КОГА ФЕВРУАРИ ИМА... 30 ДНИ

Пламък Занев
   
Колкото и невероятно да звучи, месец февруари е бил и с... 30 дни! През 1699 г. в Кралство Швеция, тогава и Финландия е била включена в него, решили да преминат от Юлианския към Григорианския календар. Шведите не желаели да направят скока с 11 дни напред изведнъж и предложили този преход да стане постепенно, в продължение на 40 години, като пропускат високосните. По този начин през всички тези години след 28 число на месец февруари щял да следва 1 март. Така те на всеки четири години биха се приближавали с по един ден към Григорианския календар.
Първата високосна година била 1700, в която спазили взетото решение и пропуснали да я отбележат като високосна. През следващите две високосни години - 1704 и 1708 - това решение не било спазено. По този начин в продължение на 11 години шведският календар изпреварил Юлиянския само с един ден.
В 1711 г. крал Карл ХІІ решил да се откаже от реформата на календара и да се върне към Юлианския. Затова през 1712 г. в месец февруари били добавени два дни и по този начин в Швеция месец февруари станал с 30 дни. Окончателно Швеция преминала към Григориансия календар в 1753 г. по приетия за всички страни начин - деня след 17 февруари да бъде 1 март. Това не се харесало на жителите на страната, защото имали чувството, че са им отнели 11 дни от живота.
Втората страна в света, която удължила месец февруари до 30 дни, е Съветския съюз. На 26 август 1929 г. Съветът на народните комисари на СССР приел постановлението "За преход към непрекъснат производствен цикъл в предприятията и учрежденията на СССР". За тази цел годината била разделена на 72 петдневки. Новият революционен календар предвиждал годината да има 12 месеца от по 30 дни и останалите "5 некалендарни" дни да бъдат ваканционни. По този начин през 1930 и през 1931 г. в Съветския съюз месец февруари имал по 30 дни. Независимо от това, че този непрекъснат график на производство предвиждал всеки пети ден да е почивен, той просъществувал кратко и през 1932 г. в СССР отново била възстановена седемдневната седмица.
По непотвърдени данни ученият от ХІІІ век Сакробски споменава, че в Юлианския календар в периода от 44 година пр.н.е. до 8 година от н.е. месец февруари бил с 30 дни. В 8 година от н.е. император Август съкратил месец февруари с един ден и прибавил този ден към месец август, месеца, наречен на негово име. Той не можел да допусне месец юли, наречен на името на неговия предшественик Юлий Цезар, да съдържа 31 дни, а този на негово име - само 30.
Няма никакви исторически доказателства за това, че е било точно така, но фактът, че два последователни месеца са с по 31 дни, докато при останалите месеци в годината се редуват 30 и 31 дни, ни навежда на мисълта, че може да е истина.
Независимо че Григорианският календар е съставен с голяма точност, според специалисти грешката при изчисление по Григорианския календар ще се натрупва и ако в 3328 г. все още съществуват човечеството и Григорианският календар, тя ще стане равна на един ден. В резултат на това може да бъде взето решение през тази високосна година от 367 дни, при запазване на съвременните методи на изчисление, към месец февруари да бъде добавен един ден. Така той ще има 30 дни, при положение, че този ден не бъде прибавен към някой от другите месеци.
Ако обаче се използват различни методи за пресмятане, за 4000 години грешката при изчислението на Григорианския календар ще бъде положителна, а това значи, че този ден ще трябва да бъде изваден от някой месец, а не прибавен.
Приеме ли се, че продължителността на тропическата (по окръжността на тропика, б.а.) година е 365,24219 дни, то положителната грешка в размера на един ден ще се натрупа за 3225,806 години. Щом се пропуска всяка една 3200-тна високосна година, грешката ще стане отрицателна (средно по -0,2160 секунди на година) и един път на 400 000 години ще се появи необходимостта продължителността на един от месеците да се увеличи с един ден. Тогава отново има възможност февруари да стане с продължителност 30 дни. 
Нека да погледнем в другите календари дали и там няма да се намери по някои месец февруари, дълъг 30 дни. Преди това ще направя уговорката, че вторият месец от годината може да не се нарича "февруари", но да отговаря на месец "февруари" по Григорианския календар. В древния Египет, съгласно календара на Еберс за 1517 г. преди н.е., годината е започвала съгласно Григорианския календар на 21 декември. Логичното обяснение е, че от тази дата годината започва да нараства с по една минута. Древноегипетските жреци са изчислили, че годината има 365 дни, които разделили в дванадесет месеца. Десет от месеците са с продължителност от по 30 дни, един месец е с 32 дни и друг с продължителност 33 дни.
Първият месец съгласно календара на Еберс е бил от 21 декември до 19 януари по Григорианския календар и се е наричал Мехир. Той е бил с продължителност от 30 дни. Смятало се е, че това е най-студеният месец и е необходимо да се палят печки.
Вторият месец, съгласно древноегипетския календар, е започвал на 20 януари и е завършвал на 18 февруари. Той се е наричал Рекех-Неджест или Фаменот. Това е месецът, когато Нил вече се е оттеглил и посевите започват да растат. Той също е бил с продължителност от 30 дни. Вече направих уговорката, че ако месеците съвпадат с тези на Григорианския календар, може да се приеме, че вторият месец от годината и в древен Египет е бил с 30 дни.
Нека да погледнем и към древния български календар. Предполага се, че е създаден в периода между 10 000 и 2750 година преди н.е. (според Ал. Лудколев). Той също е съдържал 12 месеца. Как е била разпределена годината по дни в тези месеци не е известно, но се знае, че продължителността й е била равна на 365,2421875 дни (П.Петров). 
Изчислена с тази точност, годината в продължение на 88 496 години ще натрупа грешка от един ден и е много вероятно той да бъде прибавен към втория месец от годината. Така, ако той се нарича февруари, ще бъде с 30 дни.
Ще спомена за една чиновническа грешка, съгласно която на Земята живее човек, роден на 30 февруари!
В Сургут (Ханти-Мансийска автономна област) е живял човек, роден на 30 февруари. Рождението му на тази дата се дължало на служителката от паспортния отдел, която вместо да запише реалната дата 03 февруари, написва 30 февруари. Почти 20 години човекът живее спокойно с тази рождена дата, но проблемът се явява, когато трябва да си смени паспорта. След дълги проучвания и справки грешката е коригирана през 2003 г. и на човека са издадени действителни документи за самоличност.
Ще споделя за още една любопитна история, свързана с месец февруари. В Горен Египет, близо до границата със Судан, в Абу Симбел, фараонът Рамзес ІІ построява два храма. Единият, посветен на самия него и боговете Амон Ра, Хор и Птах. Другият, по-малък - на съпругата му Нефертити. Интересното е, че големият храм е проектиран така, че на 19 февруари и на 21 октомври (61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене) при изгрев слънце лъчите да огряват лицата на Рамзес ІІ, Амон Ра и Хор, като лицето на Птах, бога на Подземното царство, да остава винаги на тъмно.
Предполагам, че в древните манускрипти може да се намерят и други интересни факти за втория месец от годината и неговата продължителност.


Ранна версия на Юлианския календар

Източноправославен календар на светците

Съвременен календар

Закономерностите на Вселената

Учени на аудиенция при папа Григорий ХІІІ

Храмът на Рамзес ІІ в Абу Симбел