Кольо Милев: Политиката трябва да бъде грижа за хората

КОЛЬО МИЛЕВ е роден на 26 юли 1953 г. в село Рудник, област Варна. Завършил е ВНВУ "Васил Левски" във Велико Търново и Военната академия "Г.С. Раковски" с отличие. През 2001 г. завършва Генералщабния факултет на ВА като първенец на випуска. От 2008 г. е бригаден генерал, в резерва е от 2010-а. Командвал е най-голямата механизирана бригада в Българската армия - 61-ва Стрямска. Под негово командване формированието преминава успешна сертификация пред НАТО. От 2002 до 2008 г. е командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада в Белене. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря, община Сливен. През 2011-2015 г. е кмет на община Сливен. От 2017 г. е народен представител от "БСП за България" в 44-тото НС. Член е на парламентарните комисии по отбрана и за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, както и на групите за приятелство с Русия и САЩ. Женен е, баща на син и дъщеря.

- Нека започнем нашия разговор от лятото на 2005-а. Тогава, като командир на инженерно-сапьорната бригада в Белене, бяхте удостоен от президента с медал "За заслуги" за преодоляване на последиците от големите наводнения. Това задължение на армията ли беше?

- Не само, но една от мисиите на армията по мое разбиране е да помага на населението и на местната власт при природни бедствия и аварии. Наводненията през 2004 и 2005 г. бяха големи, нанесоха сериозни поражения. Извършихме строително-възстановителни работи на много обекти в страната. Бях главен координатор на поделенията от Българската армия, участващи в справянето с последиците от наводненията по река Дунав. Армията участва и с техника, и с подготвени хора. В този смисъл е добре да бъде извършена и определена предислокация на формированията, за да се възползват всички райони в страната от такива способности на Въоръжените сили. Хората в Търговищкия район още помнят с добро двете артилерийски поделения. 

- Минал сте през много битки. Познавате добре и местните проблеми. Какви са те във вашия изборен район?

- Има доста притеснителни тенденции в областта, на които е време да се обърне  внимание. Доходите на хората са ниски - 30,2% от населението живее под националната линия на бедност, достатъчно тревожен сигнал за всеки управляващ както на национално, така и на местно ниво. Демографските показатели се влошават, особено естественият прираст. Тревожна тенденция е непълният обхват на учениците в средното образование - преди година над 23 на сто от децата, които следва да учат в прогимназиалния етап, остават извън училище, на фона на 10-12% в повечето области. Това е проблем с последици, които областта тепърва ще усеща по-остро. Когато работната сила е с основно и по-ниско образование, какво икономическо развитие може да се очаква?

В сравнение с другите области от Северна България, Търговище може да стои добре, но е далеч от показателите на по-развитите региони. А потенциалът го има, просто трябва да бъде използван правилно. От разговорите с хората тук, разбирам, че има недостиг и на общопрактикуващи лекари, и на специалисти. Във времената, в които живеем, това създава остра тревожност и страхове у хората.

Проблемите не се свеждат само до липса на стабилни доходи, а до това, че има глобално и всеобхватно чувство за несигурност, което е травмиращо за българското общество. Това е моето впечатление - хората са дистанцирани от властта и решенията, които тя взема, защото са свикнали да се живее от скандал на скандал. Нашата амбиция и цел е друга - да покажем истински предложения, да ги обсъждаме, да получаваме обратна връзка. Стига вече лозунги от вида на "видими резултати" и "работа, работа". 

- Какви са предложенията на БСП? 

- Търговищко е земеделски регион и може да играе много по-активна роля в българската икономика. Предлагаме конкретни стъпки в подкрепа на българското производство. Част от тях включват преразпределяне на земеделските субсидии, възстановяване на напоителните системи и изграждането на мрежа от фермерски пазари с пряк достъп на доставчиците - така ще се скъси веригата от прекупвачи и ще се намали оскъпяването на стоките. Ще се ангажираме и със създаването на Национален електронен поземлен регистър, който да реши проблема с така наречените "бели" и "червени" петна в земеделието. 

Искаме промяна на модела на здравеопазване. Една от стъпките е болниците да престанат да бъдат търговски дружества. Приоритет е и регионалното здравеопазване - във всеки регион да има спешна помощ, доболнично и болнично лечение. На бъдещите майки в Търговище да не им се налага да пътуват 100 км, за да родят в болница. Предвиждаме и намаляване на ДДС за лекарствата, както и медицинските кадри да бъдат с базова заплата и с надграждане за всяка болница. Безплатни лекарства за децата до 14-годишна възраст. Всички родители на малки деца знаят какво означава за бюджета дори най-лекото заболяване и посещението на аптеката. Искаме семейно подоходно облагане, защото то е по-справедливо. 

- Смятате ли, че 44-тото Народно събрание беше полезно за хората?

- Можеше да бъде полезно. Трудно се постига обаче такава цел, когато управлението на страната е наситено със скандали. Или има хаос в него, както се случва в условията на КОВИД-19. Не са един или двама наблюдателите, които определят немалка част от законите като лобистки. Сигурен съм, че след изборната ни победа нещата ще се променят. Няма да бъде лесно, защото наследството, което ще получим, е сериозно предизвикателство пред желанието ни да управляваме справедливо. 

- Вие сте един от малкото военни експерти, които са кандидати за народни представители. През изтеклите четири години парламентът прие важни документи за отбраната. Защо се въздържахте?

- Правителството ни предложи, а парламентът, макар и само с 86 гласа, прие Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г., която е необходима. Правилно е да се планира бъдещото развитие на Въоръжените сили. Добре е, че това се прави в дългосрочен период. Експертите са свършили своята работа. Вносителите обаче не бяха убедителни, както за нас, така и за широката общественост. Не бе отчетено изпълнението на старата програма. Самото внасяне на новата закъсня. В Програма 2032 липсва убедителна аргументация защо числеността на Въоръжените сили трябва да бъде увеличена най-малко с 6000 души. Какви са намеренията за по-нататъшно използване на Въоръжените сили? Народът трябва да е наясно с това. Нямам нищо против увеличението на броя на военнослужещите, но да се каже ясно защо.

- По тези документи управляващите поискаха политически консенсус, но не го получиха.

- Не бяха си направили сметката, потърсиха го едва в края на мандата. Стратегическият преглед на отбраната трябваше да приключи най-напред в началото лятото, след това - в края на октомври, а се оказа, че това е станало в началото на тази година. Кога свършва мандатът на 44-тото Народно събрание беше пределно ясно. В навечерието на предизборна кампания да казваш, че търсиш политически консенсус по такива документи и решения, е най-малкото некоректно. Впрочем, това бе подход на мнозинството в последното Народно събрание и по други закони и решения.  

- По промените в Закона за концесиите се чу думата ви.

- Чу се, защото и управляващите се убедиха, че правителството е в състояние да предложи законови разпоредби в ущърб на сигурността и отбраната. 

- Модернизацията в армията набра скорост. Заслужава ли си да бъде продължена?

- Една армия, за да изпълнява конституционните и съюзните си задължения, трябва да бъде модерна. По това няма спор. Твърд привърженик съм на пряката връзка между модернизирането на армията и създаването на работни места в нашата икономика. Българската отбранителна индустрия трябва да върне миналата си слава и да поеме решаваща роля в превъоръжаването на армията ни. 

- Къде е проблемът с некоплекта на кадровия и запасния състав?

- Изчерпа се ресурсът за резерва, който имахме от наборната служба. Недостатъчни са възнагражденията на кадровия състав в сравнение със средните в страната. Това, че хората в отбраната са най-важният капитал, не бива да бъде само лозунг. В недобро положение е и запасното воинство. То е изоставено от държавата, а тя му дължи най-малкото уважение за десетките години служба на Родината. 

- На какво залагате за успех в кампанията?

- На разумни предложения с грижа за хората, а не на празни лозунги.