Когато изборите станат търговия, пазарът измества политиката

Антоний Тодоров (роден през 1957 г.) е възпитаник на френската езикова гимназия в София, доктор на политическите науки, професор по политология в НБУ, гост-професор в Свободния брюкселски университет (Брюксел), Бургундския университет (Дижон, Франция). Член на Асоциативния съвет на Университетската агенция на франкофонията, член на УС на Международния център за социални науки (CISH) на ЮНЕСКО, член на научния съвет на Националната мрежа на домовете за науките за човека, Франция, и др.


"Няма вече твърди поддръжници на партиите и това е най-сериозният въпрос, който трябва да обсъждаме  "
"Какво направиха кметовете, за да не може в града да се наредят от една страна гета, а от друга - затворени комплекси със собствена охрана и дори собствена пречиствателна станция?"


- Проф. Тодоров, имат ли все още някакво значение изборите?
- От изборите, които отминаха наскоро, това е въпрос, който си задавам в частен порядък, но мисля, че той става обществен. Да, знаем, че поради формалните причини на представителната демокрация няма как да минем без тях. Все ще се правят избори. Мисля обаче, че изборите все повече започват да се изпразват от онова съдържание, което обичайно им се придава, а именно - на инструмент на волеизявление на едно общество, което формира своите управляващи. Тези избори изглеждаха до голяма степен предопределени. Тяхната организация показа много недъзи - недъзи повече на обществото, а не толкова на Изборния кодекс, за който толкова много се говори. Обществото се оказа нечувствително към един инструмент, който по принцип би трябвало да бъде демократичен. Всъщност аз много добре знам, че изборите не са непременно демократичен инструмент. Достатъчно е само да припомня изборите от Германия от 1933 г., използвани за това повече да няма избори чак до края на Втората световна война. Значи изборите могат да бъдат изключително недемократични и само от обществото зависи те да не бъдат такива.
Част от въпроса за тези отминали избори е, че те по никакъв начин не бяха ключови. Нямаха никакво особено значение за политическото развитие на страната. Да, дойде времето да бъдат избрани нови кметове и общински съветници, т.е. нещо като процедура, като обикновен дневен ред. Те не са ключови, защото никаква радикална промяна не настъпи.
- А обществото очакваше ли радикална промяна?
- Изглежда не. Значи играта е и от двете страни. Не се разместиха по никакъв начин политическите съотношения, поне такива, каквито ги видяхме през 2014 г. след извънредните парламентарни избори. Тези избори затвърдиха нещо, което вече имахме - едно статукво. В българския политически език това е винаги нещо лошо. Рядко има хора, които казват: ами ако новото се окаже по-лошо от статуквото, да не би пък да излезе така, че статуквото е по-доброто?
- Тези избори са рекордьор по нарушения. Как мислите, ще бъдат ли навсякъде признати за легитимни?
- В този случай има две страни. Едната е чисто юридическата, как съдът ще се отнесе към представените доказателства. Втората, която ми се струва далеч по-важна, е кои са истински заинтересовани от това тези избори да бъдат касирани и пренасрочени. Не виждам желание в по-голямата част от политиците, освен, разбира се, у някои партии и кандидати, които оспорват конкретни резултати. Като цяло не виждам особено желание сред партиите да направят наново тези избори, защото резултатите могат да се окажат още по-лоши. Второто нещо е, че не виждам и ентусиазъм в обществото. Ако няма подкрепата на обществото, хайде да го кажа - на улицата, няма как да се случи, според мен. Ако бъдат обявени за невалидни изборите и пренасрочени, това ще бъде огромно учудване за повечето хора.
- Мислите ли?
- Искам да бъда правилно разбран. Безобразията в цялата организация на изборите са повече от достатъчно. Показани бяха преправени протоколи в резултат не толкова на желание да се напише някакъв резултат, въпреки че и това го допускам, колкото от абсолютна некомпетентност.
- Проблеми с протоколи е имало и в други избори, вярно, не в такъв мащаб, но арогантното отношение на председателя на ОИК София и случилото се в "Арена" са потресаващи.
- Така е, да, но какво стана. Под натиска на Борисов, тя подаде оставка, т.е. има виновен, който е поел вината, и обществото би трябвало да забрави за случая. Но наистина имаше арогантност, невероятно несъответствие между говоренето на представителите на комисията и това, което всички виждаха с помощта на медиите. Имаше някои прости техники, които можеха да предотвратят случилото се, като например да заключат чувалите с бюлетините и да направят график, в който всяка секционна комисия да се яви. Това беше голямо безобразие, но беше най-вече в София. Колкото за протоколите, там вече се виждат несъвършенствата на нашата изборна система, в която отчитането става веднага на място в секциите и често зависи от компетентността, а понякога и от възможността всички партии да имат представители на места и да присъстват докрай. Да не говорим, че броенето на бюлетините в секциите би трябвало да е публично. Би трябвало да има възможност обикновени граждани, които са гласували, да видят как става това. Виждал съм във Франция как се прави. И там се използват училища за изборите. И там помещенията са същите като тук. Ако има двама-трима граждани, които искат да видят как се брои, те отиват. Да не говорим, че самата секционна комисия кани някои от гражданите да участват в броенето.
- Ниската избирателна активност какво е, отказ от избори?
- Процентите са едно, но нека броим хората. То и това число подлежи на ревизия - 3 400 000, колкото според официалните данни са гласувалите. Но това число е изчислено. То е обявено само за референдума, а не за местните избори. Както разбирам, различен брой хора са гласували за общински съвети, за общински кметове, за кметове на райони. Различията са доста големи. Тези избори в някакъв смисъл са рекордни, като не е преминат още ниският рекорд от втория тур на президентските избори през 2011 г., когато гласувалите са 3 330 000. Аз се питам - това демотивиране на гражданите да гласуват какви стратегически последици ще има? Докъде ще продължи? Някои са склонни да смятат, че ще се стабилизира на тези нива 3 400 000 - 3 500 000. Не съм много сигурен. Не виждам защо да се стабилизира. Ще кажете - ами само твърдите поддръжници. Ала няма вече твърди поддръжници на партиите. Това е може би най-сериозният въпрос, който си заслужава да обсъждаме и не задължителното гласуване ще върне гражданите при урните. Ако ти си отвратен от изборите и не искаш да гласуваш, каквото е за съжаление най-голямото мнозинство, и то сред младите? "За какво да гласувам", ми казват моите студенти, и аз имам затруднения да отговоря винаги, да обясня, че има различни модуси, че могат да гласуват "за", "против", че могат и да си девалвират бюлетината, да я направят невалидна, но все едно, няма ентусиазъм и той е все по-малък.
- Как си го обяснявате?
- Разочарование от начина, по който функционира основаната на тези избори демокрация. Аз смятам, че ние сме стигнали почти до предела на демократичността на изборите. Все повече те ще се превръщат в абсолютно недемократичен инструмент. За да бъдат демократичен, да се ентусиазират гражданите, трябва нещо да се промени. Едното е например избирателната система. Другото е да се допълнят изборите с други демократични процедури, които сега липсват. Давам веднага пример. В няколко населени места кандидат-кметовете на балотажа са получили равен брой гласове. Ще се насрочат нови избори. Това обаче е типичният случай на прилагането на една стара демократична процедура като тегленето на жребий. Ще кажете, ама как. А защо не? И двамата са достойни, стигнали са до втори тур, теглете жребий. Тегленето на жребий може да се разшири като практика. За кметовете, минали някакъв праг, за първите двама - теглим жребий, не правим балотаж. Балотажът винаги разделя. Два гласа могат да го решат, четири гласа. Тук вече няма партийна привързаност, очакваме кметът да работи за всички.
- Не ви ли се струва, че хората се отказват да гласуват, защото вече въобще не се говори за политика?
- Като говорим за причините за оттегляне от гласуване, те не са технически. Когато изборите се превърнат в обикновена търговия, пазарът измества политиката. Вече не се говори за политики и особено пък в последните избори. Основното послание на повечето кандидати беше: Аз ще правя нещата по-добре от другите. Тези, които бяха избрани отново за кметове, казваха: Ще продължим по същия начин. Нищо политическо няма в това. Когато казват, че са управлявали успешно, то е само лична хвалба. Когато оценяваме успешните кметове, по какво ги оценяваме? Защото са направили нещо по-скоро за горната средна класа в града си - паркинги, по-добър достъп за автомобилите? Какво обаче са направили те специфично за намаляване на гигантските социални разлики между кварталите? Между начина, по който кварталите изглеждат и се управляват? Колко кметове успяха да се справят с ромските гета, освен да пратят булдозери? Ето тези теми въобще не присъстваха в дебата. Така че политиката изчезна, а политиката се занимава с управлението на тези различия и политиката възниква тогава, когато има неравенства.
- Неравенствата въобще не бяха споменавани. Говореше се как ще правим улици, градинки, спортни площадки.
- Да, и това се представяше като правене в името на всички. Само че не е. В колко от тези детски градини например достъпът е на деца от ромските квартали? Да, всички деца трябва да могат да ходят на детска градина, но веднага въпросът е тази услуга за всички ли е истински достъпна? Ето за това не се говори. Ето това са трудните въпроси. За тези неравенства никой не говореше. Казват, кварталите нямаха канализация. Често се оказва, че е така в луксозни квартали, които са със септични ями или собствени пречиствателни станции. Какво направиха кметовете, за да не може в града да се наредят от една страна гета, а от друга затворени комплекси със собствена охрана и дори собствена пречиствателна станция? Мисля, че там е заровено кучето, там е политиката. Другото е администрация. Очакваме всеки кмет да поддържа улиците и тротоарите. Всеки. Това не е политическа програма. Затова казвам, че когато единият обещава: аз по-добре ще го правя това, той всъщност влиза в ролята на мениджър. Ако ще е мениджър, дайте не да ги избираме кметовете, а по закона за държавния служител да минават селекция. Най-компетентният печели мястото и го назначаваме. Това са две различни процедури. Ако ще е политическа, трябва да се говори за политически неща, т.е. за неравенството, за конфликтите и как се решават. Ако ще е мениджърска, тогава да гледаме Закона за държавния служител.
- При толкова много власт, съсредоточена в ГЕРБ, в ситуация на авторитарен режим ли сме вече?
- Въпреки че ГЕРБ са хегемони, все още не са монополисти. Но стъпките са направени. Вече имат контрол навсякъде. За този риск трябва да се говори, защото ГЕРБ по начина си на функциониране е недемократична партия. Обикновените членове на ГЕРБ нямат никаква власт. Те се събират на форуми само за да аплодират ръководството или за да приемат вече взетите решения, въпреки че имаше вътрешни конфликти по време на номинациите, някои напуснаха или по-скоро бяха напуснати. Но това не значи, че вътре тече демократичен процес. Проблем е, ако такава партия получи монополна политическа позиция и я превърне в начин, по който цялото общество функционира. Това е опасно - една партия, която се представя като партия на целия народ в смисъл на всичките му прослойки. Това е самопредставянето, не аз така я квалифицирам. Но ако се превърне във всенародна партия, тя ще бъде всичко. В някакъв смисъл част от вината е и на тези партии, които са в опозицията, защото те дадоха на тепсия много позиции на ГЕРБ.
- Има ли полезен ход БСП, за да излезе от позицията, в която е?
- Дълга програма е необходима и упорити усилия, но най-вече прекъсване на това, което и обществото вижда - връзките с корпоративни частни интереси, които се възползваха и употребиха БСП. Трябва да се види, че вече няма такова нещо. Ако БСП не успее да прекрачи този праг, полският вариант чука на вратата. Стогодишната история не е гаранция за още 100 години. БСП трябва да преустрои отношенията си с обществото. Ако БСП мисли, че лесно ще заиграе ролята примерно на СИРИЗА в Гърция, няма да може, защото носи твърде много история. Няма да стане така. Но се вижда, че пространството на лявото е по-широко. Социалистическата партия трябва да бъде видима на местата, където има неравенства, където има хора, които се чувстват преследвани, гонени, бити, маргинализирани, изхвърлени от обществото. Социалните й опори са там. Но тези хора не са непременно най-бедните. Ако успее, ще има пробив, ако ли не, ще има бавна смърт.