Колумб на българското изтокознание

На днешната дата, 6 март, 63 години щеше да навърши академичният ни Колумб, който откри за България непознатия и загадъчен азиатски Изток. Непрежалимият Александър Федотов (Сашата) беше много повече от руски и български филолог, много повече от полиглот на различни епохи, повече от доктор на филологическите науки или професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет. Беше и повече от директор на Центъра за изучаване на източни езици и култури в Алма матер. Тази ренесансова личност отдавна бе станала емблематична в академичните ни среди, затова и неочакваната му кончина на 30 октомври м.г. дойде като гръм от ясно небе. Този гръм ехтеше и на поклонението на 2 ноември в Алма матер, когато фоайето на аулата не можа да събере дошлите хора. Опашката навън се виеше до улицата зад университета. Немалко от чакащите не са го и познавали, но са чували за него, чели са негови преводи, научни трудове, статии. Поклонението продължи много повече от предвидените два часа, хората искаха да сведат глава пред големия учен. Преподаватели говореха, че след 10 ноември толкова много хора е имало само при поклонението на непрежалимия историк проф. Николай Генчев, починал малко преди да изтече последната година от миналото столетие - на 22 ноември 2000 г. Поклон пред Сашата сториха и Южна Корея, Китай, Монголия, Индия, Иран, Казахстан, Азербайджан, родната му Русия, чиито дипломати и хора на науката едвам овладяваха горестта в траурните си слова. А един от студентите на Сашата мъчително довърши думите си заради сълзите по лицето и в душата си. Гадно нещо трябва да е битието, щом допуска смъртта да ни покаже каква е почитта и любовта към една такава личност.

Всъщност България трябва да е щастлива страна, задето руският учен Александър Федотов свърза с нея цялата си академична кариера, по-точно - със Софийския университет, на който е бил и зам-ректор (2001-2007 г). Баща на нови направления в нашето изтокознание. Лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Научни публикации в над 25 държави. Автор на над 40 книги, стотици статии и студии, на десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език, публикувани и на Изток, и на Запад. Член на световните асоциации по кореистика, монголистика, тибетология и алтаистика. Един от най-добрите изтоковеди на Балканите. Това е само част от неговата академична визитна картичка. Макар да е роден в Новосибирск, той се изгражда като личност в Санкт Петербург, откъдето всъщност са родителите му - някогашният Ленинград е бил негласната академична столица на СССР. В тамошния университет той завършва Факултета по източни езици и култури. Доколкото Русия простира територията си и в Азия, поетата от него пътека на познанието е съвсем закономерна. В града на Нева северният славянин се запознава с чернооката и стройна южна славянка Снежана Тодорова, която учи в университета там. В момента тя ръководи СБЖ. Именно заради нея свързва живота си със страната ни. 

Ето какво изтъкна за научния му принос ръководителката на катедрата по кореистика проф. д-р Светла Къртева-Данчева: "Сашата пръв създаде курсове по тибетски, после и по монголски език. Първият превод на "Тайната история на монголите" е негов и вече има три издания. Това беше нещо ново за нашето истокознание. После започна курсове по кореистика, което също бе за пръв път, така и стигна до създаването на катедра по кореистика. Той беше главният двигател за въвеждането на тези нови клонове в изтокознанието." 

По думите й Саша е разширил географията на българското изтокознание. Ако преди него този клон е включвал туркология и арабистика, а в края на 80-те години и японистика, проф. Федотов обогатява родната Алма матер с новите направления от Източна Азия - кореистика, монголистика, тибетология, алтаизъм. "Той запали студенти и преподаватели за тези нови направления. Като цяло остави огромна и ценна следа", твърди проф. Къртева-Данчева. 

Отделно той гледаше в дълбочина и перспектива, продължи тя. Развиваше тези нови клонове не само като филолог, а и междудисциплинарно - студентите да имат познания както за езика, така и за културата, религията, философията на източните общества, за да имат цялостна представа за тези страни и региони. Напоследък се захвана и с политическата история на Източна Азия, с което е запалил още повече студенти, а и преподаватели. 

Е, как да не се запиташ не е ли бил проф. Федотов академичният Колумб на българското изтокознание.

Саша пренасяше хуманната същност на древните култури, добави известната ни журналистка от извънофициозното ни медийно пространство Къдринка Къдринова. Според нея най-сполучливото определение за него е "мост между Изтока и Запада". От древнотибетски език той можеше с лекота да мине на немски, който владееше до таково съвършенство, че в Германия не са го имали за чужденец. По същия начин от древнокорейски минаваше на английски или от античен алтайски на български, който той знаеше като родния си руски, сподели тя. Очевидно древният Изток и мъдростта му достигат до нас чрез него и в този смисъл той е линкът между съвременността и древността, между цивилизации и епохи. 

Може още много да се говори за него - и за способността да обединява или за приятелския му академизъм, за остроумието и духовитостта му, за умението да накара студентите да се почувстват важни и разкрепостени, за слънчевото му момчешко му излъчване.

Важното е какво ще се случи вече без него. "Мисля, че делото му може да бъде продължено. Саша запали много преподаватели и студенти да продължат делото, което той започна", убедена е проф. Къртева-Данчева.