Князът си заминал, но проблемите с кризата останали

Богомил НИКОЛОВ

Международната обстановка през лятото на 1886 година е доста сложна. На 30 юни 1886 г. министър-председателят Петко Каравелов и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов правят официални постъпки пред руската дипломация в София с цел подобряване на българо-руските отношения. Започнала открита агитация за свалянето на княза. Русофобите, като опозиция, провели точно противоположна пропаганда, а именно, че князът е гаранция за благоразположението на Европа към България. При тази ситуация, под влияние на общественото народно недоволство, армията става сериозен и главен фактор за промени в управлението на страната. В офицерските среди от юни 1886 г., с активната помощ на царската дипломация назрява идеята за подготовка на военен преврат, активно подкрепена от руския военен аташе в България - полковник Сахаров.

Начело на детронаторите

на княза застават началникът на военното училище майор П. Груев, зам.-военният министър капитан Ан. Бендерев, капитан Радко Димитриев и др. Те обаче допуснали грешка, като не привлекли на своя страна изявени политици и партийни лидери. Страхували се от евентуални безредици. Това било причина, за да не проведат никаква предварителна пропагандна работа сред народа.
На 9 август 1886 г. в 2 ч. през нощта, под ръководството на Р. Димитриев, офицерите Груев и Бендерев, с подкрепата на руската дипломация, изпращат юнкери от военното училище и една дружина от Струмския полк пред двореца на княза. Охраната на княза е обезоръжена, без да се даде нито един изстрел. Князът е принуден да подпише акта за абдикация под натиска на Р. Димитриев и Груев, след което под конвой е отведен по направлението Бухово - манастира "Свети Михаил"- Враца - Оряхово - Рени, с цел прехвърляне в Одеса и оттам в Петербург. Прехвърлянето на княза в Русия не се осъществява. Със съдействието на Стефан Стамболов той е освободен в Рени и оттам заминава за Австрия.
На другия ден, 10 август 1886 г., новият главнокомандуващ войската Груев изпраща телеграфично нареждане до окръжните управители с текст "Принц Батенбергски - свален от престола. Направете митинги в утвърдителен смисъл". Под тази заповед било името и на П. Каравелов, без той да знае. Ръководителите на преврата предполагали, че под влияние на неочакваните и внезапни промени Каравелов ще се присъедини към делото за помирение с Русия. С друга заповед Груев нарежда на всички войскови подразделения на страната да положат клетва в знак на вярност пред новото правителство с председател П. Каравелов.
 
Правителството било с твърде разнороден

състав: Др. Цанков, Ст. Стамболов, Т. Бурмов, Т. Икономов, К. Величков, М. Маджаров, В. Радославов, К. Стоилов, Д. Греков, К. Никифоров. Неуспешен опит да се състави коалиционно общонационално правителство от водачите на всички политически групи начело с П. Каравелов.
Тази проява на превратаджиите била възприета от много хора като скроена политическа манипулация, целяща да се създаде впечатление в страната и вън от нея, че извършената детронация на княза е със съгласието на всички водещи политически личности. П. Каравелов отказва категорично да участва в правителството. Съставен е кабинет от русофили, ръководен от митрополит Климент Търновски. Въведено е извънредно положение. Привържениците на детронаторите на Батенберг от 9.08.1886 г. не били подготвени организационно. От този факт добре се възползували политическите сили, които сметнали преврата от 9.08.1886 г. като заплаха за независимостта на България. Русофобите смятали Батенберг като гарант за нейната независимост. Разногласия имало и в командния състав на армията. Гарнизоните в Пловдив, Видин, Стара Загора, Ловеч и Плевен отказали да положат клетва за вярност към правителството на митрополит Климент Търновски. Телеграфните записи на Груев веднага били разпространени и

народът бил изненадан, стреснат и объркан

На 10 август в качеството си на председател на Народното събрание Ст. Стамболов обявява преврата от предния ден за престъпно дело. Ст. Стамболов от София и подполковник Сава Муткуров в Пловдив по телеграфа вземат решение да върнат княза. Започва контрапревратът. За целта е използуван първи Софийски полк, командуван от майор Хр. Попов.
На 11 август в прокламация Стамболов и Муткуров обявяват правителството на митрополит Климент за измамническо и всеки, който изпълнява неговите разпореждания, за нарушител на закона. На 12 август е съставено княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков и Георги Странски. Митрополит Климент Търновски и неговият кабинет подават оставка. Участниците в детронирането на княза съставят ново временно правителство на умерени политици под ръководството на П. Каравелов, с участието на следните министри: В.Радославов - министър на вътрешните работи, С. Стоилов - министър на външните работи, О. Панов - министър на войната. На 14 август Ст. Стамболов изпраща официална покана на Батенберг да се завърне. На 16 август пловдивските войски на подполковник Муткуров влизат в София без бой. В критичния момент на възможен военен кръвопролитен сблъсък Груев и Бендерев напускат София. По-късно са

арестувани и дадени под съд

Подкрепящият ги Струмски полк тръгнал в посока съм Кюстендил. Някои от офицерите се оттеглят, други са заловени. Р. Димитриев емигрира в Османската империя. П. Каравелов подава оставка. Наместничеството назначава правителство от националисти русофоби начело с Васил Радославов. Това правителство обявява военно положение, което се отменя едва на 30 август 1887 г.
На 17 август с помощта на Ст. Стамболов княз Батенберг се връща в София със специален влак от Русе и застава на престола. Одобрява действията на наместничеството, както и кабинета на Радославов. Руският цар не одобрява молбата му за завръщане и деликатно го приканва към абдикация. Положението на княза в България не е стабилно. Народното събрание не гласува единодушно завръщането му. На 26 август под натиска на Русия князът отново абдикира и назначава регентство в състав: П. Каравелов, Ст. Стамболов и подполковник Сава Муткуров. От тримата само П. Каравелов има конституционен ценз като министър-председател или съдия във Върховния съд. Той обаче не участвува в заседанията на регентството.
На 27 август

Батенберг окончателно напуска България

Но политическата обстановка в страната остава сложна. Русофилът П. Каравелов на практика бил лишен от влияние върху политиката. Абдикирането на княз Батенберг англичаните приемат като "плесница" и "сериозен удар на руската дипломация". Бисмарк бил доволен от елиминирането на тази "пионка на Балканите", Австро-Унгария видяла в абдикацията възможност за избавяне от опекунството на Бисмарк. Всичко това засегнало и външната политика на България. Князът си заминал, но проблемите с кризата останали и продължили.
На 1 септември на извънредна сесия четвъртото Обикновено народно събрание с председател Георги Живков, утвърждава регентството и правителството. Гласува се първият държавен заем в съкровищни бонове - 33 300 000 лв.
В същата година (3.10.1886) изборите за 3-то Велико народно събрание са спечелени от националистите русофоби, подкрепяни от регентството и правителството.


Паметник на ген. Радко Димитриев в Пловдив

Митрополит Климент Търновски (книжов никът и писател Васил Друмев)

 Гробът на първия български генерал Сава Муткуров, намирал се при храма "Свети Спас" в столицата