъединителната помощ за страната със странна управленска конструкция не даде резултат и не трогна босненските лидери. Явно средства текат и по други канали. А се знаят големите проблеми - съдебна реформа и върховенство на закона. Впрочем проблемни за всички балкански страни. Може би затова и призивите за преотваряне на Дейтънското споразумение, съгласно което тази страна се управлява, се увеличават.
Все пак Валентин Инцко, представител на международната общност, бърза да уточни, че не "става въпрос за ново преначертаване на границите", а Германия и Великобритания на срещата в Берлин апелират за необходима подкрепа от страна на всички съседи, най-вече на Сърбия, за промяна на подхода към Босна и Херцеговина. Ивица Дачич е откликнал положително на форума, но дали това ще осигури необратима стабилност на региона, в това число в БиХ, не е ясно.
Дългосрочната стабилност на Балканите винаги е била проблем, а при толкова много заинтересовани става още по-сложно. Още повече, че ситуацията в Украйна, Сирия, Ирак, Израел/Палестина, "Ислямска държава" и т.н. изцежда енергията не само на Европейския съюз. Но ЕС е инвестирал много на Балканите, за да си позволи дори на страни като Македония и БиХ да се движат назад. В Берлин Германия и Великобритания декларират отстояване на териториална цялост и безопасна и сигурна среда.
Това за БиХ, но какво ще стане с Македония, която си има своята вътрешна политическа криза, нерешени проблеми с Гърция и неуредени отношения с България във връзка с договора за добросъседство? И не само. Дори да оставим настрана етнорелигиозните междуособици и претенции на населението с албански корен. Бъдещето е европейско, спор няма. Целта е ясна, времето не се знае.
Негово превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан казва, че Балканите не би трябвало да се третират като цяло и така да се опростяват нещата, защото ще се греши при взимане на решения. Всяка страна е сама за себе си, но задължително трябва да реши и съседските си отношения и регионални проблеми. Ние подкрепяме например твърдо Сърбия за член на ЕС, но към Македония сме въздържани заради познати нерешени проблеми. Защо Хърватия подкрепя така безрезервно БиХ? Кои са тънките нишки, които се губят в балканската мъгла? Кой ги дърпа?
Елитите на Балканите трудно скъсват с тоталитарните си навици, неохотно приемат европейските задължения и изисквания и определено е нужно време, а според ЕС и принуда, за да се стигне до средноевропейското ниво. Тогава няма да има въпроси дали и кога. Защото има ли друга алтернатива за балканските страни, които са заявили желанието си за членство, но пътят до Брюксел се оказва дълъг и с условия? С какво ще ги омаят "конкурентите", ако социално-икономическата среда не се промени? Военните бази и паметници с цел признателност не пълнят стомаси. Справка Косово. Съпротивата срещу реформите е повсеместна в региона, защото така оцеляват онези със старите привички.
Въпросът е доколко ще е гъвкав ЕС, за да реализира целите си. И ако може без конфронтация, защото това сме го преживели и нищо добро не ни е донесло. Нали диалогът беше европейската практика? Дори и противникът да е труден.
Балканите не биха искали да са отново поле за доказване на величие, сигурно е. Ако все пак някой ги попита.

Европа не се е отказала от присъединяване на Балканите, но...


...дали ще е достатъчно гъвкава, за да реализира целите си?