Колко струва "спасението"?

Тройката вън! Не на мерките за икономии! Няма да се жертваме за правителството и тройката! Това са само част от скандиранията на недоволните от политиката на икономии европейски граждани. За Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър тройката кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, се превърна в "безмилостен страж" на затягането на коланите. Всяко посещение на нейните емисари за поредната проверка в закъсалите страни членки е съпроводено с напрежение и трепетно очакване - изпълняват ли стриктно правителствата условията на "спасителните" програми, ще бъде ли отпуснат поредният транш финансова помощ, или съответната страна ще банкрутира. За да се избегнат апокалиптичните сценарии, да се опази единната валута, да се спасят финансовите пазари, тройката се притичва на помощ и "спасява ли, спасява"...
Сега обаче ролите са разменени - наред е тройката кредитори да бъде проверена. От края на миналата година Европейският парламент започна разследване на дейността на триото и демократичната легитимност на програмите, наложени от кредиторите на четирите засегнати страни. Делегация на ЕП посети тези страни и се срещна с министри, депутати и представители на гражданското общество. Похвални са тези действия, ама не се ли предприемат твърде късно.
След дъжд качулка е да се проверява дейността на тройката, след като последствията от нея вече са налице и са твърде пагубни и необратими - висока безработица, нарастваща бедност, социално изключване.
Режимът на строги икономии, одобрен от тройката кредитори, е в нарушение на Европейската социална харта, смята германски правен експерт. На Андреас Фишер-Лескано, професор по европейско право и политика в Университета в Бремен, му бе възложена задача да провери законността на т. нар. меморандуми за разбирателство, подписвани от закъсалите страни и техните кредитори. Той заключава, че според Европейската социална харта няколко от строгите мерки, заложени в договорите, подлежат на съдебно оспорване. Лескано отбелязва, че разследването на дейността на тройката, инициирано от ЕП, е съвсем правилно от гледна точка на неговата правна основа, и по-специално липсата на мандат на ЕЦБ да изисква структурни реформи от националните правителства. Неговото проучване показва, че тези меморандуми "сериозно ограничават независимостта на работодателите и профсъюзите при договарянето на заплатите". Реформите в образованието и здравеопазването Лескано също определя като спорни, тъй като се фокусират твърде много върху орязването на бюджетите. Вярно е, че на национално ниво подобни мерки понякога се приемат, но това, което е опасно в случая с тройката, е съвкупността на всички тези мерки за икономии, която води до сериозни последици особено за по-уязвимите групи. Лескано посочва, че концепцията за финансова стабилност е поставена над всички други фактори. "Но финансова стабилност не може да бъде постигната без социална стабилност. Това, което липсва, е ЕС да поеме своята отговорност за тези мерки. От Брюксел винаги твърдят, че отговорността за приемането и прилагането на тези мерки е на страните членки. Всъщност те нямат друг избор - или приемат, или фалират", заключава Лескано.
Комисията по социална политика в Европарламента отбеляза в своя годишен доклад, публикуван на 29 януари, че държавните политики от 2009 г. не са били способни да възпрат нарастващата бедност на континента. В страните, получили финансова помощ, комисията открива няколко нарушения, по-специално при заплащанията и социалните придобивки. Ирландия не е осигурила минимални нива на социална помощ при болест, безработица, трудова злополука и инвалидност. Гърция и Кипър имат "незадоволителни" нива на минимална безработица, помощи при болест, майчинство и пенсиониране, както и рестриктивна система на социална сигурност. В Испания работниците, излезли в болничен, получават твърде ниско заплащане.
Миналия месец Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) представи в ЕП резултатите от разследвания на дейността на тройката в четирите закъсали европейски страни. Докладът показва, че страните, в които триото кредитори е наложило своите политики, са платили висока икономическа и социална цена. От ETUC настояват за съществени изменения на съществуващите програми и механизми, за да се гарантира, че политиката на тройката няма да се повтори в бъдеще. Изводът от доклада е, че закъсалите страни са били оставени от тройката без никакъв избор, освен да приемат нейните условия, за да бъдат "спасени". И при четирите страни политиката на тройката се основава на огромни фискални ограничения, от една страна, и от друга - на дерегулация при формирането на заплатите и системите за колективни договори. Разследването на ETUC показва липсата на зачитане и уважение на социалния диалог. Тройката не се е вслушвала в мнението на профсъюзите, дори в случаите, при които социалните партньори са постигали споразумение, е прокарвала собствените си реформи. Всичко това има тежки последици.
Сред основните притеснения на ETUC е твърде краткият срок, в който бяха приложени мерките за икономии, липсата на мерки за стимулиране на растежа и заетостта, с известни изключения в Ирландия. В Португалия се наблюдава рязко понижение на вътрешното потребление. Публичният дефицит така и не успява да мине под 4 процента. Публичният дълг рязко се покачва - от 94% през 2010 г. до 127,8% през 2013 г. От 2008 г. безработицата се е покачила с 15 процента. При Ирландия възстановяването щеше да настъпи още по-бързо, ако не бяха мерките за икономии. Гръцкият публичен дълг е малко под 104% от брутния вътрешен продукт през 1994-2009 и достига 148,3% през 2010 г. Режимът на икономии като че ли влоши положението - 176,2% е достигнал той през 2013 г., а през 2015 г. се очаква да спадне до 170,9 процента. Според Евростат гръцката икономика се е свила драстично за 6 години. През 2011 г. БВП е намалял със 7,1 на сто. Равнището на безработица се очаква да остане на ниво от около 25% за следващите две години. През 2010 г. тя е само 12,6 процента. За периода 2007-2012 г. младежката безработица в Ирландия е нараснала от 9 на 30,4%, в Гърция - от 22,9 на 55,3 процента, в Кипър - от 10,2 на 27,8%, в Португалия - от 16,6 на 37,7%. Като към тези проценти се прибавя и т. нар. изгубено поколение. Всички тези последици водят съвсем естествено и до рязко понижаване на доверието в управлението.
Каква всъщност е цената на "спасението"? Нужните средства за "спасяване" на закъсалите страни дойдоха с цената на драстични орязвания и икономии в социалните услуги, пенсиите и заплатите. Европейската политика за справяне с кризата е насочена към спасяване на финансовия сектор, за сметка на населението, принудено да понася рестриктивните мерки за икономии и катастрофалните социални последствия. Миналата година ДУМА писа за разследване на ATTAC - международна организация, която се бори за регулация на финансовите пазари, премахването на данъчния рай, социалното развитие, гарантирането на основните права на всички - илюстриращо именно това. ATTAC-Австрия установи, че най-малко 77 процента от заема за Гърция се отнасят директно или индиректно към финансовия сектор. Почти никаква информация няма за какво точно се използват тези огромни количества публични средства. Председателят на Комисията по икономически въпроси в ЕП Шарън Боулс твърди, че въпреки някои положителни признаци в спасителните програми работата на тройката не е достатъчно прозрачна, липсва и поемане на отговорност от нейна страна за последствията от дейността й.
Политиката на тройката се провали. Нейните методи са предизвикателство за демократичните принципи. Крайно време е да "ремонтираме" тройката. За това призовава френският евродепутат и докладчик по темата за дейността на триото кредитори Лием Хоанг Нгок. "Тя бе създадена без законова основа, без прозрачно правило, целящо да дефинира как се предлагат и взимат решенията. Макар Европейската комисия да обяснява, че страните приемат свободно наложените условия, под контрола на техните парламенти. Човек може да си зададе въпрос за свободата на този, който има пистолет, опрян в слепоочието", казва той. "Не твърдим, че реформите, наложени в тези държави, не са били необходими, но критикуваме начина, по който бяха извършени - без никакво участие на националните парламенти или социалните партньори", посочва пък германският евродепутат Юрген Клуте.
От друга страна, бившият президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише и еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен са уверени, че работата на международните кредитори е помогнала на затруднените икономики в еврозоната. В дейността на тройката международни кредитори е имало грешки, но тя беше необходима и успя да спаси от банкрут редица европейски страни, твърди Отмар Карас, заместник-председател на ЕП. "Трябваше да ремонтираме лодката по време на бурята. Бурята все още не е отминала. Но ние спасихме лодката - това е нещото, което всеки трябва да признае", твърди австрийският политик.
Може би времето на тройката вече е изтекло или наистина се нуждае от реформиране. Ирландия и Испания (която получи частична помощ за банковия си сектор) сложиха край на техните спасителни програми. Португалия може би ще направи същото тази пролет, подпомогната от кредитна линия.
Проучването на дейността на тройката ще продължи през следващите месеци, като окончателното гласуване на Европарламента по темата се предвижда за пленарното заседание през април. Тази седмица Комисията по икономически въпроси ще дискутира с член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ работата на тройката, която изисква дълбоки съкращения в националните бюджети и болезнени реформи в замяна на финансова помощ. Комисията по социални въпроси пък ще гласува резолюция за нейното въздействие върху заетостта, правата на работниците и социалното благосъстояние. Според някои анализатори острите критики върху тройката целят да неутрализират в известна степен създалата се отрицателна обществена нагласа в четирите най-пострадали европейски страни преди предстоящите през май евроизбори. Дано се окажат лоши пророци и в бъдеще в центъра на европейската политика да е поставено спасяването на европейския гражданин, а не само спасяването на банките.