Кога БСП ще тръгне нагоре

Всички социалисти искаме победа на следващите парламентарни избори. Всички ни боли от поредицата загуби. Всички знаем, че предишното управление с наше участие беше по-компетентно, по-социално и по-справедливо от сегашното. И трудно си обясняваме защо въпреки това не можем да се отлепим от тези 20%, които ни дават социолозите.
Сега е моментът, в предконгресните дни, да си кажем, всеки както го вижда, какво е необходимо да се случи, за да тръгне БСП нагоре. Някои наричат такъв разговор "занимаване със себе си". Точно така е, трябва да се занимаваме и със себе си. Защото когато говориш, обещаваш и чертаеш перспективи, ако малко те слушат, причината сигурно не е в самите думи и рисуваните картини. Причината сигурно е в минали разочарования и днешно слабо доверие. За да слушаш някого,

трябва да искаш да го чуеш

За да искаш да го чуеш, сигурно трябва да вярваш в неговата искреност, автентичност, енергичност и борбеност.

Какво трябва да се случи?
1. Трябва да кажем, че се гордеем с 45-те години социалистическо минало. То изгради България. Трябва да го кажем ясно, на висок глас, без увъртания. Който не може да го каже, той не може да ръководи тази партия на каквото и да е равнище. Тези, които останаха в БСП, дълбоко съм убеден, че се гордеят. Тези, които ни подкрепят на избори, каквото и да правим, се гордеят. Този, който ги води, ако иска да бъде силен и убедителен, не може да не споделя техните ценности. И тук не става дума да приемаш за правилно и справедливо всичко, което се е случвало. Няма общество, в което да е приемливо всичко, което то съдържа. Просто няма такова общество. Става дума за оценка на главното, на същественото. Социализмът отне политическите свободи, но даде всички останали - право на труд, на почивка, на образование, на здравеопазване. Днешното общество осигури свободата да говориш и да се сдружаваш, но отне всички останали свободи за огромно количество хора. Когато ДС отараши личната ми библиотека след студентски донос, че съм "преподавал екзистенциализма с любов", бях бесен. Когато др. Протагеров, отговарящ в ДС за Медицинска академия - София, искаше от мен да доноснича срещу свои колеги и аз отказах, бях бесен. И въпреки това, днес твърдя, че в нашата партия единственото

адекватно отношение към социализма

е гордостта. Повтарям, без "но", "ако", без увъртания. И ако не разбирате много, много, когато ръководители ви говорят за социалистически ценности, за социалдемокрация или социал-либерализъм, питайте простичко: "Вие гордеете ли се с нашето социалистическо минало?" Не изобщо, не по принцип, а конкретно - с това, което беше. Ако отговорът е "да", всичко е наред. Ако отговорът е дълъг, обрасъл с обяснения и уклончив, нещо не е наред. Не е наред основното.
2. Трябва да се извиним за някои неща. Защото способността на нашия електорат да търпи и понася е пословична, но не е безкрайна. Например за закона за досиетата. С този закон ние отблъснахме много хора. (Впрочем избирателите на "Атака" откъде дойдоха?) Обясненията, че без наше участие този закон е щял да бъде още по-ужасен, може да са основателни, но не вършат работа. Явно в политиката е по-добре нещо ужасно да се случи без твое участие, отколкото нещо по-малко ужасно - с твое. И извиненията трябва да бъдат ясни, на висок глас, без увъртания.
3. Трябва ясно отношение към собствеността. Партия, която не разглежда държавната и общинската собственост поне като равнопоставена на частната, не може да бъде социалистическа. Нито тук, нито където и да е било. Особено тук, в страната, в която държавната собственост направи живота на всички сигурен и спокоен. Партия, която не отхвърля частния монопол, не може да бъде социалистическа. Държавата и общините трябва да си върнат услугите "електричество" и "вода" например. И ако БСП не се бори за това, тогава тя е "социал-либерална" партия. Последното означава, че когато иска е социална, когато иска е либерална. Както дойде. Което лоби надвие.
4. Всичко казано по-горе, дори да се случи, ще си остане на сляп и глух лист хартия,

ако ги няма личностите

Енергични, категорични, борбени, ясни, с прост и вдъхновяващ изказ. С една дума - харизматични. Те не могат да бъдат стотици, но могат да бъдат десетки. Лицето на партията. И ако някой лидер на БСП, който и да е той, за да му е лесно и безхаберно, се обгражда с послушковци, това означава, че мисли за себе си. Не за партията и не за ценностите. Същото важи за листите за депутати. Ако продължаваме някого да уреждаме, на някого да благодарим, някого да устройваме, ще си висим със страшна сила на 20-те процента, които с годините ще намаляват по един естествен начин. Има едно себеусещане в много социалисти, че БСП е вечна. Пълна илюзия. Въпреки богатата й история.
5. Отношението към кадрите трябва да се промени. Знаем как СДС, ДПС, НДСВ и прочие се бият за всеки свой човек. Не можеш да използваш хора по политическите барикади и след това да ги захвърляш. Да не се интересуваш от тяхната съдба. С такова отношение няма как да си привлекателен. Няма как огорчението да не започне да те руши отвътре.
6. Необходим е друг баланс между ценностите

власт и социална справедливост

Когато стремежът за власт е силно доминиращ, когато е хипертрофиран, властта вече не е ценност, а нагон. Тогава "борбата за власт" е котерийно боричкане, а не стремеж да се реализират обществени проекти. Такава хипертрофия страшно много устройва шепа функционери, но нищо не дава на редовите социалисти. Освен една абстрактна гордост, че "нашите" намачкаха "вашите". Голям праз.
Знаем, разбира се, азбучната истина, че без власт една партия не може да променя обществото. Знаем обаче и друго - не всеки, който се стреми към властта, иска да променя нещо в обществото. Да променя нещо около себе си и за себе си - сигурно, но за обществото изобщо не е сигурно. И когато мнозинството от обществото не споделя моите ценности, аз предпочитам да вярвам, да следвам и да гласувам за една партия, която не е на власт, отколкото да си хвърлям гласа за нещо, което се прави, че е мое, но не е.
Искам с кожата си да почувствам, че кандидатът за власт, моят кандидат, го боли за моите проблеми. Да ми внуши, че няма да ме предаде. Че знае и

цената на компромисите и границата

на компромисите. Граница, която ако бъде прекрачена, ще начертае напускането на тези ценности, заради които получава моята подкрепа.
7. Както се казва в докладите - нещо последно по ред, но не и по важност. Нека богатите в моята партия да съберат усилия и пари, за да създадат силна медия. Или няколко силни медии. Не знам как е по света, но у нас не можеш да станеш много богат, ако нямаш политическа подкрепа на силна партия. Партия, която е била във властта или се очаква да вземе властта. Богатите у нас дължат имането си на партиите. Дори да има изключения, те са изключения. Без собственост или съсобственост в силни медии, почти всичко изброено по-горе, не е достатъчно за печелене на властта, още по-малко за удържане на властта. Ще попитате, ГЕРБ да не би да имат медии, че се радват на такъв медиен комфорт? Въпросът е уместен, тогава се връщаме към т.4. Освен това в момента се опитваме да научим какви договори за обслужване има властта с основните медии и срещу какви пари. Като научим отговора, ще ви информираме.
Не се осмелявам да твърдя, че въпросът, поставен в заглавието, е най-важният. Въпреки че е страшно важен. По-същественият въпрос е защо ни е БСП да върви нагоре. Освен че исторически и емоционално сме свързани с нея. И нека отговорът да не спира до прословутата "борба с бедността". От такава борба двайсет и две години сили не ни останаха и затова сме на опашката в Европа по всички ключови показатели. Трябва да отидем по-далеч и най-напред на себе си да обясним как смятаме конкретно да защитим ценностите си. След това да го обясняваме на другите. Успеем ли, много въпроси ще получат отговор, включително и най-упорито поставяният - този за идентичността. А темата за лидера трябва да се пречупи през темата за идентичността. Ако не постъпим по този начин, говоренето ни за властта ще е пустословие.