Коалиция на страха

"Наглеците, които искат вота" (ако използваме с извинение премиерския речник) май успяха да предзвикат вълна от паника и страх в мнозинството. Само така можем да си обясним безпрецедентното решение на ГЕРБ и коалиционните им партньори по бездушие Синята коалиция да лишат българския народ от правото да слуша дебатите по вота на недоверие. За 20 години досега това не се е случвало нито един път.
Най-циничното в случая е, че ГЕРБ използваха една национална трагедия, за да се скрият зад нея. По недопустим начин се изгавриха с чувствата на хората само и само, за да не допуснат истината за тяхното управление да бъде чута. Това е страх, който се превръща в единствената емоция на управлението - те треперят, за да си запазят местата, крият се, за да не бъде разкрито тяхното малодушие, затъмниха парламента, за да не бъде развален техният егоистичен рахат.
А премиерът за пореден път не дойде. Сякаш този вот се отнася за правителството на Малайзия, а не за неговото собствено. Вече трябва ясно да го кажем - Борисов и ГЕРБ целенасочено се опитват да ерозират българския парламентаризъм, за да могат да се поставят над всеки закон. Това не е обикновено пренебрежение или мързел - това е антидържавно и неморално поведение. Дори едно такова неявяване трябва да е повод за още един вот.
Все пак от дебатите имаше смисъл. Те показаха страха. И свалиха маските от лицата на много хора. Моралистичните кресльовци от Синята коалиция, хората с чиито гласове Борисов състави кабинет, влязоха отново в своята роля и показаха, че са част от тази власт. Синята коалиция се оказа тайната любовница на управлението. Заради това заедно си направиха коалиция на страха.
Ама голям страх наистина.