Колко струва френско гражданство?

Ноемврийското слънце ръсеше радиоактивни изотопи, по "Графа" за кой ли път разкопаваха кривите плочки, а министър Каракачанов гонеше Хемикян по трамвайната линия, но телевизионерът бе взел животоспасяваща преднина...

Изведнъж над премрежения ми взор се надвеси сянката на някакъв униформен силует. 

- Ефрейторе, ти си призван да влезеш в историята? Вземи този калашник и се изправи срещу световния империализъм! 

- Чакай малко, кой си ти? - попитах аз с въпиющо изумление.

- Полковник Кадафи, единственият, който се опълчи на световните крадци на петрол. Затова у вас, в България, скачат цените, а ти отглеждаш зайци в колата си, вместо да я караш, да се радваш на прекрасната си татковина, да пътуваш по света - свещеното ти право, гарантирано от хартата за правата на човека!

- Ама аз не искам да влизам в историята. Искам да сея картофи!

- Ок, но за тая цел ще ти трябват пари. Вземи автомата и иди да теглиш пари в банката...

Отявлен пацифист съм, но кой каквото ще да разправя, банков кредит се взима много по-лесно с изрядно попълнени документи и калашник, отколкото само с документи. Хората в банката бяха много любезни, дадоха ми пари, колкото мога да нося. Не разбрах само защо се скриха зад бюрата и какви бяха ония червени точици, които подскачаха върху вратовръзката ми.

После си тръгнах по живо, по здраво, дори шамар не получих, но мноооого дълго ме разпитваха. Най-тъпият въпрос бе: "За какво са ти толкова пари?" Как за какво - да садя картофи! Нали преди време тъй заръча премиерът. Като няма пари за култура, барем картофи да засадя с тия пари. 

По едно време търчи Харалампиев, оглежда се на всички страни и ме уговаря.

- Дай 5000 и получаваш българско гражданство! 

- Мерси, имам си! А колко пари ще ми струва френско гражданство? Мечтая да живея в Париж...

- Какво си ти, Париж - мансарда в центъра на София.

- Не искам в София, прилича на Бейрут подир тройна бомбардировка. Искам да живея нормално!

В този момент се приближи Анджелина Джоли.

- Скъпи, снимам кавър на Клеопатра, но ми натресоха онзи женчо Джони Деп. Ела, моля те, да играеш Марк Антоний, ролята е лесна, нямаш много реплики, сцените са главно под балдахина...

Събудих се, целият облян в пот. Дисковата херния ме пробождаше чак в мозъка. Едвам набрах "Бърза помощ". След час и нещо дойде едра, недоспала лекарка, вероятно бивш ветеринар, и ми заби някаква инжекция, най-вероятно против шап.

- Малко по-внимателно, боли ме! - изохках аз...

- Като искаш по-внимателно, викни Анджелина Джоли! - изрева докторището.

- Да, тя вече беше тук! - отвърнах аз, претръпнал от болка, и се унесох с единствената надежда да се върна в онзи приказен сън...