Кое е голямото зло в тези избори?

Борислав Цеков

През 1964 г. Роналд Рейгън произнася една от най-знаменателните си речи. Така се и нарича - "Речта", с главна буква.
Малцина знаят, че дотогава Рейгън е активен демократ. Няма печатна грешка - консервативната икона, една от най-значимите фигури, очертали съвременния облик на Републиканската партия, един от най-великите американски президенти след Втората световна война, който събори Берлинската стена, първоначално е бил в едната част на политическия спектър на Америка. Преминава в другия лагер с подкрепата си за Бари Голдуотър в президентските избори. Прави го не по конюнктурни причини и не заради опортюнизъм. А защото "има цена, която не можем да платим, и граница, отвъд която не трябва да преминем". Припомних този епизод преди време - между двата тура на президентските избори у нас през 2011 г., когато бяхме изправени пред алтернативата да се гласува за монопол върху властта на авторитарното управление на Борисов и Цветанов или за кандидатите на левицата, които имаха волята да обуздаят ширещата се тогава полицейщина и държавен рекет.
Истинският демократ не може да си слага идеологически капаци и да робува безкритично на партийни клишета, когато трябва да бъде спрян походът към властта на една централизирана структура от мутро-милиционерски тип, която за един мандат управление доказа своя антидемократичен нагон. Когато демократичната система е поставена на изпитание, трябва общ фронт на демократите от целия политически спектър.
Пред подобен избор в голяма степен сме изправени и днес. Да, сега в евровота има и други листи, но основната битка все пак е между БСП и ГЕРБ. От нея

зависи накъде ще поеме България

Въпреки позиционирането на този двубой по оста "ляво-дясно", много по-дълбокото разделение в случая, поне според мен, е между два типа разбиране за властта. Демократичният управленски подход на БСП, който уважава парламентаризма и институциите, не репресира опонентите и се опитва да съживява бизнеса и икономиката. И откровено авторитарния, мафиотизиран стил на управление на ГЕРБ, в който институциите бяха смазани, коланите затегнати до последната дупка, бизнесът - безогледно рекетиран, а инакомислещите притискани, подслушвани и уволнявани.
Днес на европейско ниво предизборната битка между левица и десница е за пътя, по който ще върви Европа - наляво или надясно. У нас обаче залогът е още по-голям - дали ще вървим напред или ще се връщаме назад. Дали ще допуснем връщане към режима на Борисов и Цветанов, който четири години освен некомпетентно, управляваше и с манталитета на квартална сикаджийска бригада. Оправдаваше всичките си безобразия и провали с "наследството на Тройната коалиция". Напълни властта с арогантни "калинки" и нагли партийни щурмоваци. Играеше карти с олигархията и въртеше далавери тип "Мишо Бирата". Не пипна с пръст ЕРП-тата и монополите, заради които хората излязоха на улиците и се самозапалваха от отчаяние. Източи 1,5 милиарда от парите ни за здраве. Замрази до болка пенсиите и заплатите на народа, докато тънеше в необяснимо охолство. И в крайна сметка построи по-малко магистрали от Тройната коалиция.

Измамни са приказките

че днес изборът бил между "комунисти" и демократи. Нелепо е да твърдиш, че БСП е "комунистическа" и недемократична партия, най-малкото защото Сергей Станишев е най-високопоставеният българин в европейската политическа йерархия. Избирането му за лидер на социалистите в Европа трябва да е сигнал и за политическите слепци, че демократична Европа приема БСП безрезервно като скъсала с тоталитарното минало европейска лява партия. Безпощаден факт, на чийто фон кръчмарските аргументи на психо- и мутро-десницата у нас будят само присмех и съжаление. За такова европейско политическо признание Борисов, натирената от либералите и неприета от християндемократите Меглена Кунева и тути кванти могат само да мечтаят.
Друга лъжа, извираща от дълбоките недра на родния интелектуален провинциализъм, е нелепицата, че днес изборът бил между Путин и Европа. Че, видите ли, единствено ГЕРБ и "реформаторите" пазели европейския избор на България, а всички останали сме били тласкали "kleta majka Balgaria" към Евразия. Не слушайте тези

фалшиви брътвежи

на пребоядисани довчерашни лектори по научен комунизъм и на олигархичните обръчи от корпоративни медии, марионетни НПО-та и хранени коментатори, които със същия комерсиален апломб адвокатстваха на приватизационния грабеж по времето на Костов. БСП е "агент" на Москва точно толкова, колкото ГЕРБ и Реформаторският блок са "маши" на Вашингтон. И едните, и другите не са ничия "пета колона", а се опитват да формулират и защитават българския национален интерес според разбиранията си. Едните разбират националния интерес като закриване на АЕЦ и спиране на "Южен поток" и нямат дори желание да кажат дума напряко на брюкселската бюрокрация, както направи например Орбан в Унгария. А другите, БСП, се опитват да говорят повече български, а не само брюкселски.
Оголен от идеологическите и пропагандни клишета, ключовият избор в неделя е между левицата с всичките й кусури на сложна, но демократична партия, и една политическа машина със силен антидемократичен нагон, каквато е ГЕРБ, около която се усуква дръглива глутница партийни запъртъци с фалшивата претенция, че са монополисти на европейския избор на България.
Изборът е прагматичен, без излишни емоции и без идеологическо заслепение - в неделя не трябва да допуснем да надигне глава голямото зло, наречено ГЕРБ, с цялото му нискочелие, реваншизъм и некомпетентност. Не трябва да допуснем връщането на Борисов, Цветанов и техните патерици от т.нар. Реформаторски блок във властта. Рано им е, защото не са показали и грам покаяние за безобразията при тяхното управление. И най-вероятно биха управлявали още по-нагло, по-некадърно и по-репресивно. Това е цена, която не трябва да плащаме, и граница, която не трябва да пресичаме. Ако искаме да вървим напред, а не да се връщаме обратно в тинята на прехода.