Кое е най-честното решение?

Кредитите са фундаментът на нашето благосъстояние, твърдят икономисти. Проблемите възникват, когато те вече не съответстват на доходите и производителността ни. А точно това се случи с милиони домакинства в еврозоната. Преди 12 години испанката Ирене Гонсалес купува жилище в Мадрид на завишена цена - и то без достатъчно собствен капитал. Тя не е единствената, такива сделки навремето сключват милиони испанци. Нищо чудно, имайки предвид, че по времето на строителния бум в Испания лихвите са изключително изгодни, а и държавата насърчава придобиването на собствен дом. Междувременно обаче стойността на тристайния апартамент на г-жа Гонсалес е паднала драстично. А дълговете ѝ отдавна надвишават нейните доходи. Резултатът: тя вече не може да погасява ипотечния кредит ѝ е застрашена от принудително опразване на жилището. Стотици хиляди испанци са застрашени от същото. Днес Испания има дългове в размер на 2,5 трилиона евро, като над 70% от тях са частни. Иберийската страна обаче не е единичен случай, коментира "Дойче веле". Докато държавните дългове в еврозоната съставляват 90% от общия брутен вътрешен продукт (БВП), частните дългове са най-малко три пъти по-високи от БВП на страните от валутния съюз. Според Клемент Фюст, който е президент на Центъра за икономически изследвания в Европа, трябва да се отнасяме предпазливо към подобни цифри. "Важно е да се знае, че в частния сектор съществуват взаимни дългови обвързаности. Това означава, че дълговете на единия са едновременно и вземания на другия", казва той. Хората, банките, държавите Испанката Ирене Гонсалес е взела кредит от банка, т.е. нейните дългове са едновременно и вземания на банката. И тъй като Гонсалес е неплатежоспособна, банката все някога трябва да отпише полагащите ѝ се вземания. А когато същото се случи едновременно с много длъжници, банките се виждат изправени пред огромен проблем. Всъщност точно това се случи в Испания: целият банков сектор на страната пострада сериозно от спукването на балона в сектора на недвижимите имоти. Миналата година Мадрид получи 40 милиарда евро за саниране на закъсалите банки. А гаранциите пое държавата. С други думи: ако банките се окажат бъчва без дъно, Испания може да последва съдбата на Ирландия. Бившият "келтски тигър" изразходва 70 милиарда евро за спасяването на закъсалите си банки, а после се настани целият под спасителния чадър. Какво означава всичко това? Че границата между частните и държавните дългове е размита. Но и за двата вида дългове важи, че те не са непременно лоши. "Фирмите не биха могли да инвестират без да вземат кредити и да задлъжнеят, т.е. дълговете и кредитите са фундаментът на нашето благосъстояние", убеден е Клемент Фюст. А кога възникват проблемите? "Когато дълговете вече не съответстват на доходите и производителността на хората", казва професорът по икономика Хано Бек и посочва, че много страни от еврозоната са изпаднали именно в такава ситуация. "Вина обаче има и еврото, което промени отношението на инвеститорите към тези държави. Рискът от девалвация отпадна и инвеститорите бяха готови да инвестират в тези страни. Лихвите паднаха и хората реагираха на това развитие, вземайки все повече заеми. А оттук се стигна и до високата задлъжнялост", казва професорът. Огромните частни дългове обаче не са само южноевропейски феномен. Частните домакинства в Холандия имат дългове от 250 процента от наличните си доходи. В Германия също покълват наченки на балон в сектора на недвижимите имоти. Много германски домакинства предпочитат да вземат кредит за т.нар. "бетонно злато", вместо да пестят с минимални лихви. Едно възможно решение Когато се стигне дотам, че все повече частни задължения започнат да се превръщат в държавни, рано или късно държавите прибягват до любимото си средство - инфлацията. Според Хано Бек, инфлацията е един вид данък. "Нечестен данък, който засяга най-вече гражданите с по-ниски доходи", казва той и допълва: "Принципно инфлацията е един вид данък върху съхраняването на пари в брой. Според мен тя е един доста недемократичен данък, защото хората няма как да гласуват за нея". "За да може дълговете да бъдат изплатени, политиците би трябвало да повишат данъците. Това би било най-честното и открито решение. Само че политиците бягат от него като дявол от тамян", казва професорът по икономика. Той смята, че еврозоната няма да мине и без нови опрощавания на дългове. "Дълговете на Гърция, а вероятно и на Испания и Португалия вече не подлежат на изплащане", казва Бек. А това означава, че не само испанката Ирене Гонсалес, но и самата Испания някой ден ще трябва да разговаря със своите кредитори.