Колко спешно за Спешната помощ?

"Линейките в София ще стигат по-бързо на спешните адреси, ако се обръща по-малко внимание на "абонатите" на Бърза помощ, които ни викат за щяло и не щяло, не са здравноосигурени, но искат да ползват безплатна здравна помощ". Това ми каза миналата седмица млад мъж, който се оказа, че е шофьор на линейка. Това, разбира се, е само едната страна на медала, наречен Спешна помощ в България. От същата страна е и възнаграждението на работещите в звеното и не по-маловажната отплата за труда има. Защото трудно може да бъдат изброени случаите на нападения над екипи на Спешната помощ и работещите в спешните отделения на болниците. Например преди дни стана ясно, че няколко "спешни" лекари се отказват от тези си ангажименти в болницата в Благоевград. Да не говорим за огромния брой фалшиви обаждания. Минималните увеличения на заплатите на екипите трудно могат да ги задържат на работа. Но пък толкова ли е трудно да се изисква завършилите медицина по държавна поръчка по една година задължително да работят в системата на спешната помощ? Та нали за образованието си тези млади хора са ползвали парите на българските данъкоплатци?
Другата страна на медала са пациентите. Онези, които наистина се нуждаят от спешна медицинска помощ, но не винаги могат да я получат навреме. И не заради немарливост на екипите или незнание на медиците, а заради купища административни и дори инфраструктурни неуредици. Първи стъпки към преодоляването им бяха направени през 2008-2009 г., след което по този въпрос се появи вакуум във времето. До началото на тази година. Вчера вече категорично бе заявено, че от април се започва работа по изграждането на т.нар. малки пироговчета - първата надежда за промяна на българската спешна помощ. Но истинска промяна, а не да се лепят рани с тиксо, както е досега. А дали е възможно?