Търсят доброволци за празника на манастира „Св. Пантелеймон“ край Велики Преслав

Манастирът „Св. Пантелеймон" в местността Патлейна край Велики Преслав отбелязва храмовия си празник на 27 юли. Във връзка с това се търси помощ от доброволци за почистване на манастира и дарители за курбана, който ще бъде раздаден, предава БТА. Игуменът архимандрит Константин е пояснил пред агенцията, че има много паднали листа и трябва да се почисти около манастира, за което има осигурени метли, лопати, количка за извозване.

Храмовият празник ще бъде отбелязан два дни – събота и неделя, с курбан. В петък вечерта от 19 часа ще има богослужение, в събота то ще е от 8 часа, а литургията за празника ще започне в събота от 9 ч. В неделя ще има и заупокойна молитва за всички ктитори на манастира

Курбан ще има на 27 и на 28 юли, допълни архимандрит Константин. Желаещите могат да направят и парично дарение, уточни той.

ВиК мрежата на манастира е за ремонт, но ще я поправим по-нататък, трябва да се направи с хидрофорна помпа с голям резервоар, за да не оставаме без вода, допълни игуменът на манастира. Електрическата система е стабилна, с нея няма проблем, поясни той и добави, че покривът е ремонтиран, но трябва да се смени дограмата и да се работи по стаите. За цялостния ремонт са необходими около 10 милиона лева, по изчисления на фирма, направени преди 2-3 години, разкрита е дарителска сметка, съобщи архимандрит Константин.

Сайтът на Община Велики Преслав информира, че настоящият Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон" представлява внушителна над 70-годишна сграда.

В олтара на манастира  се пазят мощи на светеца, покровител на лечители и пътешественици и за поредна година християните ще се помолят пред светинята за здраве. Освен мощите на св. Пантелеймон преди две години игуменът на манастира монах Константин донесе в параклиса и мощи на св. Димитър Солунски.

Манастирът се явява наследник на едноименен средновековен манастир в м. Патлейна, намиращ се недалеч (на около 6 км.) от руините на обителта.

През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. В тези времена новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него.

В периода 1944 – 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. По-късно сградата става собственост на Варненско и Великопреславска света митрополия. От 2011 г. постройката започва да функционира като действащ мъжки български православен манастир, каквото е било първоначалното ѝ предназначение.