Колко още търпение?

Хора с КОВИД-19 умират, докато чакат линейката. Преди това хора с други спешни състояния умираха, докато дойде линейката. Но не линейката е виновна за това, нито Спешната помощ, нито болниците, нито лекарите. Глобите и наказанията не трябва да са за хората в системата - те вече прегарят, а системата съществува благодарение на тях. Но днес вече няма време да бъдат посочени отделни персони, защото в последните десет години българските здравни министри се задържаха на поста по малко повече от година, а опашката на пл. "Св. Неделя" 5 вървеше твърде бързо. Това бе показател за политическа немощ, защото със смените нищо в здравеопазването не се промени към по-добро. Днес системата започва да гърми и все повече семейства го чувстват на свой гръб, а болници и лекари не могат да лекуват. Дори с доплащане! Не са виновни дори невярващите в коронавируса. 

От години е ясно колко екипи са необходими на над 2-милионна София, за да бъде Спешната помощ ефективна? Някой обърна ли внимание? Днес само броим починалите от КОВИД-19 спешни лекари, сестри, шофьори на линейки. Не КОВИД-19 ги уби, а нечие нехайство!

Години, години е ясно, че Спешна помощ спешно има нужда от помощ, но държавата, чиято грижа е тя, нехае. Оправдания винаги се намират. Но на управляващия му е дадена власт, за да намира решения, а не да кърпи и да не може да оползтвори повече от 5 години европарите за Спешната помощ.

Години, години е ясно, че лекарите в определени специалности са на санитарния минимум. Държавата трябва да направи привлекателни тези специалности и повече млади лекари да се насочват към тях, вместо да прави здравни карти, от които нищо не произлиза.

Години ни обясняваха колко много са българските болници и леглата в тях. И се правеше всичко, за да бъдат закривани по административен път или с финансов натиск. Днес никой не казва защо, щом са толкова много, няма кой да лекува не само болните от КОВИД-19, но и хората с останалите спешни, остри и хронични състояния. Колко души с инсулт или инфаркт, но с шанс за живот, ще умират по къщите си в XXI век в държава от ЕС?

Днес сме изправени пред най-страшното - невъзможността на болници и лекари да лекуват. И май не е неочаквано. Причините се коренят в политическото нехайство назад във времето. Оправданието обаче далеч не е "Всяка година наливаме милиони в системата..." Нехайството продължи толкова, че изяде доверието на хората. Те отричат всяка новост и днес трудно може да се отговори на въпросите "Какво е нереформирана система?", "В какво трябва да се състои реформата?", "Как да се проведе?", "Какво да очакваме след нея?", "Колко ще продължи?", "Колко още търпение е необходимо?".

Кой и как ще върне доверието на хората в държавата и държавността?