Когато се наливаха основите... на допустимото беззаконие

Построих върху блока една малка къщурка - има-няма двеста квадрата. Отстрани залепих барбекю и един висок комин турих над него, та да смуче въздуха и да не пречи на гълъбите и на летящите хора. Водоснабдих обекта, така го нарекох, по мой си начин. Аналогично го захраних с електроенергия и поставих табела на входа, че всеки живущ има право да посещава новата социална придобивка над тавана. Никой освен мен нямаше ключ, но и щастието никога не е пълно. Изкефих се, е, вече мога да давам право, макар и лицемерно и формално като законодател, усетих се правораздавач, макар и само за миг. Миг като вечност.

Но винаги се намират лоши хора, лишени от ключ или от чувство за малоценност, накиснаха ме и довтасаха без предизвестие от Държавната комисия за строителен контрол. Заедно с тях пристигна и бронетранспортьор от общинските власти. След малко на токчета, засукана и бодра, се появи и тежката артилерия от Народното събрание в лицето на жена. Обкръжиха ме и снеха биометрията и показанията ми.

- Обектът е незаконен, но допустим - чух да говори някакъв с архитектурен диалект.

- И е изграден при, преди и по повод въвеждането на сградата в експлоатация - съгласи се тежката артилерия от парламента.

- Обаче го няма в книжата - възрази дебелият специалист от строителния контрол.

- Книжата не са актуализирани - уведоми ги общинарката. - Има екзекватури, които са при нас. Ще ги донеса.

Докато чакахме екзекватурите, аз палнах барбекюто - да похапнем, преди да ме разстрелят. Сложих бира на масата и ракия под масата.

- Коминът е достатъчно висок. Няма опасност някой гълъб или въздухар да се задуши от дима - експертно заключи дебелият.

- И месото е вкусно - съгласи се парламентарната артилерия. Чак да й се чудиш - уж слабичка, а най-много яде.

Онази от общината се върна с бронетранспортьора си само след час. Носеше екзекватурата в кожен куфар и две кила наденица в плетена торба.

Не знаех какво означава тази сложна дума, но когато отвори куфарчето и разпъна оня ми ти бял чаршаф със стрелки и линии, кръстосващи се като шпаги на пияни рицари, се оказа, че екзекватурата е изготвена по моя молба. Горе вдясно имаше щемпел с входящия номер на молбата ми. Потвърдих вербално този факт. С общинарката сме фатално близки оттогава.

Така приключи първият етап от узаконяването на къщата ми. 

Сега ме проверяват от антикорупционната комисия. Те са най-корумпирани и като нищо ще трябва да им пека месо поне два дни. Нищо.

Накрая ще ме сготвят онези от прокуратурата. За тях знам, че режат до кокал. Обичат живите мръвки и червеното вино, дето капе като кръв от тях и не се съсирва. Затова в червено се обличат. Кръвопийци. И това ще го изживея.

Важното е доброто да победи закона, а демокрацията - справедливостта. Един живот живеем, какъв е смисълът да го усложняваме до недопустимост?