Когато мечката...

Народът си го е казал: "Когато мечката заиграе у съседите, ще дойде и у нас". Само дето на нас сега не ни остава друго, освен да се надяваме поговорката да не е валидна поне в случая с оттеглянето на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария от България. Фондът трябваше да спре дейността си у нас още в края на 2015 г., останаха за още една година. Защото държавата ни нямаше готовност да се справи с нещата, които фондът правеше. От догодина обаче наистина МЗ ще трябва да справя с този проблем и да плаща за превенцията и лечението на ХИВ и СПИН. По около 4 млн. лв. на година. Дали ще стигнат, засега е трудно да се прогнозира. Все пак да не забравяме, че в продължение на 12 години фондът даваше годишно по 5 до 10 млн. лв. за ХИВ, СПИН и туберкулоза. И за да не влизаме в ролята на лошия пророк, може би сега е моментът да си извлечем поуки от горчивия румънски опит, когато преди 6 години фондът се оттегли северната ни съседка. Международна статистика сочи, че в периода 2006-2010 г. новоинфектираните случаи са били между 170 и 2740 души, а през 2013 г. те са 5300! До оттеглянето на фонда Румъния бе пример за превенция на ХИВ и СПИН в затворите, разпространявали са се над 18 300 чисти спринцовки, а през 2013 г. са били над 6 пъти по-малко. Тогава Румъния алармира и за опасен ХИВ вирус, който убивал по-бързо от познатия.
Ще може ли МЗ да задържи изградената и добре работеща мрежа от кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН и да гарантира по-нататъшното й функциониране? Ще има ли пари за това и за мобилните кабинети за теренна работа с уязвимите групи? Ще стигне ли до училищата, затворите, ромските махали и да образова хората? Ще може ли да плаща лечението им? Защото не става въпрос просто за СПИН, но и за туберкулоза. При това за нови вируси, които са по-опасни от досега известните.