Колко лесно се става милионер!

Когато Дянков ни каза, че вече сме по-богати, не му повярвахме. Може би защото все още бяхме под силното въздействие на Бойковите охкания как изнамира всяка стотинка, как я спестява, пък после как дълго размишлява къде да я вложи, та затова ги помни всичките. Оказа се, че да станеш милионер е най-лесното нещо. Ако не на света, със сигурност поне в България. Държавата ти продава имот за половин милион, който ти сетне препродаваш за четири милиона. И вече си в списъка на Дянковите богаташи.
Премиерът Борисов много страдаше, че е влязъл само в учебниците по история, но не и в самата история. След скандала с несебърските дюни може да смята въпроса за решен. По повод строителството на училищна сграда в гр. Съединение той се беше похвалил, че е 29 пъти по-бърз от Станишев. Сега може да рапортува, че е изпреварил дори най-богатия в света, мексиканеца Карлос Слим. Навярно и в страната на ацтеките няма как да станеш милионер за броени часове. У нас обаче може. Днес земеделският министър ти продава 29 декара дюни, буквално на следващия ден ги препродаваш осем пъти по-скъпо. Няма нужда дори да изчакаш известно време, колкото президентът Плевнелиев да присъедини Колорадо към България, та съседството със Скалистите планини да послужи като основание да вдигнеш мизата. Няма нужда, защото това е реалната цена на терена. Практически държавата ти го е подарила, колкото и Борисов да се кълне, че цепи всяка стотинка на две.
Несебърският случай може да се окаже ключов за това управление. Тук в оголен вид лъсва схемата, по която мнозина забогатяха за сметка на презастрояването на курортите ни и унищожаването на нашата природа. Тя не е измислена днес, но не е и демонтирана, в името на което уж ГЕРБ взе властта. Заменките си вървят, но вече на завишена цена и в ускорени срокове. Докато вицепремиерът Цветанов протестира в Банско срещу еколозите, които искат да предпазят Пирин от нови рани, фирмата, в която съдружник е кумецът му, рови с фадроми в несебърските дюни. Алчността дотолкова е излязла на показ, че дори не се търсят що-годе смислени оправдания за посегателствата. Отново и отново вината се прехвърля на предишното управление. Процедурата по урбанизирането на тази територия била започнала при Тройната коалиция, сегашната власт не можела да не я довърши, такъв бил законът. Това го казва земеделският министър,  който още се прави на вода ненапита за внесеното почти стогодишно ирландско месо. Ако са искали да сложат край на тази практика, за три и половина години е можело, разбира се, да променят пречещия им закон. Само че тази схема им върши работа. Малко са я поусъвършенствали, колкото, ако се наложи, да си изпати някоя по-дребна риба, в случая заместник-министърката на земеделието. Подписах заповедта, защото ми я поднесоха да я подпиша, казва тя. Кратко и ясно. Бушонът е готов да изгори, но тази готовност едва ли е платоническа.
На мен цялата схема ми е ясна, каза Борисов, без да обясни каква е схемата, но и няма защо да го стори - тя е ясна вече на всички. Онова, за което ГЕРБ се кълнеше най-силно - че ще спре корупцията, се оказа лъжа, която може да има тежки последици. Това се забелязва и от чуждестранните наблюдатели. Дори Ройтерс посочи, че "неуспехът на правителството да се справи ефективно с ширещата се корупция намали преднината на десноцентристката партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов спрямо социалистическата опозиция", и то точно преди изборите. Ако така се развиват процесите, може да се прогнозира, че  след два-три месеца рейтингът на БСП ще бъде по-висок от този на управляващата формация.
Това обаче още не означава, че левицата ще може да състави правителство след изборите, даже да е първа в тях. Предимството й в близкото бъдеще, дори и да се случи, няма да е достатъчно. А ГЕРБ отсега работи за разпиляване на протестния вот между повече политически сили, постлал си е и за евентуална коалиция. Проблемът е дали Борисов ще подтисне егото си и ще се съгласи да направи кабинет от втора позиция. До юли, когато е вотът у нас, още няколко леви партии от Стария континент ще са спечелили изборите в своите страни. За Европейската народна партия ще бъде въпрос и на чест, и на присъствие да има десни правителства поне в няколко членки на ЕС. Много е вероятно една от държавите, на които разчита, да е България, и да упражни върху Борисов влияние в тази посока.
Въпросът пред БСП е не просто да победи, а да бие с резултат, който да й позволи съставянето на правителство. Това означава отказ от всички досегашни сметки и сметчици, довели до няколко загуби и превърнали червени крепости в негостоприемни територии. Успехът е възможен, ако се действа за победа, а не за личната кариера на едного или другиго от елита. В противен случай Дянков ще продължава да ни внушава, че сме забогатели, колкото и това да е в контраст с празните джобове на избирателите.
Други текстове от автора на: ivoatanasov.info