Само мониторингът ни куца. Правосъдие си имаме в излишък – по ъглите се търкаля

Веселин Стаменов


Браво! Най-после! Сърцето ми подскочи от радост, по-високо от цената на краставиците в „Била“. Дочакахме го. Лена регистрира Институт. И то не какъв да е, а за „правосъден мониторинг“.
Защото, нали разбирате, на нас в тая държава само мониторингът ни куца. Ние правосъдие си имаме в излишък – по ъглите се търкаля, в багажници го разнасят, по „елитните ресторанти около ВСС“ го сервират с гарнитура. Проблемът е, че няма кой да го ГЛЕДА професионално. А правосъдието, както ни обяснява Лена, е „обществен договор“. Нещо като договора с мобилния ти оператор – хем знаеш, че те мамят с дребния шрифт, хем няма как да се откажеш, защото си вързан с неустойки до живот.
И сега, внимание! Институтът на Лена ще прави „дигитална карта на злоупотребите“. Гениално! Представям си го като Google Maps, но вместо задръствания, ще отчита къде точно законът е минал на червено. Отваряш приложението и ти изскача нотификация: „Внимание! След 200 метра в прокуратурата има патрул на влиянието. Намалете очакванията за справедливост!“ Или: „Вашето дело е пренасочено по най-бавния възможен маршрут, очаквано пристигане: 2042 година, ако съдията е в настроение и не е в топлите страни.“
Но нека не си кривим душите – тук не става въпрос само за картинки по стените и дигитални графики. Има една много специална магия в създаването на „Институт“. Това е най-елегантният начин да бъдеш политик, без да ти се налага да целуваш сополиви бебета по площадите и да ядеш мазни кебапчета в предизборни палатки.
Да си имаш Институт, е като да си имаш частен паркинг за кариера. Когато в парламента стане твърде тясно или твърде горещо, просто даваш на заден и паркираш в „гражданския сектор“. Там ти вече не си „онази от телевизора“, а си „независим експерт“. Звучи толкова тежко и академично, че чак ти се иска да си купиш очила с дебели рамки и да започнеш да говориш само в сегашно продължително време, за да съответстваш на титлата. А теб като те съдят за корупция или злоупотреби, даваш хонорар на този "експерт" и той излиза в платената минута по Нова и БТВ и казва "според нашите измервания от нашия институт човекът е невинен, осъди ли го съдът, съдът е корумпиран". Точка. 
И най-хубавото – мониторингът е като вечната батерия. Той няма край! Ако правосъдието вземе, че се оправи, Институтът ще трябва да затвори, а екипът да отиде на трудовата борса. Затова стратегията е желязна: следим лошите практики, за да сме абсолютно сигурни, че ги има. А докато ги има, ще има и грантове. Международните донори обожават да плащат за „карти на злоупотребите“. То е нещо като абонамент за сериал в Netflix – колкото по-заплетена е интригата и колкото по-корумпирани са героите, толкова повече сезони (и траншове) следват.
А после, когато дойде време за следващия Брюкселски доклад, нашите хора ще седнат на една маса с еврочиновниците и ще им обяснят на „разбираем език“ кой в България е послушен и кой трябва да бъде „мониториран“ до дупка. Институтът се превръща в дигитална сопа, с която галиш своите и млатиш чуждите, докато всичко изглежда като научна дисертация.
Най-трогателното обаче е срокът. Първите резултати щели да бъдат представени в края на 2026 година. Ето това се казва размах! Тогава вече или камилата, или камиларят, или... дигиталната карта ще е станала аналогова. Дотогава обаче, скъпи граждани, не стойте със скръстени ръце! Лайквайте във Фейсбук, последвайте ги в LinkedIn. Защото правосъдието се оправя точно така – с харесвания, бюлетини и „експертно“ цъкане с език.
Така че, споко. Далаверата е стабилна. До 2026-а Институтът ще е произвел толкова анализи, че ще можем да ги ползваме за отопление през зимата. Важното е да се върти дейност, да се усвояват бюджети и да се поддържа имиджът на „будното гражданско общество“, което винаги гледа, винаги анализира, но никога не си цапа ръцете с истинска работа.
Наздраве за мониторинга – единственото нещо в България, което работи безотказно, докато нищо друго не работи!


Фейсбук