Комасация - каква и кога

Кръстьо ТРЕНДАФИЛОВ

За развитието на българското земеделие основен проблем винаги е било и е отношението на държавата и гражданите към земеделската земя. След промените от 1989 г. един от първите закони, приет от ВНС, е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), който сложи началото на силно политизирана аграрна реформа. В центъра на тази реформа имаше морални, социални, пазарни и други мотиви, но не и икономически. В поземлените отношения се узакони обществено вредното, в противоречие с практиката на земеделското производство, наложило се в напредналите страни, раздробяване, разпокъсване на вече комасираната (независимо по какъв начин) земеделска земя. Започна разрушаване на едно научно обосновано земеустройство с инфраструктура за милиарди, пътища, напоителни системи и т.н.
Особен принос за разрухата с привкус на престъпления спрямо народа беше създаването на ликвидационните съвети от правителството на Филип Димитров и провъзгласеният от президента Желю Желев принцип - връщането (тя никога не е отнемана) на земята в реални граници, за което

никой не им потърси отговорност

Всеки, който е проявявал интерес към аграрната политика в страните с развита пазарна икономика и съвременно земеделие, знае, че тези проблеми са били и са винаги на вниманието на управляващите. Законодателството в тези страни, цялата нормативна уредба е насочена да не допуска раздробяване на земеделските земи и запазване на земеделските семейни ферми. При унаследяването на земята се спазва принципът за единствен наследник, останалите получават парично обезщетение. Поземленият пазар се наблюдава, регулира и контролира. Право на първа опция имат съседите. Ако те нямат интерес, държавата, общината или обществено държавен орган купува земята и временно се разпорежда с нея, и в определен момент, на стимулиращи цени, я предлага отново на съседите или на арендатора, защото при тях няма съмнение, че се занимават със земеделие. Към купувачите, които не са земеделски производители, се предявяват специални изисквания за квалификация, опит, образование, имуществено състояние, възраст и пр.
У нас стана обратното. Цялата нормативна база, създадена след 1990 г., стимулира разпокъсването на земеделските земи. Унаследяването от десетилетия (след Освобождението) е с равно право на всеки от наследниците, независимо къде живеят и какво работят. А унаследяването на фермерите като приемственост поначало не може да се състои, защото за разлика от западните страни, където 63% от земеделските ферми са семейни, у нас просто такива ферми са рядкост. Пазарът на земеделска земя е абсолютно либерален - нещо, което го няма никъде в развитите държави, не само в Европа. Последните години в България се изкупиха стотици хиляди декари земеделски земи от физически и юридически лица, нямащи нищо общо със земеделието, със селското стопанство, със спекулативна цел.
При това състояние да се започне работа по закон за комасация на собствеността на земеделските земи би било безумие. Това е все едно да се слага каруцата преди коня.
Проблемът с комасацията на земята е занимавал управляващите още в началото на миналия век. През 1908 г. се приема първият закон за кадастъра и комасацията на земята. Поради липса на средства, техническо и кадрово обезпечаване, законът трудно се прилага. До 1941 г. се е работило в 142 селища с площ на землищата над 4 000 000 декара и окончателно е завършила комасацията на около 1 400 000 декара.   
В момента, по думите на министър Димитър Греков, нямаме окончателно изработен единен кадастър, нямаме електронен регистър,

над 1 млн. дка са с неизяснена собственост

Проблемът с "белите петна" и все още пустеещите земи изисква специално внимание. Имаше преди години период, когато се разораха и използваха неефективно стотици декари нископродуктивни земи, които сега е неизгодно да се обработват. Би било разумно да се направи специално проучване и да се предложи решение за тези площи. За земеразделянето на първия етап са изразходвани 800 000 000 лв., а колко след това - не е известно. Специалистите твърдят, че за комасация са необходими 2-3 пъти повече средства (1,5-2 млрд. лв.), техническо и кадрово обезпечаване, с което не разполагаме. Комасация се прави, за да се създадат устойчиво развиващи се ферми със собствена земя, осигуряваща доходи на фермера, равни или близки до доходите на семействата, заети в другите отрасли.
Средният размер на притежаваната земя от един стопанин през 1897 г. е 72,8 дка; през 1908 г. е 63 дка; през 1926 г. - 57 дка; през 1934 г. - 49 дка. Броят на собствениците от 546 084 през 1897 г. нараства на 884 869 през 1934 г. Днес в България има

над 2 млн. собственици на земеделска земя

и регистрирани при преброяването на земеделските стопанства около 800 хил. стопанства. Средният размер на един парцел е 5,5 дка, а на отделен собственик - 12-15 дка.
Законен е въпросът кому е нужно това скъпо струващо мероприятие, което във всички случаи (ако започне) ще продължи с години. Трябва ли да се комасира земята, когато 65% от собствениците не живеят в селата и, освен да получават някакви доходи от рента, нищо друго не ги интересува?
В същото време, ако започне този процес, отново, както с плановете за земеразделяне и решението за връщането на земята, ще се създадат условия за мошениците, за търсачите на лесни печалби да се осигурят с комасирани имоти до магистрали, напоителни канали, язовири, край вилни зони и пр.
Обръщам се към ръководителите в аграрното ведомство и браншовите организации: българското земеделие, българското селско стопанство се нуждае спешно от комасация на ползването на земеделските земи, което вече се извършва в цялата стана от арендаторите, но на принципа на договарянето, често със заплахи и изнудване, без да е законно уредена.
Необходим е нов Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, отговарящ на днешния и утрешния ден на обществените отношения в сектор "Земеделие". Нужен е нов закон или изменение и допълнение на закона за арендата. Трябва да се изработи нов закон за кооперациите и възраждане на кооперативизма. Нормативно трябва да се уреди пазарът, регулацията и контролът върху ползването на земеделската земя .
В това време може да се ускори изработването на единен кадастър, да се направи и електронен регистър, да се изясни собствеността върху т.нар. бели петна.
Не е вярно, че без комасация не може да се работи по възстановяване на напоителните системи, земеделската и горската инфраструктура. Това могат да твърдят само хора, които не познават днешното земеустройство.