
На фокус
Преговорите за следващия бюджет ще са ключови за ЕС
Без силен ангажимент за кохезия, Европа рискува да настъпят задълбочаващи се неравенства, които могат да дадат гориво за по-силни анти-Европейски настроения
/ брой: 160
Ласло Андор
Генерален секретар на Фондацията за прогресивни европейски изследвания
Бюджетът на ЕС се основава на съгласувани договорености. По принцип е възможно те да се преразглеждат на всеки седем години, но за целта има утвърдени методи, средства и количествени параметри по отношение и на приходната, и на разходната част. Следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) ще трябва да бъдe договорена далеч преди да започне изпълнението й от януари 2028 г. Само че този път едва ли ще бъде възможно да се разчита на съществуващите съгласувани договорености, за да се спазят установените срокове.
Както винаги, ключовият въпрос е как ЕС да успее да осигури целите за балансиран растеж и те да бъдат подкрепени с необходимия фискален капацитет, снабден с нужната степен на гъвкавост, така че ЕС да възстанови своя потенциал за растеж („конкурентоспособност“) и да повиши способността си да реагира на новите реалности и отделни шокове. И докато въпросите са стари, то условията са се променили, и то съществено. Широкият консенсус около констатациите в Доклада Драги свидетелства за необходимостта ЕС до допринася повече за конкурентоспособността, в това число и чрез своя бюджет. Продължаващата война в Украйна, плюс едно очертаващо се оттегляне на САЩ от стари ангажименти по отношение на сигурността, заставят ЕС да инвестира повече в отбрана. Същевременно, неотдавнашната пандемия, която порази нашите възрастни хора, както и жилищната криза, която особено тежко засяга младите, изискват по-голямо внимание - но също и ресурси - за социални инвестиции.
Последните пет години вече отбелязаха един вид
бюджетна революция в ЕС
Един важен урок от периода на Covid-19 е, че за стабилизация са необходими финансови инструменти. NextGenerationEU (Програмата "Следващо Поколение ЕС") беше важна стъпка напред, но все още остава открит въпросът за ефикасността на главния елемент на програмата - Плана за възстановяване и устойчивост. Докладът от май 2025 г. на европейската Сметна палата остана скептичен относно някои ключови аспекти на ПВУ, включително и относно предполагаемата „ориентация към резултати“.
Но независимо от продължаващото наличие на различаващи се гледни точки, относно положителните страни на ПВУ, все пак не бива да има съмнение, че имайки предвид повишените нива на несигурност, враждебност и взривоопасност в световната икономика, бюджетните инструменти на ЕС, обслужващи целите на вътрешната стабилизация, следва да бъдат усилвани, както съществуващите (например глобалния фонд за приспособяване), така и нововъвеждани (примерно презастрахователен фонд срещу безработица). Постоянно действащите инструменти за стабилизация е необходимо да следват модела на SURE (Европейския инструмент за временна подкрепа за ограничаване на рисковете при спешни случаи - бел. прев.), който беше ключово изобретение по време на шока от Covid -19.

Бъдещето на кохезионната политика
на ЕС е един от ключовите въпроси в предстоящите дискусии по Многогодишната финансова рамка (МФР). Това е единствената преразпределителна политика в бюджета на ЕС в частта на разходите. Колкото по-дълбоко навлиза пазарната интеграция на ЕС, толкова по-усъвършенствана и силна кохезионна политика е необходима. Ако се преследват нови приоритети, без да се държи сметка за отраженията им върху регионалните различия, възможно е да се окажем в положение, при което по-бедните региони заплащат за конфликтите в съседство.
Кохезионната политика на ЕС остава основният инструмент за инвестиционна политика с цел конкурентоспособност. Тя представлява ефикасен инструмент за насърчаване на устойчив растеж в европейските региони. Териториалните дисбаланси често се подценяват, тъй като конвергенцията, измерена чрез БВП, може да прикрива различия в условията за работа и живот и в качеството на публични услуги. Без силен ангажимент за кохезия Европа рискува да настъпят задълбочаващи се неравенства, които могат да дадат гориво за по-силни анти-европейски настроения в изоставащи региони - по време, когато икономическата интеграция и геополитическата нестабилност изискват по-голямо единство.
Едновременно с това е вярно също, че и кохезионната политика следва да еволюира. Подготвяйки се за разширяване, сегашните членки
трябва да се подготвят в бъдеще да получават по-малко
Отварянето на програми по нови тематични приоритети е възможност, а не заплаха, като при това днес свързани с отбраната инвестиции могат също да се включват в изчисленията. Наученото от опита по ПВУ (опростеното изпълнение и ориентацията към резултати) може да е от полза, при условие, че се прави разлика между произволни пожелания и реални възможности за замествания.
Както винаги преди дебатите за МФР, стремежът за опростяване се проявява в нови форми. Но от голямо значение е дали новите правила и методи за изпълнение улесняват националните правителства или крайните бенефициенти на местно или регионално равнище. Един възможен начин за опростяване на приходната част на МФР е да се премахнат наследените от миналото рамбурси (по примера на решението от 2018 г. за отпадане на рамбурса в полза на Великобритания, която междувременно напусна ЕС).
Важно е да се осъзнае, че МФР не може да бъди инструмент
за решаване на всички проблеми на Европа
Така например, ЕС трябва да съдейства за набиране на средства за следвоенното възстановяване на Украйна извън бюджета на ЕС. Що се отнася до инвестиции в стратегически сектори, като изкуствения интелект, биотехнологиите и Космоса, то първо място следва да се отдаде на ролята на Групата на Европейската инвестиционна банка. Както също и основните отговори на търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп следва да са не по линия на фискалната, а на паричната политика (чрез засилване на външната роля на еврото).
За последен път, когато група независими експерти, назначена от Европейската комисия, представи доклад за ролята на публичните финанси за европейската интеграция, това стана през 1977 г. с Доклада МакДугъл, озаглавен на името на шотландския икономист и държавен служител Доналд МакДугъл - главен икономически съветник на няколко министри на финансите на Великобритания и отговорен за изготвянето на Доклада - факт, който следва да служи за напомняне, че на даден етап стъкленият таван от 1 процент на МФР (традиционно възприетият съгласуван лимит за публични финанси, изразен като процент от съвкупния БВП на ЕС) ще трябва да бъде пробит. Наред с неговата функция да доставя публични блага, бюджетът на ЕС следва да допринася много повече за стабилизацията, както и за преразпределението.
Преговорите за следващата МФР ще бъдат решаващи за усилване на европейския финансов и инвестиционен капацитет, което днес съставлява част от стремежа не само за съживяване на темповете на растеж в Европа, но и за утвърждаване на нейната стратегическа автономия.