Когато се наливаха основите

Проф.Димитър Иванов, председател на редакционния съвет на в."Земя"

Крайъгълен камък, обединяващ с неразрушима спойка всичко, свързано с индустрията, е строителството. То връща читателя назад във времето, когато по думите на поета Пеньо Пенев "се наливаха основите". Когато цяло едно поколение вгражда сянката си в строителния летопис на България.
...
На 16 септември 1945 г. е открит официално за експлоатация първият социалистически строеж - жп линията Крупник-Кулата, която свързва не само селищата от долината на Струма, но е и част от международната съобщителна артерия за връзка на Европейския север през София със Солун и Средиземно море.
Съживяването на икономиката се сблъсква с липсата на електропроизводствени мощности. Затова правителството решава да разработи петгодишен план за електрифицирането на страната.
...
Първият язовир, предвиден за изграждане по водносиловия път на р. Въча, е "Ташбоаз" ("Васил Коларов") с обем 63 млн. куб. м. За строителството му (първи етап) са необходими около 365 млн. лева, изплащани от получената допълнително 14 млн. квтч електроенергия още през първата година. За набирането на средства за язовира е образуван енергосиндикат, който сключва народен заем с гражданите от Пловдивска област в размер на 350 млн. лева.
Страната живее и с имената на обекти като язовир "Копринка" ("Георги Димитров"), на водните електрически централи "Видима", "Тъжа", "Мездра", на напоителните и отводнителни системи покрай Дунав (Никопол-Белене-Свищов), на Сандровската и Бръшлянската напоителна система. Един след друг никнат и първите големи обекти на промишлеността - Химическият комбинат в Димитровград, Содовият завод в Девня, Заводът за селскостопански машини в Русе, Заводът за помпи във Видин, Металургичният завод в Перник, Силнотоковият и Слаботоковият завод в София, Кабелният завод в Бургас. С тях започва индустриализацията на България, а в тяхна помощ се раждат още десетки - за енергия, за суровини и за полуфабрикати.
...
По онова време - края на 40-те години, се ражда бригадирското движение. То възниква спонтанно сред селската и градската българска младеж.
...
Първата младежка строителна бригада (18 000 души) участва в изграждането на Прохода на републиката ("Хаинбоаз"). На жп линията Перник-Волуяк работят 24 000 млади строители, на язовир "Росица" - 4000. На младежки строителни бригади са поверени още язовир "Копринка", язовир "Тополница", далекопроводът Своге-Курило-София, жп линията Ловеч-Троян и, разбира се, обектите в Димитровград, между които първенецът на голямата химия - Азотноторовият завод. Димитровград става емблематичен знак на млада България.
...
Най-важните строежи, очертаващи новото лице на България, се изграждат с помощта на Съветския съюз, който предоставя суровини, машини, проекти и опит.
На 3 юли 1950 г. е създадено смесеното съветско-българско строително дружество "Совболстрой", на което се възлагат основни промишлени обекти: Бухово, металургичният завод "Ленин" и ТЕЦ "Република" в Перник, Содовият завод в Девня и Оловно-цинковият завод в Кърджали.
...
Откриват се хидросистемата "Искър", Баташкият водносилов път, Медодобивният завод в Пирдоп.
...
През юни 1954 г. е открит Мостът на дружбата между Русе и Гюргево.
...
Три години по-късно, на 5 ноември 1957 г., в Перник е открит Металургичният завод "Ленин". Тази дата влиза в историята като ден първи на българската черна металургия и става Ден на металурга. Завършени са язовир "Студена", предназначен да снабдява с питейна, битова и промишлена вода металургичния завод, ТЕЦ "Република" и др. Влиза в строя содовият завод "Карл Маркс" в Девня.
...
Голямото строително настъпление през 70-те и 80-те години има за резултат енергийната каскада "Арда", водносиловата каскада "Белмекен-Сестримо", хидроенергийната каскада "Доспат-Въча", ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Марица-изток 3", атомната електроцентрала "Козлодуй". Въвежда се в експлоатация Девненският химически промишлен комплекс, предприятията за минерални торове, химическите заводи в Стара Загора, Видин, Враца, нефтохимическите комбинати в Бургас и в Плевен, миннообогатителните комбинати "Медет" и "Елаците", металургичният гигант "Кремиковци", циментовите заводи в Димитровград, Девня, Бели извор, Плевен, Темелково. Построени са текстилните комбинати в Пловдив, Благоевград, Враца, Хасково, Разград, захарните заводи в Лом, Девня, Горна Оряховица, заводите на фуражната, консервната, млекопреработващата, хлебарската, месопреработвателната промишленост, фармацевтичните предприятия, нови кравеферми, птицеферми, свинеферми. Започват производство заводът за полупроводници в Ботевград, заводите на тежкото машиностроене, на електрониката, предприятия на военната и на леката промишленост. Множат се обекти на културата, просветата и спортното строителство.

Из книгата "Възход и падение на социализма в България 1944-1989"