Коментарите на Адамович - вселена на руското Зарубежие

Литературната гостоприемница при читалище "Д-р Петър Берон" е подвижен литературен салон и ще представи в Руския културно-информационен център на 15 април от 18 ч. двете книги на писателя емигрант Георгий Адамович в превод на Елена Алекова: първата "Единство и други стихотворения" и втория том "Коментари" - сложна кардиограма на руската литература през погледа на писателя емигрант. В предговора на проф. Владимир Смирнов четем, че Георгий Адамович е каторжно прикован към родината - не носталгично-емигрантската, а живата и вечната, за да се направи темелен извод, че мисията на руската задгранична литература се състои според него в работа за бъдещето на Русия. И руснакът емигрант Адамович пише: "Затова ние заминахме от Русия, защото ни бе нужно да си останем руснаци в своя особен облик, във вътрешната си тоналност и действително политиката тук е без значение." Коментарите на Адамович са епикриза на онези години, когато той е вторачил погледа си в Матушка Рус от парижките предградия. И стиховете, и коментарите са характеристика на онова време. Затова ще кажа, че в българската книжовна съкровищница влиза едно значимо име, което ще запази свой периметър. Двете книги на Адамович вече са в ръцете на българския читател и ще цитирам мнението на акад. Ефрем Каранфилов как да разберем коя е хубавата книга. "Хубавата книга, каза преди четвърт век академикът в "Старинният файтон", е тази, която те накара да я прочетеш втори път." Аз вече направих това с коментарите на Адамович. И ще продължа да ги чета. Защото са брилянтни текстове.