Когато прокурорите станат критици

Дали не трябва да се връщаме към антисталинската литература? Манделщам през 1933 г. е написал:
Ний живеем без слух за страната под нас,
десет стъпки встрани глъхне нашият глас,
но дори в полугласните теми
става реч за планинеца в Кремъл.
Когато поезията бъде привидяна като политическа опасност, тъмната сянка на диктатурата настъпва. Дори и когато не говорим за стихотворение, а за текст на рап-песен. Когато прокурорите започнат да се правят на литературни критици, правото заприличва на сюрреализъм.
Защо изведнъж обвинителите се самосезираха за текст на песен, който е насочен срещу партия ГЕРБ, дори и критиката да е изразена по хулигански начин. Бардът на тази власт, изпълнителят на "Нашата полиция", първият приятел на Цветан Цветанов - Веселин Маринов, пее:
Горчива обич нека ме опива.
От старите винари още знам,
че истинското вино е горчиво.
За подсладено - няма да те дам!
Текстът е политически скандален. Лирическият герой иска да бъде опиянен, най-вероятно, защото това е единственият начин да понесе мъдрото и бодро управление на ГЕРБ. Да не говорим, че в песента се казва, че истинското вино било горчиво, което влиза в остро противоречие с европейските директиви и вероятно е опит на лирическия герой да оплюе успехите на властта в работата с еврофондовете.
Къде е прокуратурата, че не привика изпълнителя Веселин Маринов, нищо че песента е поне от 15 години? Оттук нататък всеки, осмелил се да напише или изпее нещо, трябва да е готов да го обясни. Поетите не бива да заспиват, а да се готвят за призовки посред нощ и посещения в прокуратурата за вечерни литературни дискусии.
Вън от шегата - няма значение дали текстът на двамата рапъри има литературни достойнства. Няма значение харесва ли ни той или не. Прокуратурата няма място в литературата. Държавните обвинители не могат да бъдат естетически оценители на метафори. Те не могат да осъдят голям престъпник, а са се заели с поп-културата. Когато прокурорите потърсят теми за работа в литературата, значи държавата наистина е заприличала на психиатрия. И всичко това е страничен ефект от огромната машина за безсмислици на властта. Управляващите са машина за лозунги и заради това се почувстваха уязвени в сферата на литературата. Очевидно имаме нов феномен - бъдещата диктатура разпозна музиката като свой естествен враг. Защото свободното мислене и ботушът не се понасят. Но кой, кой позволи на прокурорите да се правят на критици? Кой им развързва ръцете да разпитват музикални изпълнители? Не се заблуждавайте - почва се отдалече. Близо е мигът, когато всеки ще може да бъде привикан да обяснява произхода на нелегалните си мисли.
България не се променя. Най-доброто описание на шизофреничната ситуация днес може да намерим у Гео Милев. В статията "Полицейска критика" той казва:
Забранено е -
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете
а най-сетне и
да се живее.
Длъжен съм да ви предупредя. Извършването на което и да действие от тези може да ви нареди сред противниците на ГЕРБ.