Колекционерството е луда страст, но и отговорност

"Леседра" е една от първите частни галерии в България, основана от Георги Колев през 1990 г. Той завършва международни икономически отношения и дълго време работи в различни сфери на икономиката на България. Интересът му към изкуството и контактите с различни художници през годините го превръщат в колекционер на картини. Георги Колев започва да прави изложби в собствени помещения, по-късно наема различни зали в центъра на София, а през 1998 г. организира пленер, в който участват 42-ма съвременни български художници. След това установява галерията в собствен апартамент на ул. "Милин камък" 25 в кв. "Лозенец", където тя се помещава до днес. В арт салона Георги Колев представя изложби и осъществява срещи между творци от целия свят. В края на миналата година и през февруари т.г. "Леседра" предложи базар на малка графика с цени от 5 до 50 лв.

- Господин Колев, как възникна идеята за този базар?
- Идеята се роди с годините - много български графики пътуват на различни изложби в чужбина и си казах: защо да не ги предложа на българската публика, на хора, които се интересуват. Много пъти са ми споделяли, че невинаги могат да си позволят да купят скъпа творба, затова реших, определяйки ниски цени, да експериментирам за себе си какво би било отношението на хората, които биха искали да притежават графика. Още повече, че графичното изкуство не е толкова задължаващо като пространство, на което да се постави. Иначе през годините, в зависимост от проектите, сме имали различни инициативи за стимулиране на пазара. Но за първи път предлагаме на толкова достъпни цени качествени неща на добри художници, включително млади автори. Основно те са участвали в "Мини принт" и в различни други изложби в чужбина - около 50-ина художници, които в годините, по-постоянно или епизодично, са имали изяви в "Леседра" и други галерии.
- Какви хора дойдоха да разгледат и купиха графики? Какво ви направи впечатление в разговорите с тях?
- Най-интересното и най-позитивното е, че по-голямата част бяха хора, които не познавам. Дошли са под влияние на публикации в няколко издания, включително в ДУМА. Някои от тях с повече гледане си избираха неща, други - по-лесно. Повечето нямаха професионално отношение - питаха ме за техники и др., очевидно не са колекционери.
- Обявихте, че средствата от продажбите ще отидат за подпомагане на художници.
- Да, това правим вече години наред. На "Мини принт" имаме награда за млад автор, която не се изплаща в пари. Купуват се материали и се отпечатват творбите, с които да се представи авторът. В същото време с други художници сме правили и продължаваме да правим нови техни издания. В продължение на повече от 10 години сме издали произведения на 35 съвременни български графици от различни поколения, над 100 и няколко графики, с тираж над 1000-1500 различни отпечатъка. Създаването и отпечатването им струва немалко пари. В повечето от тези години съм се явявал и като издател или като човек, който съдейства за появяването на нови произведения в областта на графиката. Това, от една страна, благородно подкрепя художника, от друга - ми дава възможност да стимулирам и моята дейност, да се създават творби, които да пътуват и извън България. Една от пътуващите изложби в Канада беше обикаляла в продължение на 7-8 години. Друго, станаха част от пазара няколко аукционни къщи като "Виктория" и "Ракурси". Много пъти сме говорили с Павел Тодоров, че трябва да се работи за съвременния художник и да се подкрепя. Да има хора, които съдействат за създаването на нови произведения, за да може след 50 години други като нас да ги продават на аукциони. Ако никой не се грижи за "производството" на нови работи, няма да ги има. Винаги една подкрепа на художниците им дава възможност да направят нещо повече.
- Следващата година "Леседра" навършва 25 години, нали?
- Официално регистрирах галерията в края на 1990 г., но първата изложба направих през май 1991 г. И тъй като свети Георги е патрон на галерията, всъщност тогава започнах дейността. Когато отбелязвахме 20-годишнината, реших, вместо да организирам големи тържества, да отпечатам един каталог, който ще стигне до много повече места и ще остане като документация за осъщественото и постигнатото през годините.
- А как избрахте името на галерията?
- Произлиза от Лесидрен, но и според историята римското име на селището е било Леседра. В тези неща ме въведе навремето Петър Дочев, който вече не е между живите, но беше оценен от гилдията на художниците. В негова памет бяха направени изложби на творчеството му и на хората, които го следват. Той беше изненадан, че реших да кръстя галерията така. Но не ми се искаше названието да бъде свързано с моето лично име или с арт и друг подобен термин, а самото име да се превърне в символ на изкуство. И това наистина се получи.
- Част от галериите, които бяха създадени през 90-те години, постепенно приключиха дейността си. Да съумееш през последния четвърт век в условията в България да поддържаш подобно възрожденско начинание, но и да го развиеш и превърнеш в институция, може да е само въпрос на голяма любов и постоянство.
- Като разговарям с колеги тук и с хора от други държави, които са участници в институции, университети, галерии, оказва се, че на първо място е ентусиазмът. След това е много важно да има постоянство. И в някакъв момент - да има късмет, нещо ново да ти се случи, да откриеш, което да те изведе в друга посока. Давам си сметка, че точно създаването на "Мини принт" и на изложбата малка живопис, която е факт вече пета година, ми даде други измерения не само от гледна точка на отношението, контактите и движението на нещата, но и на финансирането. Участието на чуждестранните художници тук и в издаването на каталога дава друг вид икономическа стабилност. Когато се разчита само на продажбите, нещата са по-спорадични. Особено през последните години, и в разговори с галеристи, и на аукционите, установявам, че нещата невинаги се случват по начина, по който им се иска. В този смисъл продажбите са онова, което може да гарантира постоянството. И може би защото съм бил по-независим от гледна точка на помещения, имах друг вид самостоятелност. Постоянството е свързано с издръжливост, и да подхождаш реалистично, да не се опитваш да надскачаш нещата, защото изпадаш в несъстоятелност - не банкрутираш финансово, макар че и това се случва понякога по света, но банкрутираш като институция. Много съм благодарен на хора като Румен Скорчев, с когото започнахме работата в областта на графиката - от 2000-ата година съвместните графични проекти с Япония, след това създаването на "Мини принт", като цяло представянето самостоятелно на художници от цял свят с живопис, скулптура, но основно с графика. Не само мое мнение е, че графичното изкуство дава възможности във всяка посока на съвременните търсения.
- Галерията е за съвременно българско и чуждестранно изкуство. Водите ли статистика автори от колко страни са били представяни през годините?
- Ако говорим за международните изложби като Графика малък формат, която ще се проведе за 14-и път от юни до края на август-началото на септември т.г., става дума за няколко хиляди художници. Авторите, с които трайно имаме отношения, участват и в единия, и в другия проект, те са около 200-250 души. С голяма част се познаваме лично и по повод изданието "20 години Леседра", и организирайки самостоятелните им изложби. Като самостоятелни изяви за малко повече от 10 години са представени над 50 художници от 20 и няколко държави, включително Австралия и Нова Зеландия. А в живописната изложба, която е подредена до края на февруари, участват 230 автори от 44 държави от Европа, Япония, Мексико, Того, Мароко, Израел... една представителна панорама на съвременното изкуство по света. Всяка година и за "Мини принт", и за живописната изложба идват по различно време по 15-20 художници. Личните контакти продължават и това е част от доверието, което се изгражда помежду ни.
- На изложбите, които пътуват в чужбина, представяте автори, участвали във вашите експозиции, като изпращате колекция от техни произведения в различни галерии, с които имате контакти.
- Първите ни изложби бяха през 2007 г. в Холандия и Италия, където има голямо биенале на графиката в Кремона. Бях поканен да представя съвременни български художници. Направих една колекция от 20 съвременни автори от различни поколения. След това чрез Гръцкото сдружение за съвременна графика я показахме в Атина (2008). Нещата така се развиха, че установихме контакти с институции, свързани с художници или с университети в САЩ, Канада, Нова Зеландия, Северна Ирландия, и тази изложба продължи да пътува. Междувременно част от тези автори и други можеха да бъдат показани на няколко места едновременно, тъй като графиката се тиражира. Със Сдружението за японска графика повече от 10 години разменяме представяния у нас и в Япония. За миналогодишното те ни предоставиха специално изработена ръчна хартия, 15 български автори създадоха своите произведения, които изпратихме и бяха представени там в две големи изложби.
- Пленерите и уъркшоповете, които организирате, са ценна форма за творчество и контакти между самите художници.
- Пленерите са нещо, което се случи преди доста години. Захванах се със строителството на селище за художници в Лесидрен, но върви по-бавно, отколкото трябва. Миналата година като експеримент поканих няколко чуждестранни автори и те под формата на пленерна работа, навън, във временни помещения, където инсталирахме преса за печатна графика, направиха доста интересни неща. В продължение на месец и половина минаха автори от САЩ, Канада, Нова Зеландия и беше много любопитно. Това начинание продължава, но ми се иска да завърша селището с ателиета за работа, няколко стаи за живеене и голяма изложбена зала. Целта е по-амбициозна, отколкото очаквах...
- Когато идват творци от други страни, срещате ли ги с наши ученици и студенти?
- Задължително го правим. Посещаваме университета във Велико Търново, ателиетата на НХА в София, НГИИ "Илия Петров", факултета на СУ за изобразително изкуство. По този начин например преди няколко години официално представихме живопис на студенти от НБУ. С един от японците, който беше спечелил първата награда и гостува у нас, а следващата година имаше самостоятелна изява в Токио, успях да изпратя около 20 произведения във формат 15/15 и те участваха в изложба. Миналия декември бяха представени в друга изложба, пак в Япония. Каквото е възможно, трябва да се прави.
- Освен че експонира изложби, галерията и продава творби. Има ли в България много ценители и колекционери, които редовно отделят средства, за да купуват картини?
- В първото десетилетие на галерията успях да превърна в колекционери няколко десетки приятели и близки. Тъй като идвах от бизнеса, имах доста контакти с хора от тези среди. Оказа се, че колекционерите не падат от небето, а трябва да се работи за тях. През годините те се пристрастиха и част от тях са представени в каталозите на "Леседра". С времето мнозина от колекционерите, които познавах, повече или по-малко се сблъскват с проблема на всеки колекционер - какво да прави със своята колекция. Част от тези хора, с които и днес се виждаме, купуват по-малко или дори не купуват, защото няма къде да съхраняват творбите. Друг момент, който по отношение на пленерите беше много подкрепящ, бяха няколко чуждестранни колекционери, които се появяваха и в един момент оставаха по-трайно. Имаше периоди, в които буквално се случваха чудеса - купуваха по цяла колекция с 15-20-30 произведения. С това, че се концентрирах малко повече към графиката, се появиха и колекционери извън България, които купуват по интернет, особено малка графика. Характерно за българските колекционери е, че те предпочитат да купуват 99 процента български произведения. Покупката и продажбата невинаги е нещо предсказуемо, има и момент на изненада и на шанс. Зависи и от художника, от неговата енергия, излъчване. Колекционерството си е луда страст, същевременно и отговорност. Има много примери и по света на разпилени колекции, немарливо съхранявани и т.н.