Когато един живот гасне, други няколко може да бъдат спасени

Д-р Георги Арабаджиев е завършил медицина през 1989 г. в Стара Загора. От 1990 г. е асистент по анестезиология, а в момента е главен асистент в Стара Загора. Доктор е на медицинските науки. Работи като анестезиолог-реаниматор и координатор по донорство в УМБАЛ "Проф. Ст. Киркович". Специализирал е в Англия и Германия.

"За да си координатор по донорство, трябва да си много наясно с вътрешното си "аз"

- Д-р Арабаджиев, какво представлява работата на координатора по донорство?
- За да си координатор по донорство, трябва да си наясно с вътрешното си "аз", дали си узрял за такава дейност. Тежки са контактите с близките на хора в мозъчна смърт. На тях трябва да съобщиш, че техният близък всъщност вече е мъртъв - това е тежка задача. Човекът е мъртъв, но тялото му е живо и органите му работят. Трябва да обясниш на близките колко е важно за останалите хората в обществото, за тежко болните хора. Така в лимитиран във времето период те трябва вземат решение дали да ги дарят или не, за да не настъпят необратими увреждания на все още работещите органи - сърце, бял дроб, бъбреци, черен дроб, черва. Именно координаторът е този, който трябва да обясни на близките на починалия, че тези органи може да дадат шанс на други няколко души да живеят. България бе на последно място в Европа по донорство, но не защото хората не искат да даряват или по религиозни причини, тъй като  единствената религия, която не признава мозъчната смърт за смърт, е хиндуистката.
- Какво казвате на семейства, които се колебаят?
- Не си позволявам по някакъв начин да уговарям тези хора да дарят органите на своя близък, защото смятам, че това не е честно спрямо тях. Просто им обяснявам, че техният близък вече не може да живее сам.     
- Каква е разликата между кома и мозъчна смърт?
- На пръв поглед и двамата пациенти изглеждат еднакво - и единият, и другият лежи и "спи", и двамата дишат благодарение на апарат, мониторите показват, че и двамата имат сърдечна дейност, имат артериално кръвно налягане, и двамата са топли, но този, който е в кома, може във всеки един момент да се събуди и да живее нормално без никакъв неврологичен дефицит, а този, който е в мозъчна смърт, повече никога не може да е жив, защото след около 70-72 часа вече всички органи претърпяват необратима увреда и се стига до смърт на цялото тяло.
Комата е близко състояние до общата анестезия, при която човек е в пълна упойка. Това е състояние на безсъзнание и арефлексия, липсват рефлекси. Има и по-леки състояния на кома, при които човек може да сгъва крайници, да издава звуци и пр. Когато по скалата на Глазгоу човек е в кома в трета степен, той не реагира ни на болка, ни на словесни команди. Но при човека в кома няма критерии за мозъчна смърт, защото има кръвоснабдяване на мозъка. А при човек в мозъчна смърт кръвта не стига до мозъка. Затова правим изследване, при което се установява каква е циркулацията на кръв в мозъка. Дори да има една артерийка, която кръвоснабдява малка част от мозъка, което е гарантирано несъвместимо с живота, не можем да казваме, че този човек е в мозъчна смърт. Преди да декларираме, че един човек е в мозъчна смърт, провеждаме редица изследвания, които през определени часове се повтарят... Как, с каква съвест, мога да експлантирам органите на човек, за когото не съм абсолютно сигурен, че е в мозъчна смърт? Дори никой да не знае, как мога аз като лекар да продължа да живея, да работя, да спя?!?
- Докато се правят тези изследвания, няма ли опасност да се увредят останалите органи, които все още са живи?
- Клиничните изследвания са бързи - наблюдават се зениците дали са широки и реагират ли на светлина, прави се тест с атропин, прави се апнеичен тест и други няколко изследвания. Трябва да сме сигурни, че не е имало медикаменти, които да доведат този човек до състояние на безсъзнание. Прави се и електроенцефалография (ЕЕГ). Освен това необходимо е човекът да не е в тежка хипотермия (е състояние на организма, при което телесната температура пада под 35 градуса - б.р.). Тези изследвания се повтарят след 12 часа. Освен тях се прави и инструментално изследване, което доказва дали има или няма циркулация на кръв. Ако няма никакво движение на кръв към мозъка, значи човекът е в мозъчна смърт. Прави се и контрастно изследване на мозъчното кръвообращение.
След установяването на мозъчна смърт координаторът по донорство трябва да поддържа органите живи. Ние, медиците, използваме специфичен термин - кондициониране. Т.е. след като вече е ясна мозъчната смърт, близките са дали съгласие за донорство, ние се грижим за този човек така, сякаш той ще живее. Работим по определени алгоритми, за да съхраним жизнеността на всеки орган. За това се грижат цели екипи от лекари и сестри от интензивно отделение, най-често през това време се сменят 2 или 3 смени, но координаторът е длъжен да присъства през цялото време, докато се поддържат живи органите в тялото на човека в мозъчна смърт.
...Онова, което прави координаторът, е в името на живота - когато един живот гасне, други 3, 4 или 5 може да бъдат спасени. В същото време е изключително трудно за един човек да каже на родителите например, че тяхното единствено 20-годишно дете, което е топло и сърцето му бие, всъщност е мъртво, и да помислят да дарят органите му. Всяко подобно съобщение ни засяга дълбоко емоционално. Няма лекар, който е свикнал със смъртта. Координаторът по донорство не е просто координатор, той е лекар и преди всичко - човек. Дни наред се борим за живота на един човек, но когато природата се окаже по-силна от нас и той изпадне в мозъчна смърт, вече мислим как да бъдат спасени онези, които имат шанс да живеят.
- Във вашата практика често ли срещате благородни хора, които са склонни да дарят органите на свой близък в мозъчна смърт?
- Категорично мога да кажа, че през последните 2 години има нарастване на желанието за донорство.
- Според вас на какво се дължи това?
- До преди 2-3 години България бе на последно място в Европа по донорство и трансплантации. Но вече хората разбират, че донорството е не само благородно дело, то дава шанс да живеят други хора. Обществото ни разбра, че органите се реализират по справедлив начин, че не се комерсиализира този процес, хората вече имат повече информация.
- Мнозина казват: "Ето, колко много катастрофи стават, млади хора умират. Защо не се присаждат органите им?"
- Не е толкова просто. Повече от 2/3 от тези хора умират или на място, или от усложненията, без изобщо да са изпаднали в мозъчна смърт. Това означава, че и останалите органи не са живи и тези хора не могат да бъдат донори.

В България

От началото на годината до момента в страната са извършени 31 трансплантации. Трупните донори са 7. През последните 5 години най-малко трансплантации са направени през 2012 г. - 19, а трупните донори са били двама.
В момента 964 души са включени в българската листа на чакащите за трансплантация. От началото на 2014 г. България има споразумение с Евротрансплант за обмен на органи. Оттогава до момента в страни от ЕС са изпратени 3 сърца, 2 бели дроба и 4 черни дроба, тъй като не е имало подходящи български пациенти, на които да бъдат присадени.
В страната работят 27 координатори по донорство в болници в Бургас, Варна, Русе, София, Ловеч, Монтана, Плевен, Сливен, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Смолян, Габрово, Добрич, Кюстендил, Разград.

В Евросъюза

Към 31 декември 2013 г. 63 хил. души са включени в листите на чакащите в ЕС-28. 4100 души са починали, без да дочакат трансплантация.
Експерти са пресметнали, че средната стойност на едногодишната хемодиализа за един пациент във Великобритания е 30 хил. лири, но бъбречната трансплантация струва около 16-17 хил. лири, а първата година след присаждането на органа пациентът струва на държавата си около 5 хил. лири. Само през 2009 г. 23 хил. пациента с трансплантиран бъбрек са спестили на държавата си 512 млн. евро от хемодиализа, т.е. един пациент годишно спестява 25 800 лири (84%) от разходите за здравето му.