Кога земеделието ще стане приоритет?

Кръстьо Трендафилов

    Един от приоритетите на новото правителство, обявени от г-н Орешарски (както и на всички правителства преди това) е развитието на земеделието. Въпросът е как ще се реализира този приоритет?
    Всички българи, дори и политиците на прехода, разбраха, че "благодарение" на престъпната политика на правителството на СДС начело с Филип Димитров и мнозинството в Народното събрание с председатели Стефан Савов и Александър Йорданов беше проведена силно политизирана, икономически немотивирана аграрна реформа. С тази реформа беше разрушена и разграбена от ликвидаторите огромната материално-техническа база, създадена за десетилетия в селското стопанство преди това.

Масова ликвидация

Ликвидирано беше животновъдството. Ликвидирани бяха напоителните системи и  функциониращите, макар и не най-ефективно стопански структури - кооперации, АПК, НТС, ДЗС. Ликвидирани бяха обединенията като "Булгарплод", "Родопа", "Сердика" и други, чрез които се реализираше жизненонеобходимата за отрасъла вертикална интеграция.
    От 20 години нашето земеделие се развива без държавна политика, защото новите демократи - привърженици на пазарната икономика, оставиха отрасъла на инициативата на предприемачите. Държавата, особено в първите години след "избухването" на демокрацията, пък категорично отказа всякаква помощ, каквото и да е подпомагане, като че ли селското стопанство се занимава с производството на маратонки или ракети за тенис, без които си можем, а не сурова и преработена земеделска продукция, осигуряваща  здравословното хранене на населението, гаранция за националната сигурност и източник на сериозни доходи за хиляди българи.
    След приемането на Закона за подпомагане на земеделските производители (1995 година от правителството на Виденов) отначало чрез ДФ "Земеделие", а в периода преди присъединяването ни и особено след приемането ни в ЕС, държавата се грижеше поне за осигуряване усвояването на  финансов ресурс за селското стопанство от предприсъединителните фондове и оперативни програми. Правеше го, но отново без да има ясна последователна, национално отговорна политика. Всички правителства, станеше ли дума за земеделие, се надпреварваха да съобщават колко средства са осигурили - бюджетни, от предприсъединителните фондове и оперативните програми. Никой обаче не даваше отговор какво става с тези средства. Всички повтаряха до втръсване думата усвояване.
    Стигна се до положението днес да ядем вместо вкусните български домати турски, гръцки или македонски домати. Вместо шабленска куртовоконарска и пазарджишка  капия - да се радваме на произведена в Нова Зеландия червена чушка. Вместо смядовска луканка - да ядем салами, произведени от обрезки, внесени от чужбина, или просто долнокачествени вносни салами, нямащи нищо общо с традиционния ни вкус.
    Населението вече е настроено срещу  земеделските производители, които получават субсидии, а търговците вдигат цените и ни  принуждават да ядем некачествена продукция от внос, с която са пълни големите супермаркети на търговските вериги.

Усвояването на европарите

    Земеделските деятели, политици и държавници вече обсъждат как да се  "усвояват" средствата от европейските  фондове, като се пренасочат част от тях към животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството. Умува се дали не трябва да се промени схемата за директни  плащания на използвана площ и да се премине към плащане за производство. Един политик вече публично заяви, че директните плащания на площ е било грешка?!    
Да, това не беше най-доброто решение.    Но това бяха единствените средства, които се получаваха относително безпроблемно от ЕС.  Всички средства по различните програми (мерки) на така наречения втори стълб се сблъскваха с европейската бюрокрация и недостатъчната професионална подготовка на българската администрация, въпреки че имахме специално министерство и образован на Запад министър.
    С тези средства производителите закупиха високопроизводителни машини, а за да получат субсидии, усвоиха пустеещи земи и въпреки нарушенията за първи път средствата от европейските фондове достигнаха до над 100 хиляди земеделски производители.
    Къде тогава е проблемът?
    Средствата, получавани по тази схема, са единствените, които се изразходваха безконтролно. За всеки лев, получен по ПРСР, се правят проекти, които се утвърждават и в страната, и в европейските структури, проверява се изпълнението, задължително има съфинансиране, обикновено с банков кредит и едва след това се получават някакви средства. При схемата за директни плащания на използвана площ никой никого не питаше за какво са изразходвани тези средства, а с тяхна помощ се подобри културата на земеделието, повишиха се добивите и се реализираха сериозни печалби. Някои построиха  хотели на морето, други закупиха самолети или  скъпи други возила и ваканционни къщи в Дубай. За толкова години не съм чул, прочел или видял някой от големите арендатори да е изградил напоителна система, да е спазил задължителния сеитбооборот на всички площи, които ползва, да поддържа в добро състояние почвата и пр.
    Късно е да искаме да се предоговарят условията с ЕС. Още повече че и за следващия планов период тази схема ще действа съгласно ОСП.
    Задължително е нашите представители при  дискусиите, когато се обсъждат промените в ОСП, да защитят правото ни ние да изработим условията и критериите, при които всеки ползвател на средства може да реализира това си право.
    На второ място - да се оспори практиката на Европейската комисия да спира финансирането на целия отрасъл при констатирани отделни нарушения, което разколебава бенефициентите, особено когато е съчетано с мудните и некомпетентни оценки на наши и европейски чиновници.
    На трето място, нямам обяснение какво значи това при неусвояване по техните правила, а

често и по тяхна вина

на определен финансов ресурс държавата да го губи?! Ние участваме равностойно при формирането на бюджета на ЕС. С какво право ни се отнемат средства, които по икономическата логика са наши и ни се полагат. Къде отиват тези средства? И всичко това съчетано с предварителното наказание години наред да получаваме по-малко средства от старите богати държави.
    Смятам, че вместо да умуваме как да ограничим субсидиите на зърнопроизводителите, нека помислим как да използваме опита и предприемаческия дух на тези хора. Относно арендаторите, които не инвестират в поддържане плодородието на земята - обяснимо е, защото в 80% от случаите те не са собственици. Нека поставим условия - всеки арендатор или кооперация, която обработва цялото землище в дадено населено място, да получава пълната си субсидия, ако създаде  зеленчукова или овощна градина. Това да важи и за онези, обработващи над 20 хил. декара земя. По техен избор - да създадат зеленчукови градини в едно или няколко селища, където има подходящи терени. Това са опитни хора, разполагащи с техника, с професионално подготвени екипи, чиито възможности трябва да се използват  в интерес на обществото.
    Държавата може да се ангажира с помощ при разработването на проекти, с предоставяне  безвъзмездно на малки язовири и правото да получават субсидии чрез съответните програми, успоредно с плащането на декар, с научното обслужване. В страната 

има около 900 кооперации

над 5 хиляди добре организирани арендни  стопанства, поне половината от тях могат на първо време да организират производството на зеленчуци. Сигурен съм, че в първите една-две години тези градини ще бъдат нерентабилни, че всеки земеделски производител ще понесе известни загуби, но за сметка на това той ще получава пълната субсидия и, разбира се, задължително държавата трябва да възстанови отнетото от ГЕРБ доплащане от бюджета.
    За 1-2 години можем да създадем  зеленчукови градини на площ не по-малко от 280-300 хиляди декара, а напояването на първо време да се осигури от мобилна техника и съоръжения, докато се изградят стационарни съвременни напоителни системи. Така ще се осигурят допълнителни работни места за нискоквалифицирана работна ръка. На пазара ще се осигури българска продукция, което ще ограничи вноса и е предпоставка за разширяване на износа.
    Обръщам се към хората, които поеха  отговорността да спрат разрухата, да сложат начало на нова политика за възраждане на отрасъла. Земеделието ще е приоритет тогава, когато приемат истината, че земеделската земя, преди да е частна собственост, е национално богатство и то трябва да се използва в полза на обществото. Процесите в земеделието не могат да се оставят на принципите на свободното предприемачество, на пазарните фундаменталисти. Те трябва да се управляват национално отговорно, а не по указание на "специалисти", представители на европейски структури или икономисти от инкубаторите на платени с чужди средства институти. Те ни съветват да правим неща, които не са в интерес на българското земеделие, на България.