На фокус
Когато някои искат истината да замлъкне
Както в случая с покушението над папа Йоан-Павел тт, така и в случая "Георги Марков" липсват всякакви доказателства за съпричастност на България
/ брой: 210
Антон Гицов
На 6 септември т.г. БНТ обяви, че във връзка с "убийството" на писателя Георги Марков в Лондон преди 36 години, на следващия ден ще бъде излъчен филмът "Накаран да замлъкне" - копродукция на германски и две български компании, между които самата БНТ. Специално внимание на "убийството" БНТ отдели и миналата година по повод 25-годишнината от смъртта му.
Учудващ е мазохизмът, който проявява БНТ по повод смъртта на писателя, която беше активно използвана по време на студената война за хвърляне на петно върху България. Същото беше сторено и по повод покушението над папа Йоан-Павел тт в Рим на 13 май 1987 г., за което беше обвинена България, и в резултат на това фалшиво - вече доказано - обвинение, беше съсипан животът на представителя на "Балкан" в Рим Сергей Антонов, който беше арестуван, обвинен за съучастие в покушението над папата и държан в затвора и под домашен арест близо две години и половина.
Както в случая с покушението над папа Йоан-Павел тт, така и в случая "Георги Марков" липсват всякакви доказателства за съпричастност на България. Като ко-продуцент, БНТ, която би трябвало да е обективна и да не допуска безотговорно очерняне на страната ни и да вземе мнението и на български специалисти и журналисти, разследвали случая, които имат по- особено мнение по обвиненията за убийство с чадър. Като например да се допита до журналистката Ангелина Петрова, която в книгата си "Убийте котката на Георги Марков" и в публикации, като се позовава на факти, разбива на пух и прах версията за неговото убийство със сачма, изстреляна от чадър и съдържаща рицин. Тя посочва следното:
- Досега не е открито нито едно безспорно доказателство за предполагаемото покушение, което е и причина да не бъде открито и досега във Великобритания съдебно дело срещу неизвестен извършител.
- След смъртта на Марков е направена рентгенова снимка и разрез на мястото на убождането, но сачма, която да е съдържала рицин, не е открита от патолога Руфъс Кромптън. Тя е открита по-късно от някой си д-р Дейвид Дал, работещ в строго секретен институт по въоръжения с химическо и биологично оръжие към британското военно министерство (!). Но и той самият избягва да направи категорично заявление, че Марков е убит по този начин, като си служи с фразата "възможно е".
- По мнението на френски експерти каналчетата в миниатюрната сачма не могат да поберат достатъчно рицин, който да убие човек.
БНТ би следвало да се допита и до българския медик доцент Александър Алексиев, който в интервюта и в във "Всяка неделя" изразява следното мнение:
- Никъде не е обявено кой е извадил "отровната сачма" от бедрото на писателя. Количествата рицин, които биха могли да се поберат на една сачма, не биха предизвикали дори локално възпаление
- Марков е имал здравословни проблеми, боледувал е от туберкулоза, бил лекуван от сепсис в миналото, и най-вероятно в резултат на одраскване от домашната им котка е развил тежка септицемия, на която сърцето му не е издържало. Още повече, че съпругата му Анабел не е отишла да вземе рецептата за антибиотик, оставена от лекаря, на който се е обадила, а когато постъпил в болницата, лекарите започнали лечение с разтворим аспирин, а много по-късно включили антибиотици, които вече не могли да спрат тежката инфекция на кръвта.
Отделно възниква въпросът възможно ли е опитните българските секретни служби, при това в съучастие със съветските такива да са толкова глупави, че да разчитат, че сачмата в тялото на Георги Марков, която ще причини смъртта му, няма да бъде открита. Но тези въпроси не интересуват ко-процуцента - БНТ. А показването на филма и поддържаната недоказана теория за "убийството" носят и скрито политическо послание: Марков е убит от комунистическата власт, а БСП е наследник на БКП, значи всеки би следвало да си направи извода що за партия е това... Но това, ако и трудно, може да се отмине, не може да се отмине недопустимата антибългарска позиция, поддържана така упорито от националната ни телевизия.
В подобен дух бе и инициативата на БНТ "25 години свободна България" с призив към зрителите да разкажат в текст или снимки как преходът е променил живота им. Тъй като България не е била свободна не само при комунистическия режим, но и при царуването на Фердинанд и Борис III, които еднолично се разпореждаха със съдбата на държавата, и във вековете преди турското робство българските царе са упражнявали еднолична власт, сами са творили закони и раздавали правосъдие, беше очевидно, че лозунгът на БНТ "25 години свободна България", съвсем нелепо, но очевидно преднамерено визираше главно 45-те години комунистически режим като единственият период, в който българите са били лишени от свобода.
На чии интереси служи наистина Българската национална телевизия с такива предавания и инициативи?