28 Септември 2020понеделник15:57 ч.

ПЕГАС

Критика

Когато душата ври и кипи...

Поезията е гневно отрицание на днешното нечовешко статукво

/ брой: 160

автор:Продрум Димов

visibility 180

 От редактора

Драги читателю, 

В днешното издание на "Пегас" може да се докоснеш до поезията на Ивайло Диманов чрез книгата му "Концерт за славей и валдхорна" и критическия прочит на ПГГ

Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш темпераментен поет, бард и журналист Ивайло Диманов. В това ни убеждава категорично с парливия си език и стихосбирката му "Концерт за славей и валдхорна", която столичното издателство "Клепсида" предложи неотдавна на читателите ни. 

Ивайло Диманов напомни за многообещаващото си перо преди 30-ина години, когато през 1989 г. се появи на бял свят дебютната му творба "Книга без заглавие". С нея той привлече погледите на литературните ни среди, които го видяха като автор със свое емоционално творческо мислене. Този интерес беше подсилен и от следващото му заглавие "Площад Гарибалди" (1990), с което подсказа за неподозираните възможности на своя поетичен потенциал. 

Вероломното нахлуване на т.нар. демократични промени обаче го заставиха да преосмисли немалко неща от крехкото си тогава житейско и творческо битие. Той успя да се опази от безумието, като запази самообладание и се постара да остане верен на себе си, макар че това забави творческия му процес. И не се поколеба да разкрие своя поетичен потенциал в разкрепостената си литературна рожба "Допълнение към закона за защита на цветните сънища" (2005), последвана от "Шлиферът на Леонардо" (2006) и "Добър вечер, г-жо Тъга" (2008). 

В творчеството на Ивайло Диманов намират реално отражение тягостните проблеми на нашия съвременник, неспирните социално-психологически и икономически сътресения, от които не престава да се задъхва съвременното общество. Той е непримирим към ширещите се безнаказано социални неправди, низост, уродливост и падение. Затова и нерядко стихът му изригва гневно отрицание на днешното нечовешко статукво и търси спасителния отдушник в любовта. 

Такъв виждаме автора и в поетичната му книга "Концерт за славей и валдхорна". Съдържанието на изданието е обособено формално в три цикъла, които съществено тематично не се разграничават, а взаимно допълват и оформят цялостния облик на творбата. В това ни убеждават и заглавията "Съмнявай се, докато можеш", "Ще посадя в сърцето ти любов" и "Във чашата плуват..."

Поетът разполага с надежден идейно-естетически натюрел и има чудесен усет към функционалните възможности на художественото слово, при това е подчертано принципен и взискателен към себе си. А това го прави не само амбициозен, но и примамлив емоционален и актуален творец. За него поетичното слово е могъщо средство, защото:

Изкуство е тълпите да нахраниш с думи.

И колкото и да изглежда неразумно - 

бих опаковал Пентагона, Кремъл, Ленин,

но не с брезент и найлон, а с поезия.

("Адажио в ми мажор")

В стиховете си Ивайло Диманов ни прави съпричастни на неспокойния си вътрешен свят и с невероятно откровение и чистосърдечност разголва душата си с изненадващ самокритичен тон. В този ред от мисли неведнъж съм долавял и творческото благодатно влияние на големия Вапцаров. По вапцаровски той се подлага на безпощаден самосъд, претегляйки своя житейски път:

За него, живота, извърших толкова глупости.

Чак ме е яд колко леко и лесно всичко пилея.

Ех, ако можех още четвърт век да си купя.

И с тоя акъл да поживея тъй, както умея...

("Купувам четвърт век")

Тази гореща изповед го разкрива като личност с изключително чувствителни сетива, които улавят и най-неуловимите детайли в човешкото поведение. На особен прицел в поезията му обаче са поставени нескончаемите отрицателни явления, които обезсмислят и грозят още повече неудържимата арогантност на днешния безпътен ден. Поетът се възмущава дълбоко от социалните неправди, но никога не изпада в отчаяние и безизходна резигнация, търси като Диоген с фенера изход от мрака и го намира в спасителната мисия на любовта.

Ножове забива в сърцето ми мрака.

Дали все пак си е струвало всичко това?

Не знам. Но зад ъгъла на съседната пряка

Спасение дебне единствено в любовта!

("Концерт за славей и валдхорна")

Това обстоятелство обяснява и живителното присъствие на великото чувство в творчеството му. Затова и изповядва:

Знам, че без теб светът се разпада.

С твоя смях животът е по-малко пуст. 

И до сетния миг на площад "Гарибалди"

Ще танцувам с теб най-дългия блус.

("Танцувай с мен")

Подобна интимна атмосфера дишат пълнокръвно значителна част от творбите му: "Една жена на 32", "Ти помниш ли морето" и други. Но оставам с непоклатимото заключение, че в най-скъпото и най-сакрално кътче на сърцето му е скътана завинаги любимата му дъщеричка, израсла под топлото бащино крило. В паметта му често изплуват спомените за тая мила "тополка" и вярва, че:

Ще се пробуди в щерка ми детето

и ще попита: "Татко, колко ме обичаш?"

Ще ми налее тя в чашата морето 

и аз ще го изпия цялото, до дъно.

("Колко ме обичаш")

Творбите на Ивайло Диманов вълнуват читателите с удивителния си емоционално-психологически рисунък при отразяване на образите и картините от заобикалящата ни действителност. Неговата словесна живопис одухотворява нашите наблюдения, разсъждения, влияе на настроението на читателите с мажорния или минорен глас на пейзажа, който е в унисон с човешките преживявания. Не може човек да не изпитва тъга, когато погледът му връхлита изоставеното море, опустелия плаж или му се счува унилият глас на осиротелите гларуси. Поведението на природата, отразено майсторски от художника, ни насочва и към душевните пулсации на лирическия герой. 

Творчеството на Ивайло Диманов е една своеобразна лироепическа симбиоза от взаимно допълващи се поетични и музикални ритми, които дават живот на социалната и интимна тематика. И двете изтъкват уникалната поетично-музикална същност на автора. Но в тази интригуваща вселена неведнъж се извисява тревожният глас на гражданската съвест:

Здравей, анахронизъм, слепооки!

Вземи парите ми, купи си хляб.

Не чакай милост в тая нощ жестока -

за чуждите беди светът е сляп!

("Слепият")

Не една и две страници врят и кипят от болка, горест и възмущение, породени от жалката участ на хилядите угнетени и унизени у нас и по света: "Обяви", "Как да си свием цигара от Етичния кодекс?", "Какво ще ни дадеш, Историйо?" и много други. 

В стиховете на Ивайло Диманов бликат като необуздаем гейзер огнените изблици на любовта, но в същото време те ни покоряват и с неукротимия си гняв и неистов протест срещу вземащите все по-застрашителни размери алчност и мизантропизъм. Поезията му е чужда на каквато и да е самоцелна художествено-естетическа натруфеност, но ни грабва с проникновените си социални дълбини и силното си човешко емоционално, социално-гражданско въздействие.

Газът с още 10% по-скъп от октомври

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 183

Бизнесът не ползва мерките на правителството

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 183

Туристическите забележителности влизат в регистър

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 183

Паркиралите в нарушение в София ще получават зелен стикер

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 183

Над 1 млн. вече са жертвите на Covid-19 в глобален мащаб

автор:Дума

visibility 73

Азербайджан въведе военно положение

автор:Дума

visibility 98

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 214

/ брой: 183

Лекари и медии срещу пандемията

автор:Ева Костова

visibility 325

/ брой: 183

От БСП зависи как страната ще излезе от тежката криза

автор:Дума

visibility 334

/ брой: 183

Датата

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ